— Какво им има на тези дрехи?
— Твърде много си разголена. Какво пък, нямаше да има разлика, дори да беше облечена като монахиня. Той пак ще почне да те сваля. И тогава ще трябва да го застрелям този негодник. — Той отиде до вратата, едва не я изтръгна от пантите, като я отвори, и излезе на верандата. — Гледай само.
— Той ни е докарал кола — напомни му тя. — Стига си се оплаквал.
— Да, права си — извика в отговор той. — Ще го накараме да остане тук или да вземе моята кола. Няма нужда да идва с нас.
Ейвъри се върна до прозореца. Заради държанието на Джон-Пол бе любопитна да види приятеля на Тео. Знаеше, че не беше възможно Ноа да е толкова непоносим, колкото го описваше Джон-Пол. Никой не можеше да е толкова ужасен.
Колата спря пред къщата и Ноа Клейборн отвори вратата и се появи, облян от слънчевите лъчи.
Ейвъри едва не подсвирна. Висок, широкоплещест, с пясъчноруса коса, облечен небрежно в дънки и сива тениска. Имаше от старомодните кобури на рамото и носеше очила „Рейбан“. Джон-Пол му се намръщи, но Клейборн се усмихна в отговор, сякаш шегата бе за сметка на Ренърд. Освен това имаше трапчинка и от тялото му се излъчваше осезаема чувственост.
Ейвъри не се интересуваше от него, разбира се, не и по този начин. Джон-Пол беше по-секси — всичко в него й харесваше, — но Ноа, поне като външност, можеше успешно да му съперничи. Разбира се, анализът й бе строго клиничен. Никога преди не бе забелязвала подобни неща в някой мъж, а и да беше, не си го признаваше. Нима сексът вече бе превърнал мозъка й в желе?
— Ще ми трябва психотерапия, когато това свърши — прошепна тя. — Дълга психотерапия.
Изпъна рамене и излезе навън да се запознае с него. Той беше стигнал до стъпалата, но се закова на място, когато тя излезе на верандата.
Социалните умения на Джон-Пол определено се нуждаеха от доразвиване. Ейвъри изчака няколко секунди той да я представи, после осъзна, че това няма да стане. Реши да пристъпи напред, но Джон-Пол обви ръка около рамото й и я дръпна до себе си.
Реакцията на Ноа на този абсурдно собственически жест бе да се ухили още по-широко. Той свали очилата си и я погледна право в очите. Имаше сини очи. Наситено сини. Обзалагам се, че разбива много сърца, помисли си тя и усети, че Джон-Пол я прегръща още по-силно.
Дали беше женен? Надяваше се да не е, защото се сещаше за поне три свои приятелки, с които да го запознае, разбира се, при условие, че той не беше само тяло без никакъв мозък. Марго не би се притеснила от това, но Пейтън, приятелката й от детството, определено искаше умен мъж.
— Какво, по дяволите, си зяпнал, Клейборн? — излая Джон-Пол.
Ейвъри прекрати състезанието им за това кой е по-нахакан. Избута ръката на Джон-Пол и отиде до края на верандата.
— Благодаря, че дойде — започна тя. Протегна ръка и добави: — Казвам се Ейвъри Дилейни.
Ноа се качи по стълбите и се ръкува с нея. Не пусна ръката й, докато се представяше, а после каза:
— Трябва да разбера.
— Какво?
Той погледна Джон-Пол и обясни:
— Как такава сладурана като теб се е свързала с такъв като него?
— Имала е късмет — сопна му се Джон-Пол. — Сега я пусни.
Ноа се усмихна на Ейвъри и продължи да държи ръката й. Той се наслаждаваше на възможността нарочно да провокира Джон-Пол. Изглежда, знаеше кои бутони да натисне, за да го изкара извън кожата. Като се замислеше човек, за това не бе нужно особено усилие или майсторство.
— Благодарни сме ти за помощта, нали, Джон-Пол?
