— На колко години беше тогава?
— На четиринайсет. Прочетох всяка дума и после месеци наред сънувах кошмари. Кери бе описвала всичко подробно и аз научих за всички извратени страни на Джили.
Тя стискаше силно една възглавница пред гърдите си. Тъгата в очите й разбиваше сърцето му.
— Мразя да говоря за нея — прошепна тя.
— Знам.
Раменете й се превиха.
— В този свят наистина има чудовища. Хищници. Джили е такава. Знаеш ли какво ме изплаши най- много, докато четях дневника?
— Какво?
— Че ще се събудя някоя сутрин и ще съм станала същата като нея. Като доктор Джекил и мистър Хайд. Генетично аз съм свързана с нея навеки.
— Това няма да стане, Ейвъри.
— Как може да си сигурен?
— Ти имаш съвест. Тя не може да изчезне. Изобщо не си като нея.
— Така ми каза доктор Хан.
— Кой е доктор Хан?
— Един психиатър. Будех се с писъци всяка нощ и в отчаянието си Кери ме заведе при доктор Хан. Тя ме накара да обещая да не казвам на никого, защото не искаше хората да ме мислят за луда — добави.
— Тревожела се е какво ще си помислят хората? — попита той, опитвайки се да прикрие възмущението си.
— Доктор Хан беше чудесен и ми помогна… да се справя, така да се каже. Кери не знаеше причината за тези кошмари, защото не й бях казала, че съм прочела дневника, и на третия или четвъртия път доктор Хан я покани да влезе и аз й признах какво съм направила. Тя побесня, разбира се, но когато докторът я накара да се успокои, той попита дали може да прочете дневника и тя се съгласи. Би направила всичко, за да ми помогне да се отърва от нощните си ужаси. — Тя му се усмихна и свали краката си от канапето. — Мисля, че и докторът е имал кошмари, след като го е прочел. Аз бях израснала с мисълта, че Джили е луда, и Кери ми беше разказвала някои истории, но те бледнееха в сравнение с всичко, което беше в дневника.
— Какво каза Хан за Джили, когато прочете дневника? Каква беше реакцията му?
— Беше много развълнуван.
— Развълнуван? — повтори той недоумяващо.
— Беше сигурен, че Джили е чист социопат, и искаше да има възможността да я изучава. Въз основа на прочетеното той заключи, че Джили е морално и емоционално увредена, и според него заради това не бе способна да изпитва вина или угризения. Болката на другите хора очевидно не я караше да се чувства зле. Напротив — обясни тя. — Харесва й да наранява хората без очевидна причина. Просто й е забавно. Освен това умее безпогрешно да прехвърля вината на другите и да преиначава минали събития. И много обича да мами. — Джон-Пол свали краката си на пода и се наведе напред, като се подпря на коленете си. — Тя е била удивителна. Как само е манипулирала хората! Всички я обичали независимо какво правела. Била е толкова изобретателна.
— Дай ми пример.
— Когато била съвсем малка, започнала да изтезава разни домашни животни. Измъчвала и убила котката на Кери, като я заляла с бензин и я подпалила. Разказала на сестра си какво е направила, но пред майка им се разплакала, защото толкова обичала котката. Един съсед я завел да й купи сладолед, за да я успокои. Когато била вече в горните класове в гимназията, ставала все по-опасна. Била най-популярното момиче в училището, разбира се. Всички обичали Джили. Преди бала за завършването повече гласове за Кралица на бала спечелило едно момиче на име Хедър Мичъл, а Джили била втора. Според Кери пред останалите Джили приела с достойнство това положение, но когато се прибрала вкъщи същия следобед, изпаднала в бяс, който траял няколко часа. За малко да разруши къщата. Стаята на Кери пострадала най- сериозно. Не и тази на Джили, разбира се. После, след вечеря, тя се умълчала, в очите й проблеснала лукава искра и тя се престорила, че приема поражението. — Ейвъри си пое дъх. Мускулите на ръцете я боляха и тя осъзна, че продължава да стиска възглавницата. Пусна я. — На следващия ден от химическата лаборатория изчезнало шише със сярна киселина. След училище Джили причакала Хедър насаме, но Кери видяла как я хваща за ръката и я помъква по улицата. Джили казала на Хедър да не се появява на бала или ще съжалява. Хедър била мило момиче и в момента преживявала труден период. Майка й била починала две седмици преди това от аневризма и бедното момиче още не се било отърсило от шока. Когато Джили започнала да я тормози, Хедър се заключила в стаята си, но баща й изкопчил от нея какво се е случило. Той казал, че Джили признала пред Хедър за откраднатата киселина. Заплашила Хедър, че ще я причака някой ден след училище, когато е сама вкъщи, и ще плисне киселината в лицето й.
