— Главите там горе сигурно са от убити от вас животни.
— Да.
— Много хубави ловни оръжия.
— Да.
— И ловджийски пушки със сачми, ако не се лъжа?
— Да.
— Там в сандъците сигурно има още.
— Да.
— Стреляте ли понякога по летящи цели?
— Да.
— В тази местност има диви гълъби. Сигурно стреляте и по тях?
— По гълъби не.
— Понякога по патици?
— Много често.
— Добър ли е тук ловът на патици?
— Да.
— Ако улучите някоя патица във въздуха, вероятно тя умира веднага?
За момент в очите на Уитерспоон светна ловджийска страст.
— Най-често става така. За ловеца няма нищо по-радващо от точния изстрел, който веднага убива. Ако вземете една пушка, калибър 20-и, с едри сачми и улучите патицата с основния заряд, тя умира толкова бързо, че дори не усеща удара. Лети си спокойно и след секунди пада мъртва.
— И много често пада във водата?
— Да.
— И как прибирате след това патицата от дъното? Имате ли за това мрежа или нещо друго?
— Като такъв брилянтен адвокат, мистър Мейсън, имате съвсем малка представа за неща, които са общопознати — каза Уитерспоон със снизходителна усмивка.
— Защо? — попита учудено Мейсън.
— Патиците не потъват! Дори и да са убити, остават да плуват над водата — каза надуто Уитерспоон.
— Наистина?
— Разбира се.
— Тогава значи — каза Мейсън — въпросната патица също не би потънала, дори и да е зашеметена от газ. Това нейно състояние, описано от полицая като давене, сигурно е имало друга причина.
Уитерспоон, който едва сега разбра в какъв капан е попаднал, се размърда в креслото, като че ли искаше да стане. Лицето му стана тъмночервено.
— Проклятие, Мейсън, вие… — и спря дотук.
— Само се опитах да ви изясня ситуацията — продължи Мейсън с учтив тон. — Мисля, че е доста деликатна. Вие сте идентифицирал патицата пред полицията и без съмнение сте я пратил по следите на Адамс. Вярно е, нали?
— Е, да, аз споменах това за патицата и казах на полицията, че за последен път съм я видял в Адамс. Те сами могат да направят заключения от това. Много вероятно е Адамс да е бил госта, за когото Милтър е приготвял пунш.
— Много лошо, не сте пратил полицията по следите на Марвин Адамс — поклати тъжно глава Мейсън. — Полицията ще го арестува за убийство, и то само поради уликата „патица“. Според твърденията на полицая Хагерти, патицата се е давела. Бедното животинче. Сигурно е било свикнало много с Марвин и след като той си е отишъл и я оставил в аквариума на Милтър, тя е направила опит да се самоубие чрез удавяне. След това при оживлението, което настъпи при откриване трупа на Милтър, тя е променила решението си и е стигнала до убеждението, че животът има някакъв смисъл. Тя е…
— Престанете! — извика яростно Уитерспоон. — Все ми е едно какво съм се споразумял с вас. Няма повече да търпя да се отнасяте с мен като с…
Мейсън дръпна силно от цигарата си и каза:
— Това е само едно предупреждение за клопката, в която сте попаднал. Един добър защитник ще ви направи жалък пред съда. Ако във водата е имало нещо, от което патицата е можела да се удави, то тогава тя щеше да се удави. Защитникът, който се заеме с това нещо, ще ви изпече на бавен огън.
— Тук в областта нямаме адвокати от този ранг — каза Уитерспоон слот поглед. — А в края на краищата аз имам, някакво положение в нашия окръг. Щом като кажа: „Това е моята патица“, значи е така и никой няма да ме подложи на кръстосан разпит.
— И адвокатът изобщо няма да се усъмни, че една патица може да се дави?
— Е, — поколеба се Уитерспоон — полицаят каза, че е изглеждало, че патицата се дави.
— И никой от адвокатите в тази област не би ви извикал на кръстосан разпит?
— Съвсем сигурно — не.
— А защо не?
— Първо, никой не би си позволил. И второ, това не би ми харесало.
— Но ако Адамс бъде обвинен в убийство, той може да бъде защитаван и от външен адвокат — каза Мейсън. — Например някой от Лос Анжелос.
— Кой адвокат от Лос Анжелос би се наел да защитава младеж, който няма пари, влиятелни приятели…
Мейсън махна цигарата от устата си, погледна твърдо Уитерспоон и каза:
— Аз.
Изминаха няколко секунди, докато Уитерспоон успя да схване значението на тези думи.
— Вие!? Но вие сте ангажиран от мен!
— За да разкрия тайната около старото убийство, да. Но ние не сме се споразумявали за друг криминален случай. Имате ли някакви възражения?
— Собствено аз не бих имал никакви… — Уитерспоон димеше възбудено. — Вие разбирате, че аз не трябва да попадам в недостойно положение. С тези думи за идентифицирането на патицата…
— За да предотвратите това има само един начин.
— Какъв?
— Да не идентифицирате патицата.
— Но аз вече направих това!
— Обадете се в полицията и обяснете, че след като сте премислил спокойно, сте стигнал до убеждението, че патиците си приличат и не сте в състояние да кажете нищо повече от това, че по големина и цвят въпросната патица прилича на тази, която Марвин е взел от двора.
Уитерспоон потърка неспокойно брадичката си, размишлявайки над това предложение.
— Ах, но дяволите Мейсън, тя е същата! Можете да остроумничите колкото си искате, но знаете, както знам и аз, че това е същата патица.
Мейсън се усмихна на своя домакин.
— Още веднъж ли искате да ви обясня всичко? — попита той.
— За Бога, не! Доникъде няма да стигнем по този начин.
— Тогава телефонирайте на полицията и кажете това, което ви съветвам.
Уитерспоон упорито поклати глава. Известно време Мейсън го наблюдаваше замислено, след това каза:
— Казаха ми, че сте тръгнал веднага след мен.
— Да, но не можах да ви настигна.
— Вероятно сте минал покрай мен — каза Мейсън. — Спуках гума.
Уитерспоон смръщи чело, като че ли се опитваше да си спомни нещо.
— Не мога да си спомня да съм видял спряла кола. Карах много бързо.
— Една кода префуча покрай мен приблизително със сто и тридесет километра.
— Изглежда не съм ви забелязал при тази голяма скорост.
— Къде отивахте?
