— И не сте се погрижили някой да ви пази гърбовете?
— Не се нуждаем от ничия закрила. Англичаните — да, но не и ние. Не съм ли прав, Кинкейд?
Дявола не си направи труда да отговори.
— А как са вашите имена, господа? — осмели се да попита Бийк. Знаеше, че въпросът му е доста дързък, ала двамата благородници не се намръщиха и това му вдъхна смелост.
Вместо да отговори, Ученика на дявола отбеляза:
— Виждам, че говориш нашия език, Бийк. Шотландец ли си?
Възрастният мъж гордо изпъчи рамене.
— Да. Косата ми, преди да побелее, бе червена.
— Аз се казвам Даниел и съм от клана Фъргюсън. А той е Алек, поне така го наричат приятелите му — кимна мъжът към другия воин. — Алек е предводител на клана Кинкейд.
Бийк церемониално се поклони.
— За мен е чест да се запозная с вас. От толкова много години не съм разговарял с чистокръвни шотландци, че май съм забравил как да се държа. Забравил съм и колко огромни са планинците. Изкарахте ми акъла!
Бийк отвори вратите на две чисти клетки близо до входа на конюшнята, донесе две кофи с овес и ведро с вода и отново се опита да поведе разговор с двамата воини.
— Вие наистина пристигате с три дни по-рано. Опасявам се, че в къщата ще се развихри невероятна суматоха.
Двамата благородници не отвърнаха нищо, ала старецът видя как се спогледаха. По израженията им бе ясно, че никак не ги е грижа дали ще причинят безпокойство.
— Да не би да очаквате някой друг освен нас? — попита Даниел и се намръщи.
Въпросът му озадачи Бийк.
— Не. Поне през следващите три дни.
— Подвижният мост е спуснат, старче, а и не видя никаква стража. Навярно…
— А, това ли било — махна Бийк и въздъхна облекчено. — Ами, мостът си стои обикновено, а стража никога не сме поставяли. Просто барон Джеймисън е малко разсеян.
Когато видя смаяните физиономии на шотландските воини, Бийк реши, че трябва все пак да защити господаря си.
— В това глухо и затънтено място не се тревожим за безопасността си. Баронът винаги е казвал, че си нямам нищо ценно, което би поблазнило разбойниците и крадците. А и никой не идва без предварителна покана.
— Нямате нищо ценно?! — Алек Кинкейд най-сетне бе проговорил. Гласът му бе мек, но силен. И когато се обърна към Бийк, старецът усети как коленете му отново се разтреперват.
— Той има дъщери! Не е ли така? — Пламъкът в очите му можеше да изпепели цяло дърво. Бийк не можа да издържи погледа му и сведе глава втренчвайки се във върховете на ботушите си.
— Да, има дъщери, дори повече, отколкото му се иска да признае.
— И въпреки това не ги защитава? — попита Даниел. Поклати невярващо глава, обърна се към Алек и рече: — Чувал ли си някога нещо подобно?
— Не, не съм.
— Що за човек е този барон Джеймисън? — извърна се Даниел към Бийк.
— Англичанин, Даниел — побърза да отговори Кинкейд.
— А това обяснява всичко? — потвърди приятелят му. Я ми кажи нещо, Бийк. Да не би дъщерите на барона да са толкова грозни, че да не се нуждаят от защита? Или пък може би не са добродетелни и почтени дами?
— Все са хубавици — отвърна Бийк. — И чисти, както в деня, в който са се родили. Да пукна на място, ако лъжа. Просто баща им понякога забравя отговорностите си — добави старецът и се намръщи.
— Колко дъщери има барона? — намеси се Даниел. — Ние така и не попитахме за това вашия крал.
— Вие ще видите три — промърмори Бийк.
Тъкмо се канеше да обясни забележката си, когато двамата воини се обърнаха и се запътиха към вратата.
„Сега или никога“, каза си старецът. Пое дълбоко дъх и извика:
— Равни ли сте по могъщество или единият от вас е по-силен и по-богат владетел?
Алек усети страха в гласа на главния коняр. Това го озадачи и той се обърна.
— Каква е причината за подобен нахален въпрос?
— Не исках да ви обидя — заоправдава се Бийк. — Имам съвсем основателна причина за въпроса си. Знам, че надвишавам правата си, но все някой трябва да се погрижи за нея, а аз съм единственият, който може да го стори.
Даниел се намръщи, озадачен от странното обяснение. Струваше му се лишено от всякакъв смисъл.
— След година или две аз ще стана вожд на моя клан, тъй като съм призван за това по наследство — отвърна той. — Кинкейд вече е вожд. Обяснението удовлетворява ли те, Бийк?
— В такъв случай той ли има правото пръв да си избере невеста? — обърна се старецът към Даниел.
— Да.
— И той е по-силен и по-могъщ от теб?
— Засега — кимна Даниел и се усмихна. — Бийк, нима никога не си чувал за воините на Кинкейд?
— Е, чувал съм разни истории…
— Да разбирам ли, че тези истории се отнасят до уменията на Алек да се сражава?
— Да. Обаче не би трябвало да им вярвам — побърза да добави Бийк и хвърли бегъл поглед към Кинкейд. Нали разбирате, те се разказват от англичани и аз съм сигурен, че са преувеличили… хм… жестокостта на този достоен воин.
Даниел се усмихна на Алек, преди да отговори:
— О, съмнявам се, че историите са преувеличени, Бийк. Говори ли се, че той никога не проявява милост?
— Да.
— По-добре да им повярваш, Бийк, тъй като те са самата истина. Не е ли така, Алек?
— Така е — потвърди приятелят му. Гласът му бе твърд.
— Бийк — продължи Даниел, — твоят въпрос ме заинтригува, въпреки че все още нямам никакво понятие какво се опитваш да изкопчиш от нас. Имаш ли и други въпрос?
Бийк плахо кимна, извърна се и се втренчи в Алек. Измина дълъг момент в мълчание, докато той се опитваше да измисли най-подходящия начин, за да разкаже за своята Джейми, без да проявява открита нелоялност.
Алек видя страха в очите на възрастния мъж. Върна се обратно и спря до него.
— Какво искаш да ми кажеш?
Бийк реши, че интуицията на Кинкейд е също толкова необикновена, колкото ръста и гласа му. Собственият му глас трепереше издайнически, но успя да избъбри:
— Отнасяли ли сте се някога през живота си жестоко към жена, Алек Кинкейд?
Лицето на шотландеца потъмня като буреносен облак, а очите му гневно заискриха. Бийк инстинктивно отстъпи назад и се подпря с ръка на стената.
— Досега бях търпелив с теб само защото си шотландец, старче, но ако още веднъж ми зададеш подобен недостоен въпрос, кълна се, че ще ти бъде последният.
Бийк кимна.
— Трябваше да знам със сигурност, тъй като възнамерявам да ви поднеса огромен дар и искам да знам дали ще оцените истинската му стойност, милорд.
— Той говори с недомлъвки — обади се Даниел, пристъпи напред и застана до Алек. Бийк забеляза, че имаше не по-малко гневен вид от приятеля си. — Май твърде дълго си живял в Англия, старче, щом задаваш такива долни въпроси.
— Знам, че въпросите ми звучат нагло — с отпаднал глас призна Бийк. — Но ако бъда по-откровен, ще съм нелоялен към моята господарка, а аз никога не бих си го позволил. — Макар да съм сигурен, че тя ще се
