— Намирам отговора ви за твърде рязък, мистър Мейсън!
С уморен глас Мейсън каза:
— През последната нощ изобщо не спах и през следващата също няма да спя. Затова сега нямам време да разяснявам очевидни неща.
Уитерспоон каза с ледено достойнство:
— Ще ми позволите ли да ви напомня, мистър Мейсън, че сте ангажиран от мен?
— Ще ми позволите ли да ви напомня, мистър Уитерспоон, че не съм?
— Значи не?
— Не.
— За кого работите вие, всъщност?… Мейсън каза:
— Работя за една сляпа жена, чийто образ е издълбан в камъка на съдебната палата. Тя има теглилка в едната си ръка и меч в другата. Наричат я Правосъдие и за нея работя аз.
Той закрачи бързо по коридора, докато Уитерспоон стоеше безмълвен и гледаше след него разгневен.
Мейсън вече прибираше нещата си в куфара, когато влязоха Дела Стрийт и Пол Дрейк.
— Трябваше да зная, че е твърде хубаво, за да продължи дълго — оплака се Дрейк.
— Ти вероятно ще дойдеш още веднъж тук — каза Мейсън. Сега си събирай парцалите.
Дела Стрийт, която беше отворила средното чекмедже на бюрото, внезапно каза:
— Погледнете тук, шефе.
— Какво има?
— Някой е отварял чекмеджето, ръкописът лежи по друг начин.
— Липсва ли нещо?
— Не, само е разместен. Някой го е чел.
— Някой напуска ли трапезарията докато бях навън с Уитерспоон?
— Да — каза Дрейк. — Марвин Адамс.
Мейсън затвори куфара си, като трябваше да положи усилие докато ключалката щракне. Той каза:
— Не се грижете Дела, това е работа на Дрейк. Той е детективът.
— Имам едно предположение — каза Дрейк.
— Аз трябва да избирам между две — оповести Мейсън, докато изваждаше палтото си от гардероба.
6
Пери Мейсън застана пред вратата, върху чието матово стъкло можеше да се прочете надпис с печатни букви:
Най-долу, в левия ъгъл стоеше „ВХОД“. Той натисна вратата. Една блондинка, хубава като филмова звезда, го погледна оценяващо отдолу нагоре и каза усмихнато:
— Добро утро. С кого искате да говорите?
— С мистър Алгоуд.
— Имате ли уговорена среща?
— Не.
— Съжалявам. Той има…
— Кажете му, че тук е Пери Мейсън.
— Вие сте адвокатът Мейсън?
— Да.
— Веднага мистър Мейсън. Ако обичате, почакайте един момент — тя се обърна към шкафа, хвана един кабел, за да го включи, поколеба се за секунда, явно промени решението си, каза отново: — Един момент, моля! — и тръгна към задната стая. След малко се върна, като остави вратата отворена. — Моля, мистър Мейсън. Мистър Алгоуд ще ви приеме веднага.
Реймонд Е. Алгоуд, мъж на средна възраст, имаше дълбоки бръчки по лицето си и гъсти вежди. Едно пенсне, от което падаше черна връзка, защипваше носа му. Главата му беше плешива с изключение на един малък венец канеленочервена коса над ушите. Мейсън остана с впечатление, че той се чувства неудобно.
— Добро утро, мистър Мейсън — каза той като стана от стола и му подаде ръка, — За мен е удоволствие да се запознаем. Слушал съм доста за вас. Надявам се, че ще мога да ви услужа чрез моето бюро.
Мейсън седна в едно кресло, преметна крак, взе цигара от табакерата, почука с нея върху капака, като през цялото време изучаваше мъжа зад бюрото.
— Не бихте ли предпочел една пура? — любезно попита Алгоуд, отваряйки една кутия.
— Една цигара ми стига.
Алгоуд откъсна края на една пура, драсна клечка кибрит върху долната страна на масата, запали пурата и се настани възможно най-удобно в скърцащото кресло.
— Какво мога да направя за вас? — попита той с очакване. Мейсън отвърна:
— Често давам работа на детективи. Досега агентурата на Дрейк беше в състояние да извършва моите работи.
— Да, да, разбирам, но сигурно понякога се нуждаете от допълнителни проучвания. Имате ли нещо специално предвид, мистър Мейсън?
— Да. Изпълнявали сте някакво поръчение за Джон Л. Уитерспоон от долината на Ред Ривър.
Алгоуд се изкашля, повдигна ръка, за да намести пенснето си и каза:
— Хм, вие разбирате естествено, че ние не даваме сведения за клиентите си.
— Но някой е дал сведения за този случай.
— Как да разбирам това?
— Някой се е разбъбрил.
Алгоуд каза енергично:
— Обаче не от моята агентура.
Мейсън само кимна, гледайки остро мъжа насреща. Алгоуд се извърна малко в креслото си. Скърцането на пружините издаде безпокойството му.
— Мога ли да попитам какъв интерес имате вие от тази работа?
— Уитерспоон е мой клиент.
— О-о!
— Нещо е прокапало — продължи Мейсън. — Не искам това да се случи още веднъж.
— Сигурен ли сте, че не грешите?
— Напълно.
Креслото отново изскърца. Очите на Мейсън не оставяха дори за момент мъжа.
Алгоуд се изкашля отново и каза:
— Ще бъда откровен с вас, мистър Мейсън. Имам един служител Лесли Милтър. Може би той е бил недискретен.
— Къде е той сега?
