— Те се отнасят по същия начин към вас — каза Дела. С усмивката си Мейсън потвърди това.
— В този процес прокурорът се е споразумял със защитника на обвиняемия, младата жена, с която е имал намерение да избяга Лейтуел, да бъде назована просто мис X. Това е най-голямата грешка, която е направил защитникът.
— Как така?
— Защото това — обясни Мейсън — е имало същия ефект, както ако защитникът бе казал публично, че не вярва на своя клиент. Адамс е казал в полицията, че Лейтуел е искал да избяга с тази мис X. След като трупът му е бил намерен заровен в мазето на фабриката, полицията е решила, че той лъже. Споразумението, постигнато от защитника на Адамс и прокурора, дава възможност да се предполага, че той, защитникът, е на същото мнение. Във всеки случай, така е трябвало да изглежда за съдебните заседатели.
Дела Стрийт бавно кимна. Мейсън продължи:
— Тъкмо това е един пункт в процеса, който не мога да преодолея. Логично би било да се очаква, че прокурорът ще нападне това твърдение на Адамс и ще призове пред съда споменатата жена, за да може евентуално тя да оспори, че е говорила с Лейтуел за общо бягство.
— Е, да. Защо не е направил това?
— Това е станало излишно поради споразумението — каза Мейсън. — Щом защитникът на Адамс се е споразумял жената да остане извън процеса и да се споменава само като мис X, то съдебните заседатели са стигнали до убеждението, че както прокурорът, така и защитникът са знаели, че Адамс лъже. Но ако той не е лъгал? Да приемем, че Лейтуел наистина е имал намерение да избяга с тази жена? Забелязвате ли колко много възможности се откриват тогава?
— Но не е ли трябвало още преди процеса тя да признае пред прокурора, че…
— Нищо не показва, че тя е говорила с прокурора. Тя…
На вратата отекна познатият сигнал.
— Това е Дрейк — каза Мейсън. — Отворете му.
Дрейк влезе и показа половин дузина телеграми.
— Постепенно напредваме, Пери, — каза той.
— Най-напред ми кажи твоите новини, а след това аз — моите — каза Мейсън.
— Милтър не живее в „Уилтмор апартамент“. Можеш да гадаеш къде се намира той.
Мейсън повдигна вежди.
— В Ел Темпло?
— Правилно.
— От кога?
— Вече пет-шест дни.
— И къде?
— В една къща под наем. Синдер Бут авеню 1162. Паянтова двуетажна къща, преустроена в четири самостоятелни жилища. Две долу, две горе, четири изхода.
— Интересно — каза Мейсън.
— Да, нали? Сега искам да ти докладвам още нещо. Една млада жена на име Алберта Кромуел твърди, че е омъжена за него. Тя го последвала в Ел Темпло, установила, че жилището до него е свободно и го е наела.
— И той знае, че тя е там?
— Би трябвало. Името й стои на пощенската кутия.
— Защо не е дошла заедно, с него?
— Нямам представа.
Мейсън му подаде плика и изрезката от вестник.
— Това дойде преди няколко минути с бързата поща — Дрейк започна да чете, но веднага отмести листа и каза:
— Не съм ти съобщил всичко. Блондинката на Алгоуд отиде в една дрогерия и телефонира оттам. Моят сътрудник е застанал в съседната кабина и е подслушал разговора. Отгатни какво е казала?
— Любопитен съм да чуя. Е?
— Тя се е свързала с автобусната линия, която обслужва Пасифик Грейхаунд и е резервирала едно място за автобуса в пет и тридесет за Ел Темпло.
Очите на Мейсън блеснаха.
— Нека я проследят, Пол.
— Лесна работа. Моят човек веднага е поръчал едно място в същия автобус. Какво става тук?
— Изглежда като документ за изнудване. Прочети го.
Пол Дрейк го прочете, след това свирна леко.
— Това е Милтър, съвсем ясно.
— Не те разбирам — каза Мейсън.
— Какво значи „не те разбирам“?
— Твоето заключение не ми е ясно. Само това може да значи.
— Пери, това е ясно като АБВ — каза Дрейк. — Агентурата на Алгоуд не е чиста. Ангажира някакъв скитник, който приема всякаква работа. Този Милтър. Когато Уитерспоон го е помолил за ежедневен доклад му е доверил твърде много и Милтър е решил да го изнуди.
— За какво е искал да го изнуди?
— Като възмездие за обещанието да не споменава нищо за стария процес.
Мейсън поклати глава.
— Уитерспоон не би заплатил, за да прикрие това.
— Съвсем сигурно! Понеже дъщеря му има намерение да се омъжи за младия Адамс.
Мейсън помисли малко, след това отново поклати глава.
— Не, за това той не би платил нищо. Поне не преди сватбата.
— Именно нея чака Милтър — каза Дрейк. — Най-напред да стане сватбата. Дотогава ще стои кротко.
— Това звучи логично, Пол, но ако е така, защо е трябвало да дава информация на този скандалджийски вестник?
— Трябва да е получил нещо за това сведение.
— Колко? — попита Мейсън.
— Това така наречено списание излиза в Холивуд едва от четири пет месеца. Поднася скандални, но верни дребни историйки. Мъжът, който го ръководи има чувствителен нюх за новини, но никога не изнудва отделни хора. Целта му е да постави под натиск цялата филмова индустрия. Затова никой не може да го упрекне в лични атаки.
— Искаш да кажеш, че си поставя за цел да продаде вестника?
— Много правилно. Той поднася добре маскирани, деликатни неща за изтъкнати личности от Холивуд без да прави опит за изнудване. Така те по закон не могат да му направят нищо. Но той е пуснал слух, че неговото списание се продава заедно с цялата фирмена стойност. На цена, която е много по-голяма от тази, за която може да се накара да замълчи неговото списание.
Мейсън погледна часовника си и каза:
— Телефонирайте на Уитерспоон в Ел Темпло и му кажете, че днес ще има гости.
— И аз ли ще дойда?
— Ти оставаш тук в готовност и ще ръководиш проучванията за мис X. Дявол да го вземе, не мога да разбера този Милтър.
— Вярваш ли, че той ще стои тихо и ще чака докато се състои сватбата, за да притисне Уитерспоон?
Мейсън почука с пръст по изрезката от вестника.
— Това по някакъв начин е напуснало агентурата на Алгоуд и вече е съвсем сигурно, че Милтър е бил този, който не си е затварял устата. Сега той е в Ел Темпло. Ако стои там, за да изнудва Уитерспоон след сватбата, защо тогава е трябвало да рискува за малка сума и да продава това на вестника в Холивуд? Това тук е предназначено да предотврати сватбата.