— Кога видяхте Марвин за последен път?
— Той отпътува половин час преди вие да дойдете.
— Къде остана патицата?
— Като че при него в колата.
— Неговата собствена кола? — попита Мейсън.
— Не, той използва колата на един свой приятел. Такава купчина тенекия като тази кола не трябва да бъде в движение. Голям грях е.
— Лоиз също ли пътува с него в колата?
— Да. То също спада към нещата, които са неразбираеми за мен. Изглежда, тя смята това за голямо удоволствие. Стъклото пред шофьора е напукано, пружините на седалките са счупени… Той сякаш е хипнотизирал Лоиз.
— Не е хипнотизирана — каза Мейсън. — Тя обича. Това е по-лошо… или по-хубаво.
Дела Стрийт каза:
— Пол Дрейк е на телефона — Мейсън бързо взе слушалката.
— Ало… ало, Пол, тук е Пери. Ние сме при Уитерспоон. Има ли нещо ново?
Дрейк каза:
— Нещата се изострят. Вероятно след няколко минути ще чуеш нещо от моя човек в Ел Темпло. Преди половин час ми телефонира от една автобусна спирка и ми съобщи, че блондинката е провела разговор с Милтър. Той я очаква. По другата задача, на изток, все още работим. Мисля, че вече идентифицирахме мис X. Това значи, че имаме име и описание, но все още не знаем къде се намира. Когато е станало убийството, тя е била касиерка в магазин за конфитюр. Остава ли уговорката, че в случай на нужда мога да ти се обяда дори и през нощта?
— Веднага, щом имаш нова информация — каза Мейсън. — Все едно по кое време.
— Добре. Остани до телефона и веднага ще чуеш човека от Ел Темпло.
— Пол, сигурен ли си, че Милтър е тук, в Ел Темпло?
— Напълно. Проверихме това.
— Ще повторя адреса, за да изключа всякакво недоразумение. Той живее на Синдер Бут Авеню, номер 1162, да?
— Съвсем правилно. Това е една голяма стара къща с четири жилища. Милтър живее на първия етаж, вдясно.
— Ясно. Обади се веднага, щом има новини.
Мейсън остави слушалката и се обърна към Уитерспоон.
— Както чухте, Милтър живее тук в Ел Темпло. От няколко дни вече. И сега е тук.
— Той изобщо не е правил опит да се свърже с мен. И в никакъв случай не се е опитвал да ме изнудва.
Мейсън присви очи.
— Как стоят нещата с Лоиз? Тя има ли пари, голяма сума, с която може да разполага?
— Не, не преди… момент. Да, тя има пари. Вече е на двадесет и една години, рожденият й ден беше миналата седмица.
Да, сега тя притежава наследените от майка си пари.
— Колко?
— Една доста добра сума.
— Колко?
— Петдесет хиляди долара.
— Е, тогава ето ви отговора — каза Мейсън намръщен.
— Вие смятате, че той изнудва Лоиз?
— Точно така.
— Но тя не знае нищо за историята с убийството.
— За възрастта си тя може твърде добре да се владее — каза Мейсън. — Не си мислете само, че един човек от калибъра на Лесли Милтър ще изпусне такъв шанс. Като размисля добре, стигам до извода, че той не би направил опит при вас, освен ако нищо друго не успее. Вие сте корав човек и докато Марвин Адамс още не ви е зет, ви е все едно дали ще стане скандал заради това убийство. Но ако той ви стане зет, тогава, и само тогава ще бъдете готов да платите за мълчанието. Момент, моля!
— Какво имате предвид?
— Да се измъкнат тайно и да се оженят, това мисля.
— Тя желае да оповести сега годежа си и следващия месец да се омъжи. Мисля, че ви обясних. Той иска, след като вземе изпитите си да отиде в армията и…
— Да, знам — каза Мейсън. — Но до следващия месец има още три седмици. Ако Милтър искаше да започне с изнудването едва следващия месец, нямаше да се върти още отсега тук, където можете да го срещнете на улицата. Не, той вече е забил хищните си зъби в някого, когото ще накара да пусне кръв — или поне вярва в това.
Уитерспоон каза жлъчно:
— Ако Лоиз вземе парите, които й остави нейната майка, за да ги даде на някакъв изнудвач и да скрие истината за този…
— Почакайте — прекъсна го Мейсън. — Вие засягате един важен момент, какво искахте да кажете — да скрие…?
— Да скрие истината — допълни Уитерспоон. Мейсън поклати глава.
— Аз не виждам така нещата. Но е възможно вашата дъщеря да плати, за да не узнаете вие истината. Обаче, един момент. Да, вероятно така стоят нещата. Милтър сигурно е съобщил основното, без да й казва, че вие знаете за това, разбирате ли? Той я заплашва, че ще ви отвори очите, ако тя не му заплати порядъчно за мълчанието.
— Значи ли това, че тя вече му е платила парите, за да…
— Още не — каза Мейсън. — Той е още тук. Щом получи парите, веднага ще изчезне. Вероятно той още преговаря и, засега, още не е постигнал целта си. Предполагам, че преди Лоиз да може да разполага с парите си, трябва да се преодолеят някои бюрократични препятствия. Къде е тя сега?
— Не знам. Излезе.
— Искам да говоря с нея щом се върне.
— Ако някой се опитва да изнудва дъщеря ми, ще го…
— Позволете на един адвокат да ви даде съвет, Уитерспоон. Престанете с този навик да изричате заплахи… Впрочем, всичко изглежда така, като че ли Милтър е ключа на всички тайни. Аз ще разговарям с него и след това той ще се измъкне като мокър пудел от града.
— Аз също ще дойда — каза Уитерспоон. — Като си помисля само, че дъщеря ми ще попадне в ноктите на един изнудвач… Аз ще издиря този човек.
— Не, заедно с мен не. При този разговор не трябва да има свидетели. В обноските с един изнудван не се поставят кожени ръкавици. Дела, вие ще останете тук и ще държите крепостта. Ако Дрейк предаде нещо, запишете го.
— А какво ще стане с блондинката на Алгоуд? — попита Дела Стрийт. — Тя е на път насам и…
Мейсън погледна часовника си.
— Трябва вече да е пристигнала, ако автобусът няма закъснение. Това е добре! Тъкмо ще имам възможност да разговарям едновременно с двамата.
Уитерспоон излезе от стаята като каза:
— Кучетата! Почакайте момент, трябва да се вържат кучетата.
Мейсън погледна още веднъж часовника си.
— Как ще се зарадва блондинката, като ме види да влизам.
9
Мейсън летеше с колата си по шосето сред затихналия пейзаж. Под тихото звездно небе светлините на Ел Темпло приличаха на ореол. Стрелката на скоростомера трептеше около 100 километра.
