— Хей, какво става с патицата?
Мейсън само бегло погледна натам и каза бързо:
— Мисля, че тази врата води към някаква стая.
— Искате ли да рискувате? — каза Хагерти.
Той почука. След като не се обади никой, отвори вратата, погледна през рамо и каза:
— Интересно. Тази патица… може да е болна.
От стаята проникна особен мирис. Съвсем слаб, лютив мирис. В помещението, което явно служеше за трапезария, имаше маса, скрин и няколко стола.
— Да отворим веднага прозореца, този въздух не ми харесва — каза Мейсън. — Какво всъщност ви доведе тук? Искам да кажа, какво по-особено каза тази жена?
— Каза само, че тук нещо не е в ред. Да погледнем ли и в следващото помещение?
Хагерти отвори вратата. Оказа се баня. Празна. Очевидно неизползвана. Мейсън отвори прозореца в стаята докато полицаят отвори друга врата, която водеше към кухнята.
Мейсън използва тази възможност да се върне във всекидневната и пъхна ръка в аквариума. Малката патица вече се беше отказала да се бори. Той измъкна от водата една почти неподвижна, топка от мокри пера. Извади носна кърпа, изстиска водата от перата и подсуши патенцето. То раздвижи изтощено краката си.
Чуха се тежки стъпки. Мейсън пъхна животинчето в джоба на палтото си. Полицаят Хагерти се приближи клатейки се, лицето му беше пепеляво.
— Кухнята… има мъртвец… трябва да е газ. Опитах…
Той се спъна и падна пъхтейки върху един стол.
През полуотворената врата на кухнята Мейсън успя да зърне просната на пода мъжка фигура. Той задържа дъха си, изтича към кухнята и затвори вратата. Върна се бързо във всекидневната и каза на полицая:
— Покажете главата си през прозореца и вдишайте дълбоко чист въздух.
Хагерти кимна. Мейсън го подкрепи до прозореца, където той се наведе навън. Мейсън бързо отиде до масата, взе аквариума, занесе го в банята и изсипа водата. После го напълни с вода от чешмата. Рибките спокойно заплуваха. Занесе аквариума в стаята и го остави на масата. Полицаят все още беше наведен през прозореца. Малката патица се беше съвзела малко, когато Мейсън я извади от джоба си. Той подсуши още веднъж перата и я сложи във водата. Тя отново можеше да плува.
Мейсън отиде до прозореца и попита полицая:
— Е, по-добре ли е?
— Нямам никакви сили… аз само… съвсем малко… погълнах… от това.
— Стаята ще се проветри бързо. Но трябва да отворим и прозореца на кухнята. Това е смъртоносен газ. Най-добре е да извикаме пожарникарите, те могат просто да счупят прозореца.
— Да, добре…аз ще… още една минута, след това… ще съм по-добре. Щеше да ме събори изведнъж.
— Отдъхнете си спокойно.
— Какво беше това? — попита Хагерти. — Не е отоплителен газ.
— Не, явно е химически. Да слезем ли долу сега?
— Но в кухнята лежи някой, трябва да го измъкнем.
— Това е задача на пожарната. Те имат газови маски. Трябва веднага да ги повикаме.
Мейсън отиде до телефона, поиска връзка с пожарната и попита полицая:
— Как се чувствате, ще можете ли да говорите?
— Да — Хагерти взе слушалката и обясни на пожарникаря положението. След разговора отиде отново до прозореца и седна там. — Сега съм по-добре. А какво й беше на патицата?
— Коя патица?
— Тази, която беше в аквариума. Изглеждаше много особено. Сигурно е погълнала малко газ — каза Хагерти.
Мейсън посочи аквариума.
— Тази там ли? — попита той.
Сега патицата плуваше във водата така, както обикновено плуват патиците.
— Смятам, че пресният въздух я е освежил — каза Мейсън.
— Хм. Всъщност какво искахте да говорите с Милтър?
— О, нищо особено.
— Е, толкова късно вечерта? — подигравателно попита Хагерти:
— Чух, че е загубил мястото си и си помислих, че би могъл да свърши една моя поръчка.
— Какъв е по професия?
— Той беше частен детектив.
— Аха… Имаше ли тук някаква работа като детектив?
— Не вярвам. Както казах, чух, че няма работа.
— Къде е работил?
— При някой си Алгоуд в Холивуд — каза Мейсън. — Можете да му телефонирате и да се осведомите за Милтър.
Сирените оповестиха идването на пожарната. Един пожарникар с газова маска влезе в кухнята, отвори прозореца и извлече неподвижното тяло в другата стая. Десет минути по-късно лекарят съобщи, че според него мъжът е умрял от отравяне с циановодород.
Появиха се и други полицаи, а също и представител на шерифа. Зад газовата печка откриха съд, пълен с някаква течност.
— Това е! — извика лекарят. — В солна киселина се поставят няколко бучици цианид и се получава смъртоносният газ. Същият, който се употребява при екзекуции в газова камера. Действа почти веднага.
— Ще изследваме съда за отпечатъци от пръсти — каза Хагерти.
— Е, смятам, че повече няма да имате нужда от мен — каза Мейсън и се протегна, прозявайки се.
— Вие ми спасихте живота — каза полицаят с благодарност. Ако не бяхте отворил прозореца, щях да свърша. Силно нещо беше!
— За мен беше удоволствие да ви помогна — каза Мейсън.
— Къде сте отседнал в нашето градче? В хотела?
— Не. На посещение съм при един познат, казва се Уитерспоон. Има ранчо извън града.
— Познавам го — каза представителят на шерифа. — От време навреме ходя там на лов за гълъби или пъдпъдъци. Ще останете ли повече време?
— Не, вероятно само до утре. Не е ли по-добре да се обадите на Алгоуд и да го информирате за случилото се с неговия човек? Може би той знае нещо, което ще е от полза при разследването. Можете да се обадите от тук. Вероятно Алгоуд има телефон, на който, се обажда и през нощта.
Представителят на шерифа се посъветва с Хагерти, след това поръча разговора. Мейсън отиде до прозореца и запали цигара. Малко след това, когато връзката с Алгоуд бе установена, той успя да чуе всичко, което, се говореше на този край на линията.
— Ало, Алгоуд ли е там?… Вие имате детективско бюро… Хм, да… Тук е службата на шерифа в Ел Темпло… Работи ли при вас един човек на име Милтър?… Хм… Той е мъртъв. Намерен е мъртъв в жилището си… Може би убийство… Един вид газ… Кой би могъл да има интерес да го убие… Така, вие не познавате никого?… Вече не работи за вас, казвате… Откога?… Защо го освободихте?… Така, нямахте вече поръчения за него. А как се проявяваше той?… Хм, прилежен човек… А знаете ли нещо за частния му живот?… А запознанствата му с жени?… Аха, така… Е, добре, ако установите нещо, съобщете ни. Трябва само да повикате Ел Темпло, шерифа или полицейското управление. Дочуване.
След като остави слушалката, той каза:
— До преди четири, пет дни е работил за Алгоуд. Освободил го е, защото не е имал поръчки за него. Казва, че работата била много намаляла. Не си спомня какво е работил Милтър в последно време, но ще провери и ще ни осведоми. Той смята, че се е занимавал повече с проучвания по схема Ф.
Мейсън въздъхна с облекчение. Той изгаси грижливо цигарата си, пусна я в пепелника и каза:
