Венчило с дявола

е не по-малко избухлив от мен. Твоята сестра е опозорила съпруга си.

Джейми остана загледана след Даниел и Мери, докато се скриха от погледа й.

— Той няма да я нарани, нали, Алек?

Страхът й бе съвсем очевиден, което му се стори глупаво.

— Няма да я набие, ако това е, което те тревожи — отвърна Кинкейд. — Сега Мери е негова грижа, но не и твоя.

— Тя си забрави коня.

— Няма да се нуждае от него.

Джейми се бе втренчила в устата на Алек, припомняйки си усещането, когато я целуваше. Беше глупаво да мисли да това, и то сега, когато съдбата на бедната Мери все още не бе решена.

— Може би утре трябва да й откарам коня — предложи Джейми, питайки се как да го накара да я целуне отново.

Той я пусна и понечи да се отдалечи.

— Алек? Ти каза, че Даниел е по-избухлив и от теб, а въпреки това ми обеща, че няма да изгубиш търпение. Не е ли странно?

— Не си ме разбрала. Казах ти, че няма да изгубя търпение с теб.

Той тръгна надолу към хълма. Джейми повдигна краищата на полите си и се спусна след него.

— А кога губиш търпение?

Алек не можа да устои на изкушението да я подразни. Не се обърна, за да не види усмивката му.

— Когато става дума за нещо, което има значение за мен. За нещо важно.

Смаяното й възклицание го накара да се усмихне още по-широко.

— Джейми?

— Какво? — Звучеше така, сякаш й се искаше да го удуши.

— Не ме безпокой повече.

Това бе последната обида, която щеше да понесе от него.

— Виж, Кинкейд, не е нужно непрекъснато да повтаряш колко незначителна съм за теб. Вече много добре го разбрах. Ако реша да избягам, ти няма да тръгнеш след мен, нали?

Не й отговори.

— Е, разбира се, че няма да тръгнеш. Аз съм твърде незначителна, за да се занимаваш с мен.

— Не, няма да тръгна след теб.

Джейми сведе поглед. В никакъв случай нямаше да му позволи да види колко много я заболя от думите му.

Защо се интересува дали той ще тръгне след нея? Та този мъж бе само един шотландски варварин!

— Ще изпратя някой друг след теб. — Той най-после се беше обърнал и я притеглил в прегръдките си. — Но след като не смяташ да ходиш никъде, няма смисъл да го обсъждаме, нали?

— Започвам да те намразвам, Алек Кинкейд.

— Ще трябва да поукротиш избухливия си нрав, англичанке! — Докосна я леко по бузата. — Опитай, докато ме няма, да не се замесваш в нови неприятности.

Ръката й докосна мястото, където Алек я бе погалил. Сетне изправи рамене и решително вирна брадичка.

Почти го мразеше! Почти…

Спомни си, че той й бе дал позволение да преустрои кухнята. Работата не бе кой знае какво, но за начало… Щеше да започне да разчита на нея, когато види колко красив може да направи в дома му.

Тръсна глава и закрачи нагоре по хълма. Най-добре да започва веднага!

На устните й заигра усмивка. Алек й бе дал работа!

Дванадесета глава

Слухът за удивителните лечителски умения на лейди Кинкейд бързо обиколи цяла Шотландия. Новината за изцеляването на Ангъс бе посрещната като истинско чудо. Разправяха как отец Мърдок вече бил дал последно причастие на воина и го чакали всеки миг да издъхне. Но се появила лейди Кинкейд… и го спасила.

Голяма част от членовете на клана бяха на пролетните тържества в имението на Джилбърт. Известието за чудодейното изцеление на Ангъс пристигна наскоро след като бяха получи ужасяващата вест, че е мъртъв. Лидия Луиз, по-малката сестра на Ангъс и единствена негова близка освен съпругата му Елизабет, тъкмо бе оплакала загубата на брат си. Когато узна, че е жив, тя отново плака, този път от радост и щастие. Жената бе толкова превъзбудена, че към края на деня се наложи да й дадат няколко чаши силно вино, за да я сложат да спи.