— Боже мой.
Ейвъри кимна.
— Това, което Кери е записала в дневника, не е било препредадено от някой друг. Тя говорила лично с Хедър.
— Какво направил бащата на Хедър?
— На следващата сутрин отишъл при директора на училището и настоял Джили да бъде изключена. Освен това отишъл в полицията.
— Какво направили те?
— Нищо. Началникът на полицията беше близък приятел на баба ми и не искал да направи нищо, което да я разстрои. Освен това била думата на едното момиче срещу тази на другото. Джили, разбира се, отричала всичко. Следобед извикали баба ми и Джили в кабинета на директора. Баба накарала Кери да отиде с тях.
— Изключили ли Джили?
— Не — изсумтя Ейвъри. — Споменах ли, че директорът бил мъж? Казвал се господин Бенет и бил много нещастен в брака си. Жена му била студена жена и той никак не се погаждал с нея, поне така е написала Кери в дневника.
— Какво станало? — попита Джон-Пол, за да я върне към историята.
— Кери видяла как Джили съблазнява Бенет. Джили изпаднала в истерия. Изплакала много сълзи, но всичко било съвсем пресметнато. Директорът се втурнал на канапето при Джили да я успокоява и движенията на тялото на Джили… направили впечатление на Кери… както и реакцията на Бенет. — Тя поклати глава. — Виждал ли си жена, която се движи като котка? Кери казва, че Джили била такава. Когато Бенет я прегърнал през рамото, тя се отъркала в него съвсем неприлично.
— Какво направила баба ти?
— Тя както винаги не забелязвала нищо, според Кери. Била излязла, за да донесе на Джили чаша вода, но дори и да била в стаята, пак нямало да забележи нищо, защото просто отказвала да го забележи. В дневника пишеше, че Джили се вкопчила в Бенет, докато плачела. Била опряла глава на рамото му, но по едно време погледнала към Кери, която стояла зад директора, и се ухилила доволно. Накрая Бенет заплашил Хедър с изключване, защото е излъгала и обвинила съученичката си.
— Боже.
— Както ти казах, Джили имала невероятно въздействие върху мъжете. Някои от тях направо се побърквали по нея. Обаждали се по всяко време на деня и нощта. От време на време Кери се промъквала в спалнята на баба Лола, където имало втори телефон, и подслушвала. В дневника е написала, че мъжете плачели и умолявали Джили, а когато затворела телефона, тя се смеела. Обожавала властта, която има над тях. Обичала да манипулира и използвала секса, за да получава това, което иска. Специалитетът й бил да съсипва женени мъже. Обзалагам се, можеш да се сетиш кой е бил един от тези мъже.
— Бенет.
— Да.
— Боже мой. И всичко това е ставало, докато тя е била още в гимназията? — Преди Ейвъри да отговори, той попита — Какво станало с Хедър?
— Тя не отишла на бала и Джили била коронясана за кралица, но това не било достатъчно за нея. Хедър я била разстроила и трябвало да бъде наказана за това. Джили я тормозела. Минал един месец и
