— Татко, ти не си взимал пари за мен, нали? — попита ги, без да може да прикрие страха в гласа си.
— Не, разбира се, че не съм, ангелче.
— Татко? Знаеш ли, че ни наричаш ангели само когато си извършил нещо срамно и недостойно? — простена Агнес. — Нека Господ да ми прости, но намразих това нежно обръщение.
— Видях как Андрю даде златните монети на татко! — извика Алис.
— Тъкмо се чудех как си успяла да разбереш какво е имало в платнената торба — промърмори Мери. — Видяла ли си монетите или само така предполагаш?
— Той изтърва торбата — рязко рече Алис. — Някои от монетите изпадаха.
— Това бе само един малък заем — опита се да се защити баща им. — Така че престанете с тия приказки, че съм продал моето малко бебе.
Раменете на Джейми облекчено се отпуснаха.
— Ето, виждаш ли, Алис? Андрю просто е дал заем на татко. Изплаши ме за нищо. А сега, може ли да се върнем към първоначалния проблем?
— Струва ми се, че татко е гузен — рече Мери.
— Разбира се, че ще изглежда така — отвърна Джейми. — Не е нужно да сипваш сол в раната му. Сигурна съм, че той достатъчно съжалява и се измъчва.
Барон Джеймисън дари дъщеря си с ослепителна усмивка.
— Това е моят малък добър ангел — похвали я той. — Джейми, искам да се скриеш и да не се показваш, когато шотландците пристигнат. Няма смисъл да ги изкушаваме с нещо, което не могат да имат.
Баронът не разбра, че се е изпуснал, докато Алис не извика:
— Шотландци ли, татко? Значи говориш за повече от един? Да не би да искаш да кажеш, че този демон, наречен Кинкейд, ще доведе и други със себе си?
— Така ли е? — попита и Джейми. Тя се опитваше да се съсредоточи само върху дълговете на барона, ала мислите й непрекъснато се връщаха към златните монети.
— Татко, имам чувството, че не ни казваш всичко!
— Мили Боже, какво искаш да кажеш? — простена Мери.
— Татко, кажи най-после какво толкова криеш от нас! — извика Алис.
— Хайде, изплюй камъчето, татко — подкани го и Агнес.
Джейми отново вдигна ръка, за да ги накара да млъкнат. Изпита желание да сграбчи края на сивата туника на баща си и здравата да го разтърси. Усещаше как губи търпение.
— Може ли да прочета посланието на краля? — попита тя.
— Ние също трябваше да се научим да четем и пишем — уморено въздъхна Агнес.
— Глупости — презрително я скастри Алис. — Нито една благородна дама няма нужда от това. По-скоро трябваше да се научим да говорим на този ужасен келтски език. Не искам да те обидя, Джейми — побърза да добави тя, като видя намръщеното лице на сестра си. — Наистина бих искала да знам този език като теб. Бий навремето предложи да ни научи всички.
— Нашият главен коняр с удоволствие се занимаваш с мен и ме учеше на келтски. На мама й се струваш забавно. Тя вече беше на легло…
— Да не би да искаш да кажеш, че онова чудовище от пущинаците не говори нашия език? — изхлипа Агнес и отново избухна в сълзи.
Джейми сигурно щеше да успее да сдържи гнева си, ако Агнес не се бе разплакала отново.
— Какво значение има, Агнес? — изтърси тя. — Оня дивак смята да убие невестата си, а не да разговаря с нея.
— Значи и ти вярваш на слуховете? — смаяно прошепна Мери.
— Не — побърза да възрази Джейми. — Само се пошегувах. — Затвори очи и набързо изрече една молитва да и дари Бог с търпение, а сетне се обърна към Агнес: — Беше много нелюбезно от моя страна да те разстройвам така, сестро. Извини ме. Наистина съжалявам.
— Дано е така — през сълзи избъбри Агнес.
— Татко, дай на Джейми да прочете кралското послание — внезапно нареди Мери.
— Не — рязко изрече баронът, но мигновено смекчи тона си, за да не събуди подозрения у дъщерите си. — Защо да си правиш труда, Джейми? Мога да ти предам съвсем точно какво пише в него. Следващата седмица тук ще пристигнат двама шотландци и ще отведат две младоженки.
Естествено дъщерите на барона не посрещнаха новините с радост. Близначките тутакси завиха в един глас.
— Ще избягам! — изкрещя Мери.
— Смятам — започна Джейми, като се опитваше да надвика невъобразимия шум, — че трябва спокойно да ми мислим някакъв план, с който да обезкуражим бъдещите ви кандидати.
Агнес се сепна.
— План ли? Какво имаш предвид?
— Някоя малка измама. Ако бях на мястото на този, който ще си избира невеста, щях да стоя по- настрани от девойка, която има… някакъв недъг.
Лицето на Мери бавно се озари от усмивка. Тя винаги първа схващаше мисълта на Джейми особено ако се отнасяше за някоя дяволия.
— Или пък от момиче, което е толкова грозно, че да и е страх да го погледнеш — кимна с разбиране тя, а кафявите й очи игриво заблестяха. — Агнес и Алис ще бъдат недъгави, а аз — дебела и грозна.
— Недъгави ли? — попита Алис с искрено учудване. — Разбираш ли какво иска да каже тя, Агнес?
Агнес избухна в смях. Носът й бе зачервен, а страните — подпухнали от сълзите, ала в мига, в който се усмихна, се превърна в едно прелестно създание.
— Предполагам, че трябва да се разболеем от някаква ужасна болест. Може би да се натъпчем с малини и да се изринем. Обривът ще трае само няколко часа, така че е хубаво много внимателно да подберем момента.
— Сега разбрах — кимна Алис. — Ще накараме тъпите шотландци да си помислят, че имаме ужасни пъпки по лицата си.
— Аз ще гледам глупаво и ще се чеша през цялото време, за да си помислят, че цялата съм пълна с въшки — самодоволно заяви Агнес.
Четирите сестри избухнаха в смях. Баща им се оживи и се усмихна на малките си ангели.
— Ето, видяхте ли? Нали ви казвах, че всичко ще се нареди. — Не беше казвал подобно нещо, разбира се, ала това никак не го притесни. — Ще отида да си полегна преди обяд, докато вие кроите вашите планове.
— Да, обаче тези шотландци може изобщо да не се интересуват от външния ви вид — замислено каза Джейми, опасявайки се, че е дала на сестрите си лъжливи надежди.
— Можем само да се молим да бъдат достатъчно глупави, за да се хванат на тази въдица — заяви Мери.
— Измамата грях ли е? — попита Алис.
— Разбира се — отвърна Мери.
— По-добре е да не се изповядваме на отец Чарлз — прошепна Агнес. — Той ще ни накара цял месец да изкупваме греха си. А освен това не забравяйте, че се каним да измамим само двама шотландци. Бог със сигурност ще ни разбере.
Джейми остави сестрите си и отиде да поговори с главния коняр. Бийк3, както добронамерено го наричаха приятелите му заради ястребовия нос, беше възрастен мъж, който много отдавна бе довереник на Джейми. Той никога не бе издавал съкровените мисли, които тя бе споделяла с него. Освен това бе много мъдър човек и я учеше на всичко, което смяташе, че ще й е от полза. Имаше я за своя дъщеря.
Двамата не се разбираха единствено когато ставаше въпрос за барон Джеймисън. Главният коняр съвсем ясно бе дал да се разбере, че никак не одобрява начина, по който баронът се отнася към най- малката си дъщеря.
