— Уволних го.
— Защо?
— Не бях доволен от работата му.
— След като беше приключил със случая на Уитерспоон?
— Да.
— Добре ли изпълни поръчението?
— Доколкото ми е известно, да.
— И какво се случи след това?
— Неговата работа не ми беше достатъчна, мистър Мейсън.
Мейсън се настани по-удобно в креслото.
— Защо го изхвърлихте, Алгоуд? — попита той.
— Той говореше.
— За какво?
— За нещата на Уитерспоон.
— С кого?
— Това не знам. Вината не е моя. Уитерспоон му беше доверил твърде много. Когато някой използва услугите на детективско бюро е глупаво да каже на хората, които изпълняват поръчките му, точно какво преследва. По-добре е да уговори същественото с шефа и да го остави да дава инструкции.
— И Уитерспоон не направи така?
— Не. Уитерспоон беше много нетърпелив за резултатите. Искаше да му се докладва всеки ден и беше се споразумял с Милтър да се обажда всяка вечер около осем часа и да му съобщава в общи линии докъде е стигнал. Това е съвсем типично за Уитерспоон. Той винаги е налагал своята воля в живота, затова лесно губи търпение. Не може да чака, при него всичко трябва да става веднага.
— Имаше ли Милтър парични облаги от бъбривостта си? — попита Мейсън.
— Да ме обесят, ако мога да ви кажа, мистър Мейсън.
— Честно казано, какво предполагате?
Алгоуд се опита да отбегне погледа на Мейсън, но това не му се удаде. Той се завъртя отново в скърцащото кресло и каза:
— Мисля, че може би се е опитвал да получи нещо.
— Какъв е адресът му?
— Последният, който имах, беше „Уилтмор апартамент“.
— Женен или ерген?
— Ерген, обаче… е, в известна степен обвързан.
— Възраст?
— Тридесет и две.
— Красив ли е?
— Жените са на това мнение.
— Свободна птичка?
Алгоуд кимна.
Мейсън посочи с глава към преддверието.
— А младото момиче от канцеларията? Алгоуд каза бързо:
— О, няма защо да се съмнявате.
— Можете да й се доверявате?
— О, абсолютно.
— От колко време е при вас?
— От две години.
— Как можете да накарате Милтър да мълчи отсега нататък?
— И аз бих искал да зная.
Мейсън стана и каза:
— И вие сте един детектив!…
— В края на краищата — каза Алгоуд, — не мога да му зашия устата. Във всеки случай, ней след като съм го изхвърлил.
— Един действително опитен детектив знае как да направи това — каза многозначително Мейсън.
— Е, аз не съм се замислял над тази страна на проблема.
— Тогава си помислете сега, веднага.
Алгоуд отново се изкашля. Креслото за последен път изскърца, когато той стана и го отблъсна.
— Надявам се, че мистър Уитерспоон ще ме обезщети, ако…
— Ще направите това за своя собствена защита — поучително каза Мейсън. — Не прави добро впечатление, ако една агентура не си държи езика зад зъбите.
— Мистър Мейсън, реално погледнато, срещу това може да се направи твърде малко. Такива неща се случват. Вие сам знаете какви са служещите, днес са тук, утре някъде другаде. Както вече казах, Уитерспоон не трябваше да се доверява толкова на този човек.
— Той е бил ваш служител — каза Мейсън. — Уитерспоон ангажира вас и вие ангажирахте Милтър. Значи става дума за вашето погребение.
— Аз обаче не мога да открия никакъв труп — каза Алгоуд малко раздразнено.
— Може би ще намерите някой във вашия гардероб, ако направите поръчка за нов лиценз.
— Ще видя какво може да се направи, мистър Мейсън.
— И то веднага — каза Мейсън.
— Ще се погрижа веднага за това.
— Веднага — подчерта Мейсън.
— Значи аз…хм, да.
Мейсън каза:
— При вас ще дойде мисис Дангерфийлд и ще ви задава въпроси. Кажете й, че аз съм ви ангажирал, ясно? Само не споменавайте името Уитерспоон.
— Що се отнася до едно такова поръчение, то можете да разчитате на мен. Ще направя това лично. Значи вие желаете дамата да бъде отпратена към вас?
— Да.
— И аз трябва да изчакам това съобщение?
— Да.
— Ще бъде направено.
— Ще задържите ли жената на разстояние от Милтър?
— Ще направя всичко възможно.
— Обсъждате ли служебни въпроси с младото момиче от преддверието?
— Понякога да. Тя води книгите.
— Работи ли понякога директно за вас, в някои от случаите?
— Не.
— Не й казвайте нито дума за мен.
Той взе шапката си, погледна часовника и каза, завършвайки разговора:
— Не чакайте до следобед, за да запушите устата на Милтър. Вземете веднага съответните мерки.
— Ще се опитам да намеря някакво средство. Познавам една жена, казва се Алберта Кромуел. Тя твърди, че е омъжена за него. Тя би могла… да, искам да опита. Вероятно ще мога… Да, вече знам как.
Мейсън напусна бюрото. Блондинката му се усмихна, сладко и каза със сантиментален глас:
— Довиждане, мистър Мейсън.
В коридора на сградата Мейсън влезе в една телефонна кабина и позвъня в агентурата на Дрейк.
— Мейсън е на телефона, Дрейк. В преддверието на бюрото на Алгоуд седи една блондинка. Сигурно няма да е трудно да я откриеш. Тя е приблизително на двадесет и пет и за нея хората ще си помислят: „Грях е, че не играе във филми.“ Следвай я по петите, ако напусне бюрото на Алгоуд и нея изпускай от очи. И постави един човек да следи Лесли Милтър. Живее в „Уаятмор апартамент“.
— Какъв е по професия?
