— В каква степен?
Мейсън каза:
— Щом като виждаш правилната схема пред себе си, тогава всички процеси се подреждат в нея. Всички са свързани един с друг. Но ако в тази схема всички събития съвпадат с изключение на едно единствено, което не можеш да подредиш в нея, то тогава е много вероятно цялата схема да не е вярна. Да вземем например Милтър. Той без съмнение е бил на път да изнудва. Но все пак е предал важната информация на скандалджийския вестник. Впрочем, успя ли да научиш нещо повече по този въпрос?
— Да, че тази информация е изтекла отнякъде. Наистина не мога да установя някаква връзка с името Милтър, но е почти сигурно, че той е бил този, който…
— Да — каза Мейсън, — тъй като независимо от достигналата до вестника информация, фактът, че Алгоуд е освободил Милтър, говори, че той е бил недискретен. Значи Милтър трябвала е казал нещо. Но пред кого? Явно не пред Лоиз, също не и пред Марвин Адамс. Пред Уитерспоон би могъл да говори, колкото си иска. Не, той трябва да е съобщил нещо на скандалджийския вестник. Постави се в положението на Милтър. Той е бил изнудвач. Внимателно се е промъквал към плячката си. Бил е в положението на подводница, която разполага само с едно торпедо и е дебнел опасен разрушител. Командирът трябва да е сигурен, че с един изстрел ще унищожи противника. При тези условия той няма да използва лекомислено мунициите си. Приблизително аналогични са нещата с даването на информацията на вестника. Тъй като, ако са платили за това на Милтър, то са били някакви дребни пари и…
— Вестниците никога не плащат за такова нещо — каза Дрейк. — Понякога отговарят с някаква услуга, но с пари не заплащат никога.
Няколко секунди Мейсън размишляваше, след което каза:
— Помислих, че той е бил човекът, който ми изпратил бързото писмо. Той не би направил това, ако е смятал да изнудва Уитерспоон или пък се е готвел да изнудва Лоиз или Марвин… Човече!
— Какво има? — понита Дрейк.
Мейсън го наблюдаваше, размишлявайки, веждите му се бяха свили в права черта над очите.
— По дяволите, Пол, има едно решение, при което всичко съвпада. Погледнато от една страна то е чудновато, гротескно, но от друга страна е единственото логично.
— Какво криеш все още от мен? — попита Дрейк.
— Абсолютно нищо — отговори Мейсън. — Всичко е пред очите ни, но не сме го видели.
— Така. И?
— Мистър Роланд Бур и жена му.
— Не разбирам.
— Внимавай — каза Мейсън. — Бур се запознава с Уитерспоон. Срещата уж е била съвсем случайна. Но е могла да бъде умело инсценирана. Няма по-лесно нещо от това да срещнеш Уитерспоон в Ел Темпло, да покажеш интерес към риболова и цветната фотография и вече Уитерспоон става разговорлив. Един хитър човек би могъл да му направи добро впечатление и… да, така е! Това трябва да е. Бур е чул нещо. Или жена му. Те биха могли да дадат информацията на вестника. Или да планират да ограбят Уитерспоон, като използват съобщението за изнудване.
Пол Дрейк сви устни и подсвирна леко.
— Запиши си, Пол — каза Мейсън, — сведения за мистър и мис Бур.
14
Беше малко преди дванадесет часа на обяд, когато Дела Стрийт влезе забързана в кабинета на Мейсън.
— Жената на мистър Джордж Дангерфийлд чака навън. Смята, че непременно трябва да говори лично с вас за нещо, което не може да довери на никой друг. Мейсън сви вежди.
— Мисля, че Алгоуд искаше да ми съобщи по телефона, преди тя да може да дойде тук!
— Да ви свържа ли с него? — попита Дела. Мейсън кимна.
Когато след няколко секунди Алгоуд се обади, гласът му действително звучеше загрижено.
— Секретарката ви ми каза, че искате да говорите с мен, мистър Мейсън?
— Да, за недискретността на вашата агентура. Навярно вече сте чул какво се случи с Милтър?
— Да, нещастна история… След като полицията ми се обади и съобщи за смъртта му, все още имах възможност да залича много неща.
— Аз бях там. Великолепна професия — каза иронично Мейсън. — Знаехте ли, че секретарката ви е подслушала нашия разговор и че снощи е ходила при Милтър?
— Да. В края на краищата тя ми обясни всичко. Тази сутрин забелязах, че е малко неспокойна и я наблюдавах известно време. Преди около половин час тя дойде при мен и ми разказа всичко. Тъкмо мислех да ви позвъня, за да ви питам дали може да се срещнем. Но не исках да звъня от бюрото си.
Мейсън каза:
— Вие искахте да ме осведомите преди мис Дангерфийлд да дойде при мен.
— Да, разбира се, ще го направя.
— Но тя вече е тук.
— Какво? Не може да бъде?!
— Чака в приемната.
— Не разбирам кой може да е информирал тази жена. Но със сигурност не е моето бюро.
— Не е ли вашата секретарка?
— Не, в това съм сигурен, тя се изповяда подробно пред мен. Не искам да ви съобщавам подробности по телефона. Ще дойда при вас.
— Добре — каза Мейсън. — Можете ли да дойдете веднага?
— Да. След двадесет и пет до тридесет минути ще съм при вас.
— Ще ви чакам.
Мейсън остави слушалката и се обърна към Дела:
— Алгоуд твърди, че тя не е узнала за нас чрез неговото бюро. Нека влезе, да видим какво има да ни казва, Как изглежда, Дела?
— Съвсем консервативно. Жената се е поддържала. Ако си спомням добре, по време на процеса е била на тридесет и три години, значи сега е над петдесет. Но изглежда с десет години по-млада.
— Едра и късокрака? — запита Мейсън.
— Не, стройна и гъвкава. Има хубав тен. Както казах, много поддържана. Подчертавам това, което първо прави впечатление на една жена. Външността, стила.
— Блондинка или брюнетка?
— Тъмен тип, кафява коса и големи тъмни очи.
— Очила?
— Мисля, че има нужда от очила за късогледство, но те са в чантата й. Като влизах, видях как постави там някаква калъфка. Знае за какво й трябват очите!
Мейсън каза:
— Ориентирайте ме още малко за тази жена, Дела. Възможно ли е преди време тя да се е била изоставила и едва сега отново да си е възвърнала формата?
— В никакъв случай — отвърна Дела Стрийт — на възраст над петдесетте! През целия си живот е държала на външността си. Тя знае, че има хубави очи, крака и бедра и знае как да ги покаже.
— Интересно — каза Мейсън. — Нека да я погледнем.
Дела Стрийт кимна и отиде да въведе мис Дангерфийлд в кабинета на Мейсън.
Жената веднага се отправи към Мейсън с леки, равномерни крачки, подаде му ръка с любезна, почти сърдечна усмивка, повдигна дългите си мигли, показвайки хубавите си очи.
— Не знам как да ви се отблагодаря за това, че ме приехте. Известно ми е, че сте прекалено зает и приемате само след предварителна уговорка. Но работата е много важна й… — тя отправи поглед към Дела Стрийт — съвсем дискретна.
Мейсън каза спокойно:
— Седнете, мис Дангерфийлд. Нямам тайни от секретарката си. Тя води бележки за разговорите и