Нито един от клана Макферсън не присъства на празника. Синът на вожда, едва на три месеца, бе много болен и всички очакваха края му. Бебето, което бе наследило упорития нрав на баща си, внезапно бе възненавидяло млякото на майка си. След всяко хранене невръстното дете се раздираше от спазми и повръщаше. Накрая бедното създание отслабна толкова много, че вече нямаше сили да суче.

За да се поразсее, леърд Макферсън бе излязъл на лов из горите си, ала не можеше да смекчи мъката. Бе сигурен, че като се прибере, синът му вече ще бъде мъртъв.

Кланът Фъргюсън се бе съюзил с клана Макферсън срещу омразните рибари от клана Маккой. Тази вражда датираше от много години и вече никой не си спомняше началото й. От друга страна, членовете на клана Кинкейд бяха съюзници с Маккой, откакто един воин на Маккой бе спасил от удавяне една девойка от клана Кинкейд. Войните на Кинкейд смятаха за дълг да застанат на страната на Маккой срещу Макферсън.

Когато мълвата за лечителските умения на лейди Кинкейд достигна до ушите на лейди Сесили Макферсън, тя реши да пренебрегне всички неписани закони на Шотландия.

Сесили Макферсън щеше да сключи сделка и с дявола, стига това да спаси сина й. Без да каже на никого, тя занесе тримесечното си бебе в замъка на Фъргюсън и помоли за помощ лейди Фъргюсън. Мери се отнесе със съчувствие към мъката на бедната майка. Тъй като Даниел отсъстваше — все още преследваше заедно с Кинкейд нападателите на Ангъс — нямаше нужда да иска разрешението му и незабавно отнесе бебето при Джейми.

Разбира се, бойниците на Кинкейд добре знаеха на кого е детето, тъй като всички в тези диви планини се познаваха. Обаче никой не осведоми господарката си, че тя е поела грижите за бебето на техен враг. Предположиха, че това едва ли щеше да има някакво значение за нея. Все пак лейди Кинкейд бе англичанка и не знаеше нищо за враждите между клановете. Пък бе и жена и майчинският й инстинкт бе по-силен от всяка война. Като се прибави и прекалено нежното й сърце… Колко решително само се бе заела с лечението на Ангъс, въпреки съпротивата на Алек! Затова и мъжете от замъка решиха, че няма смисъл да й пречат.

Ала Гейвин отлично знаеше какво ще се случи, ако синът на Макферсън умре в имението на Кинкейд. След като видя нещастното бебе, той бе убеден, че краят му е близък, затова даде нареждания на воините си да се приготвят за битка, изпрати вестители при Алек и спокойно зачака нападението на Макферсън.

Когато четири дни по-късно Макферсън пристигна начело на цяла армия, за да изиска тялото на сина си, за да го погребе, бебето вече бе наддало няколко килограма и се чувстваше отлично.

Гейвин позволи на Макферсън и двама от воините му да влязат в замъка. С Маркъс ги очакваха на стълбите.

Джейми тъкмо бе сложила бебето да спи в леглото на Алек, когато чу гневните викове от двора. Втурна се навън, за да види какъв е целият този шум, но застина на място. Пред нея се извисяваха трима страховити воини, възседнали конете си. Мигновено разбра, че те но са от воините на Кинкейд, тъй като цветовете на дрехите им бяха други.

— Няма да си тръгна без моя мъртвец! — прогърмя застрашително гласът на едрия широкоплещест мъж в средата. — А когато се върна отново, кръв ще се лее по стените ви! Кръвта на Кинкейд…

— Умрял ли е някой, Гейвин? — попита Джейми.

Вторият по ранг воин след Алек й отговори, без да се обръща.