— Да?
— Доверяваш ли ми се?
Да му се доверява? Тя се влюбваше безнадеждно в него. Разбира се, че му се доверяваше, но бе ужасена да го признае.
— Това не е правило.
Той не й позволи да избегне въпроса и когато тя се опита да го разсее, като се притисна към слабините му и го целуна, той поклати глава:
— Вече знам отговора, но искам… не, трябва да чуя, че го казваш.
— Ти си най-опърничавият, упорит и непоносим мъж, когото познавам, но почти от мига, в който се срещнахме, имам чувството, че между нас има някаква странна връзка. Сякаш цял живот съм чакала да се почувствам защитена… и свободна. Не мога да го обясня — прошепна тя.
Той повдигна брадичката й нагоре, докосна с устните си нейните и прошепна:
— Тогава ми се довери. Това е моето правило. Трябва да ми се довериш.
Тя си помисли, че разбира какво иска той. И беше прав. Любовта и доверието вървяха ръка за ръка.
Сега или никога. Моля те, Господи, само да не се отврати. Тя застана под меката светлина на нощната лампа, изчака той да я пусне и после, преди куражът да я е напуснал напълно, издърпа тениската през главата си и я хвърли на пода. Обърна се, за да му покаже обезобразения си гръб. Пораженията бяха предимно по долната половина на гърба й. Отвратителните, грозни белези набръчкваха кожата й. Тя се страхуваше да се обърне и да го погледне в очите.
— Сладурче?
В гласа му звучеше смях. Объркана от реакцията му, тя остана вкочанена като труп, отпуснала ръце край тялото си и загледана втренчено в стената.
— Да? — прошепна.
Той постави ръка на рамото й.
— В момента се интересувам малко повече от предната част на тялото ти.
— Какво…
Той нежно я завъртя и я придърпа към себе си. Меките й гърди се притиснаха към тялото му. Той затвори очи и прошепна:
— От толкова време си мечтая за това. Но е много по-хубаво, отколкото в мечтите ми. Много по- хубаво.
— Но гърбът ми… видя го…
— Ще стигнем и дотам — обеща той. — Имам доста територия за изучаване — прошепна и целуна една сълза, която се стичаше по бузата й. — Но в сегашното си състояние си имам приоритети.
Преди тя да възрази или да се разтревожи, или да изплаче, устата му завладя нейната с целувка, която бе греховно плътска и от която Ейвъри затрепери от желание.
Ръцете му бяха навсякъде, милваха, галеха, възбуждаха, а устните му отново и отново се впиваха в нейните. Той прогони задръжките й и тя отвръщаше жадно на целувките му.
И двамата бяха задъхани, когато той откъсна устни от нейните и се отдръпна крачка назад. Остави гащетата му да паднат на пода, без да откъсва поглед от очите й, наслаждавайки се на страстта, която виждаше в тях.
Ейвъри също не отмести поглед от неговия, когато плъзна ръка, за да свали бикините си. Изненадата, с която реагира, когато откри, че те вече са на пода, го накара да се усмихне самодоволно.
Остави го да се наслади на този момент.
— Бива си те — прошепна тя.
Той я последва в леглото. Подпря се на лакти от двете й страни, наведе се и каза:
— Още не си видяла нищо.
Лицето му бе напрегнато от желание. Начинът, по който я гледаше, я караше да се чувства дръзка.
— Нито пък ти — прошепна тя. Раздвижи се нетърпеливо под тялото му и ръцете й бавно се плъзнаха по страните му. Тялото му бе горещо като погледа му.
Джон-Пол се наслаждаваше на начина, по който го докосваше. Всъщност се наслаждаваше на всичко у нея. Тя го побъркваше. Ейвъри го придърпа за още една целувка и този път той й остави водещата роля. Езиците им се дуелираха, а ръцете им изучаваха тайните на телата им.
Накрая той отчаяно се нуждаеше да бъде вътре в нея. Целуна ненаситно меките й сладки устни, а коляното му разтвори бедрата й. Подпря се така, че да може да я гледа, и я облада, потопи се в нея.
Тя изви тялото си, в същото време извика в екстаз и обви крака около бедрата му.
Хвана лицето й в дланите си, а устните му отново завладяха нейните. Не бързаше, наслаждаваше се на всеки миг, осъзнал, че никога преди не е било толкова невероятно. Никога.
Ейвъри бе пометена от усещанията, които я заливаха. Бяха толкова силни, толкова нови. Чувстваше се напълно освободена в ръцете му, беше дива, ненаситна, страстна.
Любеха се, загубили всякакъв контрол над телата си, завладени от първична страст, почти дивашки.
Ейвъри усещаше, че изобщо не се владее, но не се страхуваше. Беше толкова удивително чувство — да се освободи от всички свои задръжки и опасения, да се отдаде без страх и смущение. Чувстваше се защитена в ръцете му и когато достигна върха и тялото й се разтрепери неудържимо, тя се изви и притисна към него. Вълна след вълна на помитащо удоволствие преминаваха през тялото й, докато тя оставаше вкопчена в него.
Неспособен да отлага повече, той също достигна точката на екстаза дълбоко в нея.
Останаха слети ведно дълги блажени минути. Дишането им бе накъсано и двамата нямаха сили да помръднат.
Сърцата им биеха в унисон. Той зарови лице в копринената й коса, затвори очи и вдъхна прекрасното й ухание.
— Дяволите да го вземат — прошепна той. Беше го оставила абсолютно без сили. Когато поиска да се отмести, за да не я смаже с тежестта си, му се стори, че костите му са станали течни.
Тя очевидно нямаше нищо против тежестта му, защото го дръпна към себе си, когато той се размърда, и прошепна:
— Не още.
Дали не бе действал твърде грубо? Тази мисъл изникна в съзнанието му и се закотви там. Можеше да бъде по-нежен, но тя бе така прекрасно освободена и дръзка, че той направо бе полудял.
— Ейвъри? Добре ли си?
Тя се усмихна заради тревожната нотка в гласа му.
— Значи за това била цялата шумотевица.
После се засмя толкова щастливо, че той се усмихна въпреки изтощението си.
С въздишка се претърколи настрани, стана и отиде в банята.
Тя придърпа чаршафа нагоре, намести възглавницата си и се отпусна назад. Още бе замаяна от това, което бе изпитала току-що. Определено можеше да се пристрасти към секса, поне към секса с Джон-Пол — във всеки случай. Пружините на леглото изстенаха, когато той се изтегна до нея. Тя отвори очи и се усмихна. Изглеждаше толкова арогантно горд от себе си. Лежеше настрана, подпрял глава, и я гледаше.
Тя изглеждаше напълно опустошена. Страстта още тлееше в очите й, а устните й бяха подпухнали от целувките му.
Тя знаеше, че му е доставила удоволствие, но се нуждаеше да го чуе от него. Странно как можеше да се чувства толкова силна допреди малко, а сега старите съмнения и комплекси се завръщаха. Не, тя не го беше разочаровала. Защо не й го кажеше?
Той прочете мислите й. Отгатна ги по погледа й. Очите й бяха замъглени. Не вярваше, че съжалява… може би просто се тревожеше.
Разбра, че е отгатнал, когато му каза:
— За какво си мислиш?
Той дръпна чаршафа и го свали под гърдите й. Тя го дръпна нагоре.
