— Не — каза той.
— Прочетете какво е написано — каза Мейсън. Уитерспоон отвори плика и погледна в него.
— Изглежда не съдържа нищо друго, освен една изрезка от вестник.
— Прочетете я! — настоя Мейсън. Звучеше като заповед. Уитерспоон пъхна два пръста в плика и измъкна хартията.
Поднесе я към светлината и преди да започне да чете каза:
— Струва ми се, че засега можем да оставим настрана тези неща, мистър Мейсън. Тази вечер стана нещо, което…
— Четете! — прекъсна го Мейсън.
Уитерспоон почервеня. За момент изглеждаше, като че ли ще захвърли плика на пода, но под твърдия поглед на Мейсън започна да чете.
Мейсън наблюдаваше внимателно промените в израза на лицето му. Явно още първите редове бяха достатъчни, за да заинтересуват Уитерспоон и да му изяснят смисъла на написаното. И след няколко реда съдържанието на изрезката му подейства като удар. Лицето му се изкриви от ярост, очите му хвърляха искри когато привърши. С разярено лице той погледна към Мейсън.
— Тези свине! Тези мръсни свине! — каза той. — Като си помислиш, че някой може да падне толкова ниско, че да публикува такова нещо. Как попадна това в ръцете ви?
— В плика — каза сухо Мейсън. — С бърза поща. Знаете ли нещо за това?
— Какво трябва да значи?
— Имате ли представа кой го е изпратил?
— Ни най-малко!
— Или къде е публикувано?
— Не. Къде?
— В един холивудски скандалджийски вестник.
Уитерспоон каза:
— Аз се опитах да бъда честен. И по този начин направих най-голямата си грешка. Трябваше веднага да приключа с тази работа. Щом научих за онова убийство.
— Искате да кажете, че е трябвало да говорите открито с дъщеря си? И щяхте да разрушите щастието й, без да установите най-напред дали Хорас Адамс е бил осъден справедливо.
— Да, точно това имах предвид — каза Уитерспоон. — Трябваше да приема, че обвинението на съдебните заседатели е достатъчно доказателство.
— Тогава вие имате по-голямо доверие в тях, отколкото аз. А към съдебните заседатели аз имам по- голямо доверие, отколкото към съдиите. Хората винаги могат да се заблуждават. Но да оставим засега това настрана и да поговорим за изнудването.
Уитерспоон каза категорично:
— На света няма човек, който може да ме изнудва.
— Дори ако има средства, с които да упражнява натиск върху вас?
Поклащайки глава, Уитерспоон каза:
— Внимавам да не попадам никога в такова положение. Не разбирате ли? Това тук е достатъчно основание да смятам сватбата за невъзможна.
С явно усилие Мейсън обуздаваше нарастващото си нетърпение.
— Да изясним следното — каза той. — Вие натоварихте агентурата Алгоуд да провери това убийство. Лесли Милтър представяше тази агентура. Сега той е в Ел Темпло, живее на Синдер Бут Авеню, номер 1162. Логично е да се приеме, че той е дал на жлъчния коментатор информацията, която е изнесена в скандалджийския вестник. Агентурата е уволнила Милтър, защото се е разбъбрил. Значи там е имало някой, за когото неговата недискретност е била от значение. Най-близко е предположението, че той е коментаторът.
— Неприятно ми е да разбера и съм наскърбен, че този човек не е заслужавал доверие — благородно каза Уитерспоон. — Той изглеждаше много прилежен.
— Неприятно ви е! — почти извика Мейсън. — Наскърбен! Проклятие, този човек е изнудвач! Стои тук, за да прави тъмните си сделки. И кого изнудва той? Кого би трябвало да изнудва, ако не вас!
— Не знам нищо за това.
Мейсън каза:
— Уитерспоон, ако премълчавате нещо, то така бързо ще изоставя вашите неща, че…
— Но аз нищо не премълчавам пред вас, казвам ви цялата истина.
Мейсън погледна Дела Стрийт.
— По най-бързия начин поръчайте разговор с Пол Дрейк и му кажете, че сме пристигнали. Може би той има нещо ново. Тази история е напълно объркана.
Мейсън започна да крачи из стаята. Уитерспоон каза:
— Когато дойдохте, се опитах да ви съобщя нещо. Заловихме младия Адамс на местопрестъплението.
— Какво? — попита Мейсън, като продължаваше да крачи, сякаш ставаше дума за нещо незначително.
— Той се отнася жестоко с животните. Неговото държане позволява да се заключи… и обяснява указанието в статията от вестника.
— Какво направи той? — попита Мейсън.
— Тази вечер ще отпътува за Лос Анжелос.
— Знам. Ако съм разбрал правилно, за да отиде отново в колежа.
— Тази вечер той беше отишъл да вечеря с Лоиз, не искаше да се храни с нас.
— Е и какво?
Уитерспоон каза раздразнено:
— Ще ме оставите ли да говоря?
— Е, добре, говорете по-нататък.
Уитерспоон продължи:
— Днес следобед Марвин беше в двора, в който държим дребните животни — зайци, кокошки, патици. Както ми обясни гледачът мексиканец, Марвин поискал едно малко пате за някакъв експеримент и казал, че то трябва да се удави.
Мейсън спря.
— Лоиз била ли е при него?
— Трябва да е била.
— И какво е казала тя за това?
— Тъкмо това е невероятното! Вместо да се възмути, тя му помогнала да уловят едно от малките патенца и му казала да го вземе.
— Вие творихте ли с Лоиз за това?
— Отложих още малко.
— Защо?
— Вие би трябвало да разбирате защо.
Мейсън каза:
— Вероятно защото вашият разум е по-ясен, отколкото вашите чувства. Ако вие изложите на дъщеря си историята така, както сега я разбирате, то тогава тя ще бъде или на страната на Марвин само заради чувствата си, или дори ще се обърне срещу вас. При нея говори само любовта и в нейните очи вие не можете да унижите Марвин, ако не изчакате унищожителни доказателства. Доказателства!
— Неговият баща е бил осъден като убиец!
— Тя няма да обърне никакво внимание на това — каза Мейсън. — Тя просто ще се остави да бъде убедена, че бащата е бил невинен. Но ако Марвин узнае това, какво ще стане с него?
— На мене ми е все едно какво ще се случи с него — каза Уитерспоон.
— Може би ще мислите по друг начин, ако той се самоубие.
Физиономията на Уитерспоон се промени, когато се замисли върху това. След малко каза:
— Според мен става дума само за едно — да накарам дъщеря си да го види в истинска светлина.
