Отвратена от себе си, че е толкова нервна, тя грабна пътната си чанта и отиде в банята, за да си вземе душ.
Не беше си направила труда да сложи в багажа си някоя по-хубава нощница или халат. След като изсуши косата си и изми зъбите си, тя облече едни розови къси гащи и старата си тениска с емблема на университета „Санта Клара“. Бе поне с три размера по-голяма. Висеше като палатка и стигаше почти до коленете й.
Взря се преценяващо в огледалото и реши, че й липсва опит в женските трикове. За пръв път в живота си искаше да изглежда добре. Ах, как би се изсмяла Кери, ако знаеше. Тя винаги критикуваше начина, по който племенницата й се обличаше, и за пръв път Ейвъри бе съгласна с нея.
Все едно, сега не можеше да направи нищо за външността си. Въздъхна, остави чантата си в ъгъла на спалнята, за да не се спъва в нея, и отиде в дневната точно когато входната врата се отвори и Джон-Пол влезе вътре. Той затвори вратата, спусна резето, обърна се и замръзна на място.
— Какво е станало с теб? — попита тя.
Той не й отговори.
— Изглеждаш, сякаш си се валял в калта? Какво е станало? — повтори тя.
Джон-Пол не можеше да отмести поглед от краката й. Всякакви фантазии нахлуха в главата му.
— Прибрах колата в плевника и мислех… маслото… гумите…
— Да?
— Какво?
Той най-после се насили да я погледна в очите. Знаеше, че сигурно изглежда като елен, внезапно попаднал пред фаровете на някоя кола на пътя. Когато я видя застанала на вратата, коленете му буквално омекнаха. Свежият й вид бе опияняващ. Бе просто великолепна. Дали имаше някаква представа как му въздейства?
— Какво за маслото и гумите?
— Точно така.
Той говореше несвързано като идиот и единствено тя бе отговорна за този внезапен спад в коефициента му на интелигентност. Той мина покрай нея, мърморейки нечленоразделно, отиде в банята и затвори вратата.
Тя си извади бутилка вода от хладилника, изгаси лампите в кухнята и дневната и се върна в спалнята. Докато сгъваше кувертюрата, не спря да си повтаря, че трябва да се успокои. Намери чисти чаршафи на един рафт в дрешника и застла леглото с тях. Извади от скрина едно тънко одеяло. Качи се на леглото и изпълзя до средата. Седна с изпънат гръб и сгъна краката си в поза „лотос“. Опита да изчисти съзнанието си и да се концентрира върху дишането си. Точно когато се канеше да седне на въображаемата веранда с люлка, освободена от всякакви грижи и тревоги, Джон-Пол я прекъсна.
— Отиваш на щастливото си местенце ли?
Отвори рязко очи. Той стоеше на прага и я гледаше. Беше си облякъл къси гащета и нищо друго. Дори не си бе направил труда да ги закопчее. Обаче Ейвъри забеляза, че се беше избръснал и бе измил косата си. Едри капки вода блестяха по загорелите му рамене.
Като седеше на леглото, определено тя бе в по-неизгодната позиция. Ако щяха да подходят към ситуацията като зрели хора, Ейвъри предпочиташе да е на равна нога с него. Бързо стана от леглото.
— Да — кимна тя. — Опитвах се да релаксирам.
Той се прозя шумно.
— Ейвъри?
— Да?
Той се облегна небрежно на рамката на вратата, кръстоса единия си глезен пред другия и скръсти ръце на гърдите си. Тя се опита да не се взира в тъмните косми около пъпа му.
— Аз на канапето ли ще спя или на леглото?
Имаше ли смелостта да бъде напълно откровена с него и да му каже какво иска? Да бъде смела или да си замълчи, мислеше тя трескаво. Прокашля се и прошепна:
— В леглото… с мен, ако това е, което искаш. — По дяволите, бе прозвучала толкова уязвима, може би дори малко изплашена. — Ако искаш — повтори тя дрезгаво.
— Да, искам.
Джон-Пол направи една крачка към нея, но спря, когато тя вдигна ръка.
— Не толкова бързо, Ренърд.
— Какво? — попита той предпазливо.
— Има няколко основни правила, които трябва да обсъдим преди това.
Тя не се шегуваше. Той щеше да се изсмее, ако не бе забелязал колко е нервна.
— Основни правила? Като да няма удари под пояса ли? Такива правила ли? — Тя мълчеше и той попита: — Ще се боксираме ли, или ще ми позволиш да…
— Няма да си свалям тениската. Ясно?
— Добре, щом искаш. Но ако размислиш и искаш да я свалиш, пак нямам нищо против.
— Ако искам, ще го направя, но аз не искам и вероятно няма да поискам. Съгласен ли си?
Той вече бе забравил за какво точно преговарят.
— Да, става.
Пристъпи още крачка към нея.
— Не съм свършила.
Той се ухили.
— Така си и мислех. Добре, какво още?
— Трябва да използващ презерватив. Не мога да имам деца, но не сме си правили изследвания, така че…
— Възнамерявах да го направя — каза той и тя млъкна смутено.
— Планирал си?
— Аха.
Той извади един кондом от джоба си и го хвърли на леглото.
— Нещо друго?
— Доста самонадеяно от твоя страна.
— Ейвъри, ако не те докосна съвсем скоро, ще превъртя, така че побързай с изброяването на правилата.
Сърцето й биеше лудешки.
— Ако се разочароваш…
— Няма.
— Все пак, ако се разочароваш, не го казвай на глас. Не ми се оплаквай.
— Скъпа, винаги ли си така напрегната преди секс?
— Съгласен ли си?
— Добре. Няма да се оплаквам.
— Това не е смешно, Джон-Пол. Говоря сериозно.
Той не можеше да чака повече.
— Сега е мой ред — каза той, сграбчи част от тениската й и я придърпа към себе си. — Ти си някъде под това нещо, нали?
Пусна тениската и обви ръце около кръста й. Ръцете му се плъзнаха под плата и погалиха гърба й. Тя не се опита да се дръпне, когато пръстите му докоснаха белезите. Той се наведе и целуна врата й точно зад ухото.
Тръпки пробягаха по гръбнака на Ейвъри. Ръцете й бяха свити на юмруци, но когато езикът му погъделичка ухото й, тя започна да се отпуска. От топлия му дъх по чувствителната й кожа тя потрепери още по-силно. Усещаше силата му, твърдостта на железните му мускули под върховете на пръстите си. Как можеше човек да е толкова силен и толкова нежен? Тя въздъхна и отпусна глава на рамото му.
— Внимавай, скъпа. И аз имам някои основни правила.
Тя вдигна глава и го погледна в очите. Защо не бе забелязала досега колко невероятно красиви са те? Когато се усмихнеше, направо грейваха.
