— В града.
— За да ме търсите?
— Да.
— И затова отидохте в жилището на Милтър?
— Така е.
— Само по тази причина?
— Да.
— Трябва да сте пристигнал в града около половин час преди мен.
— Не, най-много петнайсетина минути.
— Веднага ли отидохте при Милтър?
— Не.
— Защо?
— Минах покрай адреса, но не видях колата ви — ядосано отговори Уитерспоон. — Продължих да карам из града и дави търся. Струва ми се, че по пътя срещнах една позната. Опитах се да я намеря… Но със сигурност не съм бил половин час преди вас в града.
— Момент, да уточним нещо. Казахте, че сте срещнал една позната, но не сте могъл да я намерите отново?
— Припознал съм се. Това беше на главната улица, когато обикалях и ви търсех. Тогава видях въпросната личност, но бегло, тъй като тя тъкмо завиваше зад ъгъла. Вече бях преминал кръстовището, затова свих в първата пряка, като си мислех, че ще я открия, ако заобиколя.
— Коя беше тази жена?
— Не знам.
— Казахте, че ви е позната.
— Не. Само мислех, че ми е позната.
— Коя?
— Мисис Бур — каза след кратко колебание Уитерспоон.
— И това не беше тя?
— Не.
— Защо сте толкова сигурен.
— Попитах нощната сестра дали мисис Бур е била в града. Тя ми каза, че мисис Бур си е легнала много рано.
— В една стая ли живее с мъжа си?
— Сега, след нещастието, не. Преди имаха обща стая.
— При мистър Бур постоянно ли стои сестра?
— Да, засега, докато отново си върне разума.
— Какво не е наред с разума му?
— Обичайната лабилност, която се появява при някои пациенти след употреба на морфин. Лекарят обясни, че няма нищо необикновено. За известно време Бур беше много неспокоен. Кракът му е повдигнат с тежест, която виси от тавана. Свариха го, когато искаше да разхлаби въжето. Той искаше да се махне от стаята и твърдеше, че някой иска да го убие. Лекарят каза, че това е под въздействие на наркозата. Няма нищо страшно, но той трябва да бъде под наблюдение. Ако беше успял да слезе от леглото, костите щяха да се разместят и всичко трябваше да се прави отново.
Мейсън погледна часовника си.
— Е, вкъщи ме чака работа.
— Няма ли да останете тук през нощта?
Мейсън поклати глава, тръгна към вратата, спря пред нея и каза:
— За последен път ви съветвам! Обадете се в полицията и обяснете, че сте размислил за идентифицирането на патицата.
11
По пътя към града Дела Стрийт каза:
— Тръгнахме толкова бързо от къщата, че нямах възможност да разбера какво става. Какво се случи?
— Милтър беше убит.
— О-о! От кого?
— Ако не побързаме, през следващите дванадесет часа полицията ще обвини за това Марвин Адамс.
— Затова ли Лоиз изчезна така внезапно?
— Не знам — каза Мейсън, усмихвайки се.
— Шефе, защо не ми позволихте аз да направя това?
— Какво да направите?
— Каквото беше необходимо.
— Исках всичко да остане в рамките на семейството.
— Що се отнася до младежа, не трябва да се доверявате на Лоиз. Тя е влюбена в него до оглупяване. Ако й съобщите нещо, което по някакъв начин може да ви навреди, тя няма да се поколебае да се възползва от него, ако сметне, че по този начин ще му помогне.
— Знам. Но трябваше да й се доверя, защото тя познава ранчото и кучетата са свикнали с нея. А вие, Дела, щяхте да се затрудните. Колкото до риска, напълно съм наясно. Поех голям риск.
— Накъде отиваме сега?
— Трябва да свършим нещо в града. След това ще преследваме нощния влак и трябва да го изпреварим. Той вози спален вагон до главната линия, където го откачват, за да дочака експреса за Лос Анжелос. Осведомих се, че спалният вагон ще бъде прикачен в три часа. Значи ни остава точно един час.
— На този влак ли се е качила блондинката на Алгоуд?
— Хм.
— И още някой?
— Марвин Адамс.
— Значи те двамата са във влака.
— По-точно — двамата са в един влак.
— Дали това е само случайност?
— Не знам.
— Какво ще нравим в Ел Темпло?
— Искам да говоря с Алберта Кромуел. Нейното жилище е до това на Милтър.
— Неговата жена?
— Вдовица.
— Смятате ли, Че тя вече знае за убийството?
— Трябва да знае — ако е у дома си.
— А ако не е там?
— Точно това искам да установя.
— Полицията сигурно все още държи жилището под наблюдение.
— Вероятно.
— Искате да рискувате и да попаднете в ръцете й?
— Не.
— Но ще трябва, ако искате да установите, дали тя си е вкъщи.
— Има два начина да се провери дали една млада жена си е вкъщи — засмя се лукаво Мейсън. — Единият е да хвърлиш поглед в жилището й.
— А вторият?
— Да я намериш извън дома й.
