сълзите от очите си и се взря в екрана. Кадрите се фокусираха върху съдийката, но Джили не се интересуваше от нея, независимо колко известна се оказваше, че е. Чакаше, виейки от ярост, докато накрая камерата се обърна към онази кучка сестра й и показа как я вкарват с носилка към линейката. Мъжете — парамедици, несъмнено, но все пак мъже — се суетяха около нея. Как смееха да й обръщат внимание? Как смееха? Джили бе по-вбесена от поведението на мъжете, отколкото от факта, че сестра й бе все още жива.
Камерата показа лицето на Кери в едър план. На Джили й се стори, че тя се усмихва, и това бе последната капка. Като започна да пищи и ругае, тя грабна една лампа и я запокити в стената.
Кери разваляше всичко.
Трябваше й цял час, за да се успокои. После се обади на рецепцията на хотела и поиска да й изпратят масажист. Масажът помогна и сега бе в състояние да измисли нов план. Реши той да не бъде толкова сложен.
Защо не се бе поддала на желанието си да убие Кери с ножиците? Защото това нямаше да е толкова забавно. След всичко, което сестра й й бе причинила, заслужаваше да страда дълго, преди да умре. Не беше честно. Някакви мъже да се тревожат за Кери, да се грижат за нея. Не я ли виждаха каква е грозотия?
Джили усещаше, че пак побеснява. Маската на лицето й започваше да я щипе. Мобилният й телефон иззвъня точно когато козметичката се върна в стаята.
— Махай се — сопна се тя. — Ще я измия сама. И затвори вратата след себе си.
Джили събори една купчина хавлиени кърпи, докато се пресягаше за телефона.
— Ало?
— Помислих си, че ще искаш да чуеш една добра новина. Открих къде се намират Кери и съдийката.
Това веднага я ободри.
— Така ли? Къде са, скъпи? Права ли бях? — попита тя, преди да дочака отговора му. — Ще ходят ли в Шелдън Бийч? Там ли ще скрият Кери до процеса?
— Сестра ти няма да ходи във Флорида, защото няма да свидетелства на процеса.
Джили се засмя щастливо.
— Страхува се.
— Да.
Маската на лицето й се нацепи от усмивката й.
— Това е чудесна новина. Сега ми кажи всичко.
Изслуша го внимателно и когато той свърши, му каза да не се тревожи, защото тя ще измисли нов, още по-добър план.
— Но нещо по-просто — обеща тя. После с тих, нежен глас добави: — Липсваш ми, скъпи.
— Скоро ли ще те видя?
— Разбира се.
— Обичам те.
Тя се усмихна отново.
— Да, знам.
Затвори телефона, пусна хавлията си и отиде в банята да си вземе душ. После се уви в мекия халат и се обади да повика камериерка, която да подреди и почисти бъркотията, която тя бе направила. Разходите за щетите щяха да бъдат удържани от кредитната й карта.
Два часа по-късно, когато Мънк влезе в стаята, тя бе готова за него. Носеше черна рокля от шифон и сандали с високи токове, но бе пропуснала да си сложи бельо. Когато тя се изправи на вратата на спалнята и светлината струеше иззад гърба й, тънката й рокля стана съвсем прозрачна. Джили бе сигурна в това, защото бе проверила предварително.
Когато пристигна, Мънк беше уморен, но веднага щом видя любовта на живота си, почувства прилив на нови сили. Знаеше колко усилия е положила тя, за да му достави това удоволствие. Инстинктивно бе усетила, че той ще иска да се люби с нея, и бе приготвила спалнята. Имаше запалени свещи, за да създадат подходяща атмосфера, и Джили бе облякла любимата му рокля. Тя бе съвсем същата като червената, която Джили носеше, преди той да я скъса. Като се отправи към нея, Мънк си напомни да внимава да не съсипе и тази рокля.
Той гледаше устата й. Тя бавно търкаше горната си устна с върха на езика си. Джили знаеше, че това му харесва. Любиха се диво и грубо. Нахвърлиха се един на друг като разгорещени диви животни. Роклята й падна на пода на парчета. По-късно, напълно задоволен, той се дръпна от нея, отметна ръка назад и затвори очи.
Тя му бе доставила удоволствие и сега бе негов ред да й угоди.
— Мисля, че трябва да изчакаме два-три дни — каза Джили — и после, след като си починеш, можеш да се погрижиш за Кери и съдийката. Тъкмо ще са се отпуснали и ще се чувстват в безопасност. Не си ли съгласен? Не би трябвало да ти е твърде трудно да се вмъкнеш и да направиш каквото трябва.
— Трябват ми поне две седмици, за да организирам и планирам всичко.
— Направих ли те щастлив току-що, Мънк?
— Знаеш, че е точно така, скъпа.
— Тогава и ти ме направи щастлива. Мога да изчакам може би седмица, но ще полудея, ако трябва да чакам по-дълго. Кери се усмихваше, когато я вкарваха в линейката. Тази усмивка никак не ми хареса.
— Разбирам.
— Тя е разказала на полицията за мен. Сега те знаят, че съм жива, и ще ме търсят. Беше прав — прошепна тя, — не трябваше да настоявам за писмата и не трябваше да й се показвам. Но мислех, че ще умре при експлозията, и исках да разбере…
— Не плачи, Джили — каза той и я прегърна. — Всичко ще се оправи.
— Да — сгуши се в него тя. — Веднага щом тя умре, всичко ще се оправи. Заради нея съм нещастна от толкова отдавна. Обещай ми да я убиеш скоро.
— Обещавам — отвърна той. — Знаеш, че бих направил всичко за теб.
Тя се усмихна доволно. Ръцете й се плъзнаха умело по тялото му.
— И тогава ще отидем в Шелдън Бийч.
Отчаяното желание на Мънк да й угоди го правеше трескав, но в същото време чувстваше, че може да се справи с всичко и ще успее благодарение на вярата й в него. Тя често му повтаряше, че го мисли за гениален и че той се подценява. Можеше да се справи. Щеше да се промъкне и после да изчезне, без да го забележат, независимо колко агенти от ФБР имаше наоколо.
Можеше да стане дори невидим.
Тридесет и пета глава
Пътуването до Флорида им отне три дни. Можеха да стигнат и по-бързо, но тъй като имаха време, караха по по-живописни и не толкова оживени пътища из Джорджия.
Прекараха две нощи в чисти, обикновени мотели в затънтени малки градчета. Първата нощ всеки си имаше собствена стая. Ейвъри не покани Джон-Пол да спи при нея и той не попита, нито предположи, че е поканен. Тя отчаяно се опитваше да се дистанцира от него, защото вярваше, че така раздялата им накрая ще бъде по-безболезнена, но не успяваше. Само се заблуждаваше. Тя го обичаше и не знаеше какво да прави. Първата нощ изобщо не мигна, мята се и се въртя в леглото, докато накрая се почувства замаяна и на сутринта беше в крайно мрачно настроение. Втората вечер Джон-Пол не я попита. Просто плати за две стаи, докато Ноа говореше с един от шефовете си по телефона.
Джон-Пол последва Ейвъри в нейната стая и пусна чантата си до нейната. Тя не възрази, но каза:
— Само ще спим. Никакъв секс.
Той се усмихна, съблече дрехите си и се отправи към душа.
— Питал ли съм нещо? — измърмори, преди да затвори вратата в лицето й.
Климатикът бе усилен и в стаята беше леденостудено, но към два през нощта Ейвъри се събуди в прегръдката на Джон-Пол, затоплена и настроена за любов. Бе просто неустоим. Любиха се и беше още по-хубаво от предния път, защото сега и двамата знаеха какво харесва другият и за минути бяха съвършено настроени един за друг.
