Венчило с дявола

Джейми внезапно избухна в сълзи.

— О, май започвам да моля за състрадание и да хленча. Защо дойде, Алек?

— Джейми, войниците стояха там, понеже искаха да те защитят. — Гласът му бе пресипнал от чувства и приличаше на шепот. — Те са лоялни към теб не по-малко, отколкото към мен, съпруго моя.

Отдръпна я за миг от себе си и видя сълзите, облели лицето й. Това окончателно го обезоръжи.

— Дойдох, защото ти ми принадлежиш, Джейми, Никога повече не се опитвай да ме напуснеш, защото тогава наистина ще изпиташ гнева ми. Любима, престани да плачеш. Не исках да…

Гласът му изневери и не можа да продължи. Наведе се и я целуна по веждите. Джейми изтри очи с опакото на ръцете си. В същия миг я прониза остра болка в рамото.

— Паднах от коня си — тъжно рече тя.

— Знам.

Сега неговият глас звучеше унило. Джейми се усмихна.

— Аз наистина съм много добра ездачка, Алек, но глиганът подплаши Уайлдфайър и… — Млъкна, тъй като видя смръщените му вежди. — Няма значение. Алек? Когато съпруг и съпруга се скарат и после се сдобрят, трябва да скрепят мира с целувка, нали?

— Да, но само ако съпругата носи цветовете на съпруга си. Няма обаче да престъпя думата си, ако тя не носи нищо.

Джейми не разбра какво иска да каже, докато той не дръпна рязко туниката и не я захвърли на земята.

— Нали нямаш намерение да… да… — заекна тя и отстъпи назад.

— Имам намерение!

Младата жена се засмя, когато той се хвърли към нея. Рязко се обърна и побягна към дърветата.

— Сигурно си полудял, Алек. Та сега е още ден.

Той я сграбчи отзад и я притисна към себе си.

— Наоколо има деца…

Алек зарови глава в шията й.

— Ти искаш истинска целувка, нали?

— Това не е прилично — прошепна тя. Дъхът заседна в гърлото й и силни тръпки пробягнаха по тялото й. Алек бе захапал ухото й и й шептеше най-възбуждащите и неприлични неща, които бе чувала.

Тялото и омекна, Алек се облегна на едно дебело дърво и я стисна между бедрата си. Припряно започна да я разсъблича въпреки слабите й протести и когато тя остана напълно гола, я притисна към възбудения си член. Ръцете му обхванаха гърдите й и палците му започнаха да разтриват розовите им зърна.

Джейми тихо простена.

— Сега смятам да ти покажа колко незначителна си за мен — прошепна Алек.

— Наистина ли? — изохка тя.

Ръката му се плъзна между бедрата й. Той се усмихна, когато усети колко е гореща и влажна, готова за него.

— Смятам да покрия с целувки всеки сантиметър от незначителното ти тяло — обеща той.

Обърна я бавно и устните им се срещнаха в опустошителна целувка. Тя обви ръце около врата му и гърдите й се отъркаха в наметалото му. Алек се отдръпна за миг и бързо свали дрехите си. Завъртя я, тя се облегна на дървото, а той сведе глава към вдлъбнатината между гърдите й. Езикът му се плъзна надолу, подлудявайки я от желание. Ръцете му продължаваха да галят гърдите й, а устата му засмука едното зърно. Усещането бе невероятно. Тя извика от удоволствие и се вкопчи в раменете му. Алек пое с устни другото зърно, а сетне горещият му език се спусна надолу към корема й.

Джейми едва си поемаше дъх. Алек коленичи пред нея, обхвана дупето й с длани и грубо я притегли към устните си.

Всички мисли излетяха от главата й. Езикът му проникваше във влажната й мекота, отново и отново, докато тя не застена, молейки го да я освободи от тона сладко мъчение. Когато Алек вдигна глава, тя диво впи устни в неговите. Внезапно той се отдръпна рязко и нави косата й около ръката си.

— Никога повече не се опитвай да ме напуснеш.

Не й даде възможност да отговори. Устните му превзеха нейните и езикът му грубо проникна в устата й. Джейми потрепери от удоволствие. Сетне съпругът й я повдигна високо и с едно силно движение разтвори бедрата й. Тя ги обви около кръста му.

— Алек?

— Обещай ми — дрезгаво промълви той.

Гласът му едва проникна през сладката мъгла, която я бе обвила.

— Обещавам — простена младата жена.

Алек изръмжа доволно и яростно влезе в нея. Шепнеше в ухото й любовни слова.

Джейми се вкопчи в него, мълвейки любовни клетви, а когато освобождението й наближи, изкрещя името му.

Взаимното им отдаване бе пълно. Алек дълго остана в нея, за да не заличи аромата на страстното им любене. Искаше завинаги да останат слети в едно.

За първи път в живота си се чувстваше задоволен докрай. Разбираше какво означава това, ала инстинктивно се бунтуваше и не искаше да си признае. Това щеше да го направи слаб, уязвим… Не бе готов.

Джейми усети как той се напрегна. После я отпусна на земята, извърна се и засъбира дрехите си. Видя мрачното изражение на лицето му.

— Алек? Не ти ли доставих удоволствие?

— Достави ми голямо удоволствие, съпруго моя — пресипнало отвърна той.

Джейми не го попита нищо повече и двамата мълчаливо се облякоха.

— Тогава защо си толкова намръщен? Ако аз наистина съм те направила щастлив…

— Намръщен съм, защото ми каза, че се чувстваш незначителна. Занапред не искам да мислиш такива глупости, Джейми. Как, за Бога, ти е хрумнала тази нелепа мисъл…

— Ти ме нарече незначителна — напомни му тя, Изглеждаше искрено озадачена.

Очите на Алек се разшириха от изненада.

— Освен това ми каза, че съм маловажна. Не си ли спомняш, Алек?

Той сви рамене. Отиде да доведе конете. Когато се върна, лицето му се бе разведрило. Малката му нежна съпруга изглеждаше искрено ядосана.

— Нима не помниш собствените си думи?

— Това не са просто думи — извика през рамо младият мъж. — По-скоро обиди, любов моя.

— Значи признаваш, че си ме обиждал? — възмутено извика тя и се спусна след него.

— Разбира се.

Алек гръмко се засмя, когато Джейми изрече една дума, не особено подходяща за истинска дама.

Тя мигновено се почувства ужасно засрамена от ругатнята, изплъзнала се от устните й. Сведе глава и многословно започна да се извинява.

Той явно се забавляваше.

Младата жена не знаеше как да реагира. Обърна му гръб и се запъти към Уайлдфайър. Алек Кинкейд бе най-невъзможният мъж на света! Нима не разбира колко много тя жадува до чуе от него, че държи на нея?

Метна се на гърба на Уайлдфайър и взе поводите. Внезапно си припомни строгата заповед на Алек никога повече да не го напуска.

Значи държи на нея! Обърна се. Искаше да му го каже, ала самодоволната му усмивка я разколеба. Само жизнерадостно се засмя. Нека сам да осъзнае какво изпитва и постепенно да разбере, че не може да не я обича.

Смушка Уайлдфайър, но Алек сграбчи юздите. Тя смирено го погледна.

— Слушай ме внимателно, любов моя. Ето там посочи зад себе си — е земята на Кинкейд. А надолу, на юг, е твоята Англия. Разбра ли?

Младата жена прехапа долната си устна, за да не се разсмее.

— Разбрах — рече накрая, тъй като той продължаваше да се взира в нея.