— Добра идея — каза Дилън.
Андерсън й посочи къде е тоалетната и се върна при Дилън във фоайето.
Кейт си изми ръцете и провери вида си в голямото огледало. Вярно, че беше малко разрошена, но не изглеждаше зле. Не изглеждаше и добре. Реши, че може малко да се разкраси.
Вчеса косата си, но не я прибра с шнола, а я остави пусната. Изрови червило и руж от чантата и освежи грима си. Отново се погледна. Не можеше да направи нищо по-добро, освен ако не се подложеше на пълно преобразяване.
Искаше да даде на Дилън още няколко минути насаме с адвоката. Спря до вратата и опита да си направи бърз автотренинг. Опитай да се настроиш оптимистично и спри да гледаш толкова тревожно. Всичко ще е наред. Андерсън нямаше да е толкова радостен от срещата с нея, ако се канеше да й каже, че тя дължи пари на роднините, нали? Не, в това нямаше никаква логика. Може пък да е доволен, че се е появила, защото така ще я накара да върне парите — а тя щеше да ги върне, дори да трябваше цял живот да ги събира.
Чакай, това не е позитивно мислене. Кейт искаше да се захване за нещо, което да я накара да се почувства по-добре. Снимките. Да, щеше да получи снимки на баща си като малко момче. Това щеше да е чудесен подарък за нея и сестрите й, така щяха да имат връзка с човека, който е обичал майка им и е дал живот на тях трите.
Добре. Автотренингът вършеше работа. Продължи го още малко. Може би щеше да хареса братовчедите си. Възможно е.
Изпъна рамене и прошепна:
— Започва се. — После отвори вратата.
Дилън почти не я погледна. Задълбочено слушаше това, което адвокатът му обясняваше със сериозно изражение. Кейт не искаше да ги прекъсва, така че изчака до бюрото на секретарката, докато завършат разговора си.
Усмивката се върна на лицето на Андерсън веднага щом я забеляза.
— Хайде да се качим горе — каза той и ги поведе по стълбите.
Кейт дръпна леко Дилън и му прошепна:
— Намръщен си. Какво не е наред?
Дали да я предупреди? Или да я остави да влезе без никаква предварителна идея какви змии са братовчедите й според описанието, което Андерсън им направи току-що.
Реши все пак да я предупреди, поне отчасти.
— Май няма да харесаш братовчедите си.
— Може пък да ги харесам — настоя тя, решена да не се разделя с оптимизма, който си самовнуши.
Той се усмихна.
— Сигурен съм, че няма.
— Не можеш да предскажеш… — Тя рязко млъкна. О, кого заблуждаваше! Сапуненият мехур на нейния ентусиазъм се спука.
Той видя обезкуражения поглед в очите й и осъзна, че не е трябвало да й казва.
— Само бъди твърда — прошепна Дилън.
— Аз съм твърда.
Бяха стигнали до площадката, когато чуха мъжки глас да ругае. Кейт спря и погледна Дилън. Той сви рамене, сякаш е в реда на нещата.
Андерсън изглеждаше покрусен.
— Изчакайте ме само момент, моля — каза той.
Забърза по коридора, вероятно с намерението да накара гостите си да млъкнат, предположи Дилън, но белята вече стана. Кейт не бе разтревожена, а направо изплашена.
Тя стисна ръката му.
— Андерсън обясни ли ти защо съм получила писмото?
— Знаеш защо. За да присъстваш на прочитането на завещанието.
— Да, но той каза ли ти нещо повече?
— Изобщо не сме говорили за завещанието — увери я Дилън. — Исках да знам какво да очакваме и той ме осведоми що за хора са братовчедите ти. Между другото, той иска да те увери, че не представлява никого от тях.
Кейт продължи по коридора. Чу поредната вулгарност и прошепна:
— Мили боже! На какво се натресох? Може би не е добра идея да се срещам с тях точно сега? Или когато и да е, добави наум.
Дилън не искаше тя да влезе в гнездото с пепелянките с изплашен вид. Ако те усетеха нейната уязвимост, щяха да атакуват. Братовчедите трябваше да видят колко силна жена е.
Андерсън отвори вратата и ги покани да влязат.
— Кейт… — Дилън докосна ръката й, за да я накара да спре.
Тя го погледна и се шокира от усмивката на лицето му.
— Да, Дилън?
Той понижи глас, за да го чуе само тя, и попита:
— Да се обзаложим ли, че Андерсън Самюъл Смит никога не подписва нищо само с инициалите си?
Няколко секунди тя не разбра какво й казва, но после осъзна шегата1.
— Боже господи, това може да хрумне само на някой мъж! — Влезе в кабинета на адвоката засмяна.
Атмосферата бе пропита от враждебност, но виковете и вулгарностите спряха, когато един по един братята забелязаха двамата новодошли.
Роджър пръв се отърси от изненадата.
— Какво по… Кои са тези, Андерсън?
— Какво ми пука кои са. Нямат работа тук — озъби се Юън и направи заплашително крачка към тях.
Да не би да мислеше, че можеше да я подплаши, така че да излезе от кабинета? Тя нямаше да се церемони с подобно грубо отношение. Погледна го право в очите и пристъпи в стаята.
Андерсън вдигна ръка.
— Ако обичате да се успокоите, сега ще ви представя един на друг. Кейт, запознай се с Ванеса Макена.
Впечатляващата жена бе съвсем различна от мъжете наоколо. Не изглеждаше ядосана, само любопитна.
— Здравейте — усмихна се учтиво Ванеса.
— Ванеса — продължи Андерсън — е омъжена за Брайс Макена.
Мъжът, когото Андерсън посочи, не каза нищо. Само кимна рязко на Кейт.
— Точно до Брайс е Роджър Макена, а вдясно от теб — Юън Макена. А сега ми позволете да ви представя вашата братовчедка, Кейт Макена.
— Нашата братовчедка? — изръмжа Юън. — Трябва да е някаква измамница. Нямаме никакви братовчеди.
— Юън е прав — включи се веднага и Брайс. — Нямаме братовчеди.
— Очевидно имате — каза Ванеса с леко приповдигната нотка в гласа.
Братята не й обърнаха внимание.
— А той кой е? — попита Роджър. — И той ли се представя за братовчед?
— Господинът просто придружава Кейт — отвърна Андерсън без допълнителни обяснения.
— Мислят си, че ще получат парче от баницата ли? Това е абсурдно! — каза Брайс.
Андерсън пак вдигна ръка.
— Чичо ви ме увери, че видеозаписът ще изясни всичко и ще отговори на всичките ви въпроси. Освен това по негово настояване всеки от вас ще получи копие от записа, който сега ще видите. Терънс, моля те, раздай дисковете на всички. — Той забеляза, че слънцето огрява телевизионния екран и бързо отиде до
