— Не знам — отговори Мейсън. — Може би няма да кажем нищо и ще предоставим на прокурора в Ел Темпло да направи съответните разяснения.
Изминаха в мълчание последната част от пътя към кантората. Мейсън паркира колата срещу сградата. Пресякоха улицата и Мейсън попита веднага служителя при асансьора:
— Пол Дрейк в бюрото си ли е?
— Да, пристигна преди половин час.
Качиха се горе. Мейсън пъхна глава в преддверието на канцеларията на Дрейк и помоли момичето:
— Моля, кажете на Пол, че съм в бюрото си. Нека дойде колкото може по-бързо при мен.
След това двамата с Дела се отправиха към кантората.
Дела тъкмо беше започнала да отваря пощата, когато отвън се чуха познатите стъпки на Дрейк и веднага след това специфичното за него почукване на вратата.
Мейсън му каза да влезе.
Дрейк се настани в голямото кожено кресло, извъртя тялото си настрани и преметна крак върху облегалката.
— Е, Пери, с това ти извади истинската карта — каза той.
— С какво?
— С инструкцията, че когато човек е доста остарял, става небрежен и тогава на бял свят излизат някои неща.
— Какво успя да разбереш?
— Мис X се нарича Корина Хейсън.
— Къде се намира сега?
— Ако знаех това! Но сме по следите й и е почти сигурно, че ще я намерим.
— Следата гореща ли е?
— Не. Студена е като жабешки корем, Пери. Не мога да открия никой, който да я е виждал след процеса. А това е доста време.
Мейсън кимна.
— Прокурорът е успял да я задържи далеч от процеса, като се е споразумял със защитника да я наричат пред съда „мис X“. При тези обстоятелства тя е била сигурна, че ще успее да избегне светлината на прожекторите и да стои тихо, докато премине бурята.
— Там където е имало толкова много дим, не може да не е имало поне малък огън.
— И това трябва да значи?
— Трябва да значи, че Лейтуел навярно малко е пофлиртувал с нея. Впрочем мога да доведа двама свидетели, които да дадат показания за това. Лейтуел е познавал жената.
— Интимно? — попита Мейсън.
— Не знам. Но знам, че няколко пъти са го виждали заедно с нея. Естествено обвинителят тогава е изходил от теорията, че Адамс е знаел и затова е споменал за нея.
— На колко години е била?
— Около двадесет и пет.
— Значи сега трябва да е на петдесет.
— Правилно.
— Красива ли е била?
— Моите хора ми съобщиха по телефона, че на снимките от преди двадесет години изглежда доста добре, но не е била красавица. Според описанието около очите кожата на лицето й била отпусната. Най- очебийното била фигурата й. Преди двадесет години е била прекрасна. Работила като касиерка в магазин за шоколадови изделия, където продавали също така сладолед, леки закуски и други подобни неща.
— И по какъв начин е изчезнала тогава тази Хейсън?
— Живяла е при леля си, родителите й вече били починали. На леля си казала, че може да получи добра служба в Калифорния и че има приятел, който постоянно настоява да се оженят. Бил много ревнив, затова искала да избяга тайно, без да оставя бъдещия си адрес. По-късно щяла да се обади на леля си… обичайните дрънканици.
Мейсън каза, мръщейки челото си:
— Не съм много сигурен в това. Кога се е измъкнала, Пол?
Дрейк погледна в бележника си.
— Приблизително по време на убийството.
— Разглеждай това като обикновено безследно изчезване, Пол. Провери съответно болничните регистратури, данните за неидентифицирани трупове и така нататък.
— В околността на Уинтербург?
— Не, Лос Анжелос, Сан Франциско и околностите отначало. И по-специално внимание обърни на Рино.
— Не ми е съвсем ясно — каза Дрейк, повдигайки вежди.
— Да проследим нещата логически — каза Мейсън. — Най-жалкото е, че се оставяме да ни хипнотизират фактите и след това започваме да ги интерпретираме неправилно под тежестта на уликите. В този случай изглежда уликите говорят твърде много против Хорас Адамс. По време на процеса неговият адвокат се е изплашил и сметнал, че довереникът му е виновен. Каквото и да се случи, Пол, един адвокат никога не трябва да счита довереника си за виновен.
— Защо? — попита Дрейк. — Толкова ли е деликатна съвестта на адвоката?
— Тук не става дума за съвестта на адвоката — каза Мейсън, — а по-скоро за това да бъде справедлив към довереника си. Който веднъж е убеден във вината на довереника си, той представя уликите в неправилна светлина и ги претегля с грешни теглилки. Виждаш какво е станало в този случай с мистериозната мис X, Сега в моите постъпки аз изхождам от становището, че Хорас Адамс е бил невинен. Ако това е вярно, тогава неговите показания за мис X могат да бъдат съвсем верни. Значи е било много възможно мис X да е отпътувала за Рино, за да се срещне там с Лейтуел.
Дрейк каза:
— Аз не мога да си представя нещата така, Пери. Адамс може да е бил невинен, но щом е забелязал, че се оплита в мрежа от утежняващи улики, той се е опитал да се измъкне чрез неверни показания. Ако това младо момиче е отпътувало за Рино, то е щяло да научи от вестниците за убийството на Лейтуел и…
— И какво? — попита Мейсън, когато Дрейк се запъна.
— Навярно би избягала надалеч — каза Дрейк след кратко размишление.
Мейсън се засмя.
— Пол, сега се нуждаем от изходна точка и нямаме достатъчно време да се измъчваме с една изстинала следа. Кажи на сътрудниците си да видят какво могат да направят в Уинтербург, но няколко души трябва да се озърнат в Рино и около него. Това доста може да съкрати пътя ни. Както вече казах, да подходят така систематично, както при търсене на безследно изчезнали. Но сега да проследим хода на мислите ти по- нататък. Да приемем, че ти се намираш в Рино и искаш да изчезнеш заради нещо, което ще дойде от източната част на страната — накъде би се насочил ти? В девет от десетте случаи към Лос Анжелос или Сан Франциско, нали?
— Сигурно, да — съгласи се, след като размисли Дрейк.
— Тогава докато проучваш Рино, направи същото за Лос Анжелос и Сан Франциско. Потърси някаква следа от Корина Хейсън, дали живее под истинското си или под фалшиво име.
— Задачата с фалшивото име няма да е много лека — каза Дрейк.
— А може би няма да е много трудна. От време на време тя трябва да е използвала и истинското си име — в пощата, банката, шофьорската книжка. Направи всичко възможно.
— Добре. Веднага ще изпратя хората си.
Известно време Мейсън стоя с поглед, забит в пода.
— Дявол, да го вземе, Пол, някъде тук тръгвам по фалшив път, дори съм вече по средата.
— Но как можеш сега да прецениш това?
— Защото, както винаги усещам, когато съм в грешна посока.
— В какво би могъл да сбъркаш?
— Още не съм наясно. Съдейки по усета си, трябва да е свързано с Лесли Милтър.
