Бийн видяха как Горман бързо затваря вратата. Лицето му бе червено като домат.
Горман забеляза Хилман, изпъна се до пълния си ръст от метър и осемдесет и пет и тръгна към колегите си.
— И на теб ли ти създава проблеми? — попита Хилман.
Бийн се опита да не се изхили. Разбира се, че му създаваше проблеми. Беше изписано на лицето му.
— Тя е… трудна жена — запъна се Горман, като се опитваше да бъде дипломатичен. — Отказва да ни сътрудничи. Каза, че заминава за Флорида с или без нас. — Горман се прокашля. — Освен това настоява да я настаним в къща на плажа.
— Къща на плажа? Иска къща на плажа? — попита Хилман невярващо.
Бийн му хвърли поглед от типа „нали ви казах“. Сега може би шефът им щеше да се съгласи, че тази Салвети е наистина доста костелив орех, както му описваше той.
— И какво каза ти на нейните изисквания?
— Обясних й, че не е възможно, и тъй като нейното явяване, за да даде показания, не е задължително, тя ще остане в Колорадо. Казах й, че адвокатът има стенограмите от първия процес на Скарет и не е пожелал да призове госпожа Салвети да даде нови показания и че поради тази причина няма нужда тя да ходи до Флорида.
— И как реагира тя? — попита Бийн.
— Опита се да ми вземе пистолета.
— Сигурен съм, че е блъфирала — каза Хилман. — Нека й дадем няколко минути да се успокои — предложи той.
На Кери щеше да й е необходимо много повече време, за да овладее гнева си. Избухването бе реакция на страха, който я гризеше отвътре. Какво, по дяволите, се канеше да направи Ейвъри? Мислеше, че може просто да влезе най-спокойно в онази съдебна зала и да даде показания срещу Скарет? Кери си представи как застрелват Ейвъри на стъпалата пред съда.
Ако Мънк… или Джили… я пипнеше… Кери се втурна към телефона и се обади на Тони за негова сметка. Молеше се той още да не е тръгнал за летището.
Той явно бе стоял на телефона, защото вдигна веднага. Кери не си губи времето с предисловия.
— Смятат да ме скрият в някаква къща тук и да ме държат в Колорадо — съобщи му тя.
— Къде в Колорадо? — попита той.
— Не искат да ми кажат, но чух единият да говори по мобилния си телефон и да споменава някакво място, което се казва Уеджууд. Явно е някакво предградие.
— Аспен е твърде малък, за да има предградия — възрази той.
— Не знам къде е това, по дяволите. Потърси го в интернет, за бога. Използвай главата си. Не може да има повече от едно място, кръстено Уеджууд, в Колорадо. — Тя избухна в сълзи. — Ако трябва да остана скрита дълго време, какво ще стане с компанията? Не мога да отсъствам толкова време. Не мога…
— Скъпа, аз ще се погрижа за всичко тук. И преди съм управлявал компания.
— Да, но аз имам нужда от теб тук, Тони. Трябва да дойдеш.
— Добре, ще дойда — обеща той. — Няма да те оставя в това изпитание сама. Искаш ли да дойда в болницата? Ще могат ли да изчакат с преместването ти, докато пристигна?
— Ще ги накарам да чакат — заяви тя. — Вече преместиха Сара в новото терапевтично крило. То още не е открито, така че е лесно за охраняване. Аз ще остана при нея, докато не решат да местят и двете ни. Няма да им позволя да ме водят никъде, преди ти да пристигнеш.
— Добре — каза той облекчен.
— Знаеш ли, че не могат да намерят Ейвъри? Когато ми се обади, тя каза, че няма да се присъедини към мен, за да я охраняват от ФБР. Говори ли с нея?
— Не, не още. Обикалям около телефона и чакам да се обади. Не е типично за нея да ме кара да се тревожа. Не разбирам защо още не се е обадила.
— Знае, че ще й се караш, задето ме е разстроила — каза Кери. — Не иска да разочарова нито теб, нито мен.
