тъкмо Хедър започвала да си мисли, че се е отървала от Джили, когато се върнала от училище един ден и намерила в стаята си старото плюшено мече, с което спяла, залято с киселина. Естествено това било дело на Джили. — Джон-Пол потърка челюстта си и изчака Ейвъри да продължи: — Кери научила за това в училище на следващия ден. Отишла да види бащата на Хедър. Той бил вкъщи с нея, защото била много разстроена. Кери му казала, че Джили няма да спре да тормози Хедър, и го посъветвала да отведе дъщеря си надалеч от този град и да не казва на никого къде е. Хедър била на границата на нервен срив. Ходела на терапия. Психологът също смятал, че за нея ще е добре да напусне Шелдън Бийч. Заминала по време на коледната ваканция и така и не се върнала.
— Това ли бил краят?
— О, не. Два месеца по-късно бащата на Хедър подал ново оплакване в полицията. Казал, че някой краде пощата му. Една събота следобед случайно погледнал през прозореца и видял Джили да отваря пощенската му кутия. Търсела писма от Хедър, за да открие къде се е преместила.
— Тя не се отказва, нали?
— Не. Никога не правела секс с момчетата от училище. Всичките й приятели я мислели за сладка и готина. Кери чувала някои слухове за Джили, но не от някой в училище. В крайна сметка Хедър била изолирана и отритата от всички, не Джили. Толкова добра била в това да е лоша.
Тя се изправи и протегна ръце над главата си.
— Искаш ли нещо за пиене?
След историята, която беше чул, му се струваше добра идея да пийне нещо силно, но предпочете диетична кола. Ейвъри си взе бутилка минерална вода и му подаде колата.
Той отвори кутийката, отпи и попита:
— Баба ти и дядо ти опитали ли са да я пратят на терапия, докато е била малка, или не са подозирали, че нещо не е наред с нея?
— Дядо заминал, когато Кери и Джили били съвсем малки, и баба Лола живеела в измислен свят според леля ми. Тя имала извинение за всяка ужасна постъпка на Джили.
— Джили кога забременяла с теб?
— През последната година в училище. Според Кери бременността й спасила Хедър, защото се наложило Джили да мисли за други неща. Джили опитала да направи аборт, но докторът отказал, защото бременността й била много напреднала. Тя родила и напуснала града три дни по-късно. И това е последното нещо, записано в дневника. Това, че ме изоставила, било последната капка за баба. Тя изхвърлила всички вещи и дрехи на Джили на боклука. Докато вадела нещата й от дрешника, намерила кутия за обувки, пълна с писма от Хедър за баща й, и — познай какво още намерила?
— Киселината?
Ейвъри кимна.
— Шишенцето било пълно до половината, но пак щяло да бъде предостатъчно, за да убие Хедър. Мисля, че Джили не е забравила това момиче. Мисля, че просто е изчаквала.
Внезапно отекна гръмотевица и я стресна. Тя трепна, после се изправи и отиде до прозореца да погледне навън. Тъмни облаци се бяха скупчили над тях. Една светкавица проряза небето и отекна нов гръм.
Без да се обръща, Ейвъри каза:
— Според Кери Джили не била много умна. Използвала тялото си, за да получава това, което иска. Очевидно с годините е станала по-изобретателна и находчива. Кери казваше, че нямало мъж, който да можел да устои на чара й.
— Ти вярваш ли в това?
— Скарет очевидно е бил луд по нея и виж докъде стигна. Когато бях на пет години, Джили и Скарет се появиха вкъщи. Джили каза на баба, че трябва да плати, ако иска да ме задържи. За щастие Кери си беше вкъщи. Тя каза на Джили, че няма никакви права над мен, и я изтласка навън. Беше ужасна битка, но Скарет не се намеси… тогава. Джили постоянно крещеше: „Мъртва си, Кери. Мъртва си“.
— Ти къде беше в това време?
Тя се обърна и го погледна.
— Не си спомням нищо, но Кери каза, че ме намерили скрита под леглото. След като си тръгнаха, Кери ми обеща, че вече никога няма да се върнат.
Тя отпи от водата и се загледа в ръката си. Беше стискала капачката на бутилката толкова силно, че се бе отбелязала на дланта й.
— Но те са се върнали, нали?
— Да.
Той я гледаше внимателно, а тя затвори очи и му разказа какво се бе случило на четиринайсети февруари преди толкова години.
Когато тя свърши, каза:
— Скарет е бил като марионетка в ръцете й. Мисля, че сега Мънк й играе по свирката. Тя разиграва и двамата както си иска. Остави бутилката на масата и пристъпи към Джон-Пол.
— Сега знаеш.
— Сега знам…
— Е? — попита тя. — Кажи ми какво мислиш.
Той сви рамене.
— Мисля, че си права. Джили е маниачка.
Тя прокара пръсти през косата си и пристъпи още една крачка към него.
— Не това те питах.
— А какво?
Тя спря на крачка от него.
— Не съжаляваш ли?
Той недоумяваше.
— За какво да съжалявам?
— Че си се замесил с мен. Това е временно положение, но все пак…
— В никакъв случай.
Тя отстъпи назад.
— Джон-Пол, не може да не си отвратен…
— Не съм.
Тя го изгледа.
— Защо? Аз не съм от нормално семейство. Гените ми са истинска каша.
— Сладурче, няма нужда да говориш толкова мелодраматично и няма нужда да ми викаш. Нямам проблем със слуха.
— Как можеш да се усмихваш след всичко чуто? Как може да…
— Ейвъри, ти не си виновна за нищо от това, Джили е вършила тези неща.
Той мислеше, че звучи съвсем логично, но тя изобщо не се опитваше да прояви здрав разум.
— Сега разбираш ли защо никога няма да се омъжа?
Преди тя да отстъпи отново назад, той я спря. Постави длани на кръста й и бавно я придърпа към себе си.
— Не, не разбирам. — Тя се опита да избута ръцете му, но те бяха като циментирани за тялото й. — Ще трябва да ми обясниш. Страхуваш се, че ще превъртиш и ще се превърнеш в социопат ли?
— Не, разбира се, че не, но не мога да имам деца, а дори и да можех…
— Знам — каза той тихо. — Не би рискувала.
— Мъжете искат деца.
Тя стоеше между коленете му и се мръщеше, като пристъпваше от крак на крак.
— Някои искат — съгласи се той. — А някои не.
— А ти искаш ли?
Нямаше намерение да я лъже.
— Винаги съм си представял, че някой ден ще имам семейство и деца. Все още мога да ги имам — каза той. — Но, Ейвъри, има толкова деца, които се нуждаят от истински дом.