Наложи се да го сръга с лакът, за да го накара да отговори.
— Да, много.
— Заповядай, влез. Жаден ли си? — попита тя и първа влезе обратно в хижата.
— Ако е жаден, може сам да си вземе нещо за пиене — обади се Джон-Пол. — Няма нужда да се правиш на домакиня, Ейвъри.
Тя се обърна рязко.
— Престани да се държиш като кретен — нареди му тя. — Просто се държа любезно, нещо, което на теб не ти е никак понятно. Сега стига си се перчил като петел и се успокой.
Той веднага отстъпи.
— Добре.
Ноа едва се сдържа да не се изсмее.
Малко смутено, Джон-Пол се обърна към Ноа.
— Характерът й си го бива.
— Аха — съгласи се Ноа.
— Виж, не е каквото…
— Я не ме занасяй. Никога не съм мислил, че и ти ще хлътнеш. Всъщност изобщо не съм си представял, че някоя жена ще…
— Стига, Ноа.
— Ей, аз съм тук просто защото правя услуга на Тео — обясни той. — Не си го изкарвай на мен. — Всъщност харесваше Джон-Пол и го уважаваше. Може би дори му се възхищаваше малко, задето бе имал смелостта да напусне работа, от която обикновено всеки се пречупваше.
Ейвъри бе отишла в кухнята, за да донесе студена кола на Ноа. Спря се на прага. Мъжете се бяха върнали на верандата и тя не чуваше какво си говорят. Върна бутилката в хладилника и реши да си събере багажа.
Чу няколко груби и цветущи ругатни, после чу и смях. Те са откачени, помисли си, докато вървеше към спалнята, влезе и затвори вратата. Леглото изглеждаше, сякаш акробати бяха тренирали върху него. Тя бързо свали чаршафите, застла чисти и пъхна мръсните в коша за пране.
Нямаше какво толкова да събира. Обу спортния си панталон и затършува из чантата за розовата си блуза. Дрехите, които жената в полицейския участък бе изпрала и върнала, бяха сгънати грижливо и стояха отстрани до чантата й.
Толкова мило от нейна страна, да й изпере дрехите. Когато всичко свършеше, Ейвъри щеше да има да благодари на толкова много хора за добротата им. Ще трябва да измисли нещо особено хубаво за шефа на онзи участък. Това, че им бе предложил да ползват хижата му, съвсем не влизаше в задълженията му.
Отиде в банята да събере тоалетните си принадлежности. Погледна се в огледалото и се стресна колко изморена и бледа изглежда. Сложи си малко грим, за да скрие тъмните кръгове под очите си, добави и малко руж и розов гланц за устни. После среса косата си и прибра четката и пастата си за зъби в несесера. Прибра и този на Джон-Пол. Беше готова за тръгване, когато той влезе в спалнята. Затвори вратата, облегна се на нея и я погледна.
Тя затвори ципа на чантата си, изправи се и нервно изтри длани в панталона си, сякаш се опитваше да изглади гънките му.
— Нещо не е наред ли?
— Не ми се иска да тръгвам, — Той гледаше към леглото, докато казваше това.
— И на мен — призна си тя.
— Ела тук. — Гласът му бе тих и настойчив.
Тя не се поколеба. Изтича към него, обви ръце около врата му и го целуна.
Когато най-после двамата се отделиха, в очите й имаше сълзи. Никога преди не бе изпитвала такова отчаяние и сега имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне. Изплаши се, че ще рухне и ще заплаче неудържимо.
Как си бе позволила да стане толкова уязвима? Любовта не се появяваше толкова бързо, нали? Защо не се бе защитила? Любовта е гадна, реши тя. Всички тъпи песни за това колко е прекрасна лъжат. Тя изпитваше само болка и страх, страх, че нещо може да стане с него. По дяволите, не трябваше да се влюбва.
— Трябва да се прибереш у дома — каза му тя. Направи крачка назад, кимна и повтори решението си,