— Знам, скъпа, но ужасно се тревожа за нея.
— Аз също. Тя ще се обади и тогава й кажи да не ходи в Шелдън Бийч. Накарай я да проумее колко е опасно за нея да отиде там.
— Добре — обеща той. — Няма да позволя нищо да й се случи.
— Ами ако Ейвъри се обади, след като си тръгнал за летището?
— Скъпа, тя ми знае мобилния телефон.
Разбира се. Кери бе толкова разстроена, че не можеше да мисли рационално.
— До скоро.
Тя затвори и реши да позвъни в службата на Ейвъри, за да разбере дали не се е обаждала на приятелите си, но не успя да проведе този разговор, защото агент Хилман влезе в стаята и й каза, че съдия Колинс иска да говори с нея.
— Ще ви местим в новото крило след няколко минути.
— Да, добре. Както кажете.
Хилман се изненада и зарадва на нейната готовност да им сътрудничи. Почувства се и леко самодоволен, защото се бе оказал прав. Беше казал на Бийн и Горман, че когато госпожа Салвети се успокои, тя ще започне да им сътрудничи и точно това правеше тя в момента.
Може би това нямаше да е толкова трудна задача в края на краищата.
Тридесет и четвърта глава
На Джили току-що й бяха направили масаж на цялото тяло и сега бе увита във фин чаршаф от скъп египетски памук с логото на „Утопия“ в ъгъла. Лежеше по гръб, със затворени очи, а козметичката й нанасяше маска от авокадо на лицето. Глупачката не спираше да бърбори. Затрупваше Джили с комплименти за безупречната й кожа и съвършеното тяло.
Джили никога не се уморяваше да слуша комплименти от мъже, но не се интересуваше ни най-малко какво мислят жените за нея. Тъкмо се канеше да каже на козметичката да си затваря устата, когато тя най-после свърши с нанасянето на маската и каза:
— Ще я оставим да се стегне петнайсет минути.
Най-после бе сама. Разхлаби чаршафа и остави хладния въздух да погали тялото й. Приятно бе да се отпусне така, особено след като толкова се разстрои от новината, че Кери и съдийката са оцелели от експлозията. За щастие, Мънк не бе при нея, когато съобщиха ужасната новина по телевизията, и така не й се наложи да се контролира. Той никога не я бе виждал в изблик на ярост и тя не знаеше как би реагирал, ако станеше свидетел на такъв. Тя със сигурност не искаше да го плаши, поне не засега, защото й бе ужасно полезен. Все още трябваше да се свършат толкова неща и бе от първостепенно значение Мънк да остане вярното й домашно куче.
Кери наричаше изблиците й на гняв пристъпи, но Джили се бе научила да ги контролира с годините. Не много, но в известна степен. Признаваше си, че ако някоя камериерка случайно бе влязла в стаята й точно след като тя чу новината за Кери, Джили вероятно щеше да й се нахвърли. И това щеше да й хареса.
Никога досега не бе убивала човек. Оставяше мъжете да се справят с проблемите й. Нали затова бяха мъжете? Обаче често се чудеше какво е чувството да убиеш някого с пистолет или дори с голи ръце. Ако някой я направеше нещастна, й се струваше съвсем естествено да желае да види смъртта му. Защо да се лишава от такава радост и задоволство? Сега осъзнаваше, че Мънк бе прав от самото начало. Той искаше да убие всяка жена поотделно и да направи смъртта на всяка да изглежда като нещастен случай, но Джили го бе умолявала и настоявала, докато накрая той се съгласи да направи нещата така, както тя искаше. Как бе възможно такъв изпипан план да се провали? Беше толкова съвършен, толкова прост, толкова… гениален.
Кери. Кери бе причината планът да се провали. Тази егоистична кучка бе съсипала всичко.
Джили се просна на леглото и заблъска с юмруци по възглавницата. Внезапно спря. Чу говорителят по Си Ен Ен да представя репортажа, който щяха да повторят. Джили се изправи веднага, нетърпеливо изтри
