— Детектив.
— Тогава няма да е лесно да се следи.
— Защо?
— Вероятно още в първата минута ще разбере.
— Нека разбере — каза Мейсън. — Няма значение, само не го изпускай от очи. По-добре постави двама от твоите хора. Дори можете и да го поразтриете, ако е необходимо.
— Ще поставя веднага няколко души.
— Но най-напред блондинката — настоя Мейсън. — И ми съобщи, ако тя отиде към „Уилтмор апартамент“.
— О, кей. Къде ще Ви намерим?
— Ще поддържам връзка с моето бюро. Докладвай всичко на Дела. Имаш ли хора да работят по стария проблем?
— Да. Още от Индио дадох необходимите инструкции.
— Така е добре — каза Мейсън. — Колкото повече мисля върху това, толкова повече не ми харесва воденето на стария процес. Цялата тази привидна рицарщина — да не се назовава въпросната жена и да се цитира само като „Мис X“. Искам да разбера коя е тя ида имам изчерпателни сведения за нея. Всичко — име, адрес, интимни връзки, минало и настояще. Тогава аз ще й предскажа бъдещето.
— Ние вече работим върху това — каза Дрейк.
— Има още нещо, Пол.
— Какво?
— Подкупи някой репортер от Лос Анжелос да предаде от Уитербург на вестниците едно сведение. Можеш ли да направиш това?
— Мисля, че ще мога. И какво трябва да е сведението?
— Нека стенографката да вземе втората слушалка, искам веднага да и диктувам.
Той чу Дрейк да казва:
— Рут, вземете слушалката и записвайте всичко, което ще бъде казано… Да, това е Мейсън. Ясно ли е? Добре. Пери, можеш да започваш. Не говори много бързо.
Мейсън каза:
— Трябва да звучи приблизително така: „Лесли Милтър, високоплатен детектив от Лос Анжелос е получил поръчение да започне нови проучвания по едно убийство, станало в областта на Уитербург. Това дава повод за оправдана надежда, че окончателно ще се разбули една стара тайна. Някои личности се съмняват, че вината на Хорас Адамс, екзекутиран заради убийството на Дейвид Лейтуел, е доказана недвусмислено на процеса… Напоследък бяха открити нови улики, които представят някои свидетелски показания в съвсем нова светлина. Фактът, че една от най-скъпите и дееспособни агентури в страната е изпратила своя най-добър човек за обстойно проучване в Уитербург, говори, че в невинността на Хорас Адамс вярват влиятелни хора. Този детектив се е върнал в Лос Анжелос с чанта, пълна с нов доказателствен материал, който според специалисти, представлява сензация. Затова е твърде възможно да се преразгледа старата афера и да се направи енергичен опит да се възстанови честта на човека, който беше осъден преди осемнадесет години. Юристите са на различно мнение, относно метода, по който ще стане това. Но е почти сигурно, че ще бъде намерен някакъв път…“ Всичко ли е записано, Пол?
— Хм. Що за бомба искаш да пуснеш?
— Искам да приведа съответните хора в движение — каза Мейсън. — Ако Адамс е бил невинен, то тогава някой друг трябва да е убиецът. Следите отдавна са изстинали и покрити с мъх. Но ако успеем да изплашим истинския извършител, и ако той се опита да заличи останалите слаби следи от миналото… е, тогава може би ще успеем да го заловим.
По жицата дойде доволният смях на Дрейк.
— А Уитерспоон си помисли, че твоята дейност се ограничава върху преписа от стария протокол на процеса и изрезките от вестници. Още много неща ще разбере за твоите методи…
7
Към четири часа след обяд в бюрото на Мейсън дойде Дела Стрийт с бързо писмо.
Мейсън вдигна уморено поглед от протокола по убийството.
— Какво има Дела?
— Бързо писмо. Изглежда подозрително. Адресът е написан с печатни букви, вероятно с лявата ръка.
Мейсън разгледа внимателно плика, подържа го срещу светлината и усмихнато каза:
— Само изрезка от вестник — той взе ножа за разрязване на писма, сряза плика и изтърси малката хартия. Дела Стрийт каза:
— Съжалявам, че ви обезпокоих заради това. Мислех, че е нещо важно и ще искате най-напред да видите писмото неотворено.
— Един момент — каза Мейсън. — Постъпила сте правилно.
Тя застана до него и той задържа изрезката така, че двамата да могат едновременно да четат текста, който не беше отпечатан на обикновената вестникарска хартия, а върху по-добра. Той гласеше: „Кой известен човек от нашата област, горд със своя произход, си създава грижи, тъй като вероятно след кратко време противно на волята си ще стане наследник на едно неприятно наследство — един «скелет в гардероба»? Историята е свързана естествено с една своенравна дъщеря, която е решена да влезе в непозната за нея къща, без да погледне преди това, дали в шкафовете не е скрита някаква лоша тайна. Този скелет обещава да потропа доста силно с костите си. Нашия съвет за таткото: Да провери, дали бъдещият зет се отнася жестоко с животните. Ако е така, то бащата трябва да предприеме нещо преди да е станало късно. В края на краищата младежи, които с удоволствие давят патици, за да станат интересни на околните, не дават гаранция да бъдат добри зетьове. След това таткото да не каже, че не сме го предупредили.“
След като замислено прочете това, Мейсън каза на Дела:
— Изтичайте до Пол Дрейк в бюрото му и го попитайте, дали има представа от кой вестник би могла да бъде тази хартия.
Дела Стрийт взе изрезката, постоя за момент, въртейки хартията в ръка и каза:
— Това е чисто изнудване, нали?
— Още не знам.
— Момент — каза тя. — Знам кой има такава хартия.
— Е?
— Един малък скандалджийски вестник в Холивуд. Виждала съм няколко екземпляра от него. Той публикува клюки за филмови звезди, но със скрити намеци, без да назовава имена.
— Какво е това?
— Всъщност не е вестник. В него всичко се дава във формата „Кому става тази обувка? Можете ли да я поставите на правилния крак?“ и подобни неща. Вижте тук на задната страна на изрезката, това е типичен пример.
Тя показа един кратък пасаж и Мейсън прочете: „Повече от 240 от нашите абонати поставиха правилно обувката на крака на филмовата звезда, която споменахме миналата седмица на това място. Тази филмова звезда счита за великолепна идеята да се прави парти, в което главна роля играят цигарите с марихуана.“
Мейсън кимна към телефона.
— Позвънете веднага на Пол. Ако е там, помолете го да прескочи за малко насам. Искам да говоря с него за това нещо и за мис X.
Дела се свърза, проведе кратък разговор и каза:
— Веднага ще бъде тук — остави слушалката и попита: — Вие мислите, че мис X е липсващото звено във веригата?
Мейсън пъхна ръце дълбоко в джобовете си.
— Вие знаете, Дела, че се отнасям скептично към адвокатите.
