— Леърд Макферсън е дошъл да иска сина си.
Гневът в гласа на Гейвин я изненада. Тя усети напрежението във въздуха, после осъзна, че тримата непознати я гледат свирепо. Вирна глава и изправи рамене, възмутена от грубото им държание.
— Тя ли е жената на Кинкейд? — изрева мъжът в средата.
— Да, тя е — отвърна Гейвин.
— Значи тя е откраднала сина ми!
Трябва ли този мъж да крещи така? Джейми не можеше да повярва, че е баща на толкова сладко и кротко бебе. Освен това бе и стар, с рунтави вежди, които почти скриваха тъмните му очи. Джейми реши, че сигурно мирише също толкова отвратително, колкото и изглежда.
Маркъс се обърна и я погледна. Лицето му не изразяваше нищо.
— Върви и донеси детето — парели й той. — И по-бързо, жено!
Джейми тъкмо се бе обърнала, за да се върне в замъка, когато изгърмя заповедта на леърда. Тя спря и бавно се извърна.
— Аз не бързам.
— Искам си моя мъртвец.
Този страховит воин ревеше като ранен звяр. Джейми сериозно се изплаши да не оглушее завинаги. Въпреки това се опича да потисне гнева си. Каза си, че този мъж си мисли, че синът му е мъртъв и е смазан от скръб, затова не бива да го кори за грубите му маниери.
Всички изчакваха мълчаливо завръщането на Джейми. Тя носеше спящото дете на ръце. Синът на леърда бе целият покрит с дебело вълнено одеяло, за да го предпазва от режещия вятър.
Бащата остана с безстрастно изражение. Джейми отиде до него и откри лицето на бебето.
— Дай!
— Престанете да крещите — тихо заповяда тя. — Ако събудите това дете, след целия труд, който положих, за да го приспя, ще си платите скъпо за безобразието. Ясно е?
— Да го събудя?!
— Току-що ви казах да не крещите! — Джейми се опитваше да не закрещи и тя, но неволно бе повишила глас. Веднага съжали за избухването си, тъй като бебето отвори очи и се размърда. Тя му се усмихна нежно, сетне вдигна глава и изгледа кръвнишки баща му. Не забеляза смаяния поглед на леърда. — Видяхте ли какво направихте? Вашите викове уплашиха детето — промърмори Джейми. Изправи бебето, притисна го до рамото си и започна да го потупва по гръбчето. То шумно се оригна. — Браво! Добро момче! — похвали го Джейми и леко го целуна по върха на главичката.
Ала лицето й придоби строго изражение, когато отново се обърна към леърда.
— За мен е истинска загадка защо Бог ви е благословил с такова прекрасно дете. Малкото създание току-що е нахранено и ако го раздразните, може да повърне.
Вождът на клана Макферсън стоеше безмълвен. Джейми неохотно му подаде бебето. Забеляза, че ръцете му треперят.
— Трябва да ви дам някои указания, преди да си тръгнете — добави тя.
Старият воин дълго остана безмълвен. Взираше се в сина си, опитвайки се да се съвземе. Не смееше да покаже радостта си, тъй като това щеше да разклати позициите му пред хората на Кинкейд. Бебето се размърда и сякаш усетило баща си, сладко му се усмихна.
— Но… но то е живо…
— Да, но ще го уплашите до смърт, ако продължавате да крещите — тросна се Джейми. А сега, ако обичате слушайте ме внимателно, сър, Ще кажете на съпругата си да храни сина си само с козе мляко.
— Няма!
Сякаш я удари гръм, Преди леърдът да се осъзнае, тя грабна бебето от ръцете му, притисна го до гърдите си закрачи край коня му.
— В такъв случай се прибирайте у дома без сина си Макферсън! Няма да позволя вашето невежество да го убие. Върнете се да си го вземете, когато вече е достатъчно голям, за да се храни сам.
Кръглите като мъниста очи на леърда се разширих от изумление. Погледна към Гейвин, сетне отново към лейди Кинкейд.
— Дай ми го!
— Първо тържественото обещание, че ще го храни само с козе мляко!
— Той ще се храни с млякото на майка си, жено.
— Той не харесва млякото на майка си.
— Да не би да обиждаш съпругата ми?
Джейми нетърпеливо го изгледа. Как й се искаше да може по някакъв начин да влее малко здрав разум дебелата глава на този планинец!
— Казвам ви какво трябва да направите, за да живее това бебе! — извика тя. То нима да понесе още един пристъп на болестта. Моля ви, сър, обещайте ми…
Рязкото му кимване я успокои. Подаде малкото вързопче отново на баща му и се запъти към Гейвин и Маркъс.
— Вие сте най-неблагодарният човек, когото съм срещала промърмори тя.
— Неблагодарен?
Той отново крещеше, Младата жена рязко се обърна сложи ръце на кръста си и му метна изпепеляващ поглед.
— Да, неблагодарен! — извика тя. — Вие би трябвало да ми изкажете своите горещи благодарности, Макферсън, а не да ми крещите.
Очите на леърда се присвиха злобно. Джейми усещаше, че по някакъв начин гордостта му е наранена, но нямаше представа защо.
— Аз настоявам вие да ми се извините, задето сте отвлекли сина ми, ако не го сторите, ще има война.
— Това, от което имаш нужда, е един хубав ритник по задника, стар пръч такъв! — извън себе си от яд изкрещи Джейми. — И точно това ще получиш, ако не се отнасяш с уважение към мен!
— Ти си взела сина ми!
Господи, колко глупав човек! Конят му бе не по-малко неприятен от стопанина си. В мига, в който възрастният леърд пусна юздите му, животното се опита да захапе рамото на Джейми, а Макферсън изглежда нямаше никакво намерение да му попречи, както нямаше намерение и да спре да крещи.
— Чакам извинението ти! — изрева той.
Джейми удари коня му и го избута от рамото си.
— Как смееш да искаш извинение от мен? Аз не съм отвлякла сина ти и ти много добре го знаеш. Можеш да стоиш тук, докато пукнеш, но няма да чуеш извинение от мен!
Бебето се разплака.
— О, по-добре заведи сина си при майка му! И да не си се появил отново в земите на Кинкейд, докато не се научиш как да се държиш!
Макферсън изглеждаше така, сякаш се канеше да я удари. Нарочно отпусна юздите на коня си. Животното веднага се опита да вкуси от рамото й, но тя силно го удари.
Макферсън възмутено изрева.
— Тя удря коня ми! Всички го видяхте. Жената на Кинкейд удря коня ми! Не само че обиди съпругата ми, но и удря коня ми…
— А, за Бога — прекъсна го Джейми, — тръгвай веднага! Иначе те ударя и теб!
Когато воинът от лявата страна на Макферсън посегна към меча си, Джейми измъкна кинжала от ножницата, закачени на колана й. Обърна се към мъжа, вдигна оръжието и рече:
— Свали ръката си оттам или кинжалът ми ще прониже гърлото ти, преди да успееш дъх да си поемеш. А когато аз нанасям рани — предизвикателно продължи тя, — после няма кой да ги лекува.
Воинът се поколеба за миг, сетне се подчини. Джейми кимна.
— Махайте се, веднага се махайте от земята ми — нареди тя и прибра кинжала.
Внезапно се почувства уморена. От дълго време не бе избухвала така. Малко се срамуваше от държанието си и мислено благодари на Бога, че само Гейвин и Маркъс бяха свидетели на гнева й.
Разбира се, за всичко бе виновен този Макферсън. Навярно бе живял в пещера. Имате животински
