Тя притежава ключ от жилището на този човек! След това заминава за Ел Темпло. Знаете ли Алгоуд, естествено е да се помисли, че вие сте планирал всичко за едно ограбване. Тъй като сте взел от Уитерспоон парите, които можете да искате законно, сте използвал Милтър като троянски кон, за да наплашите Уитерспоон и да измъкнете още пари от него.
Алгоуд скочи от креслото.
— Дойдох тук, за да ви дам обяснение, мистър Мейсън. Няма да се оставя да ме обиждате!
— Е, добре, значи за това сте дошъл — каза Мейсън. — Сега сте тук и дадохте обяснението. Считайте обидата като неоснователен упрек.
— Не е време за показване на остроумие — каза Алгоуд ядосано.
— Имате пълно право!
— Опитах се да бъда коректен с вас и разкрих всичките си карти.
— Само една малка двойка оставихте на масата — каза Мейсън. — Не показахте пито един оньор, докато не ви го изтеглих сам от ръцете. Когато пристигнах в бюрото, секретарката ви влезе при вас, за да ви осведоми за идването ми. Не чух нищо от вашия разговор, защото разговорната уредба не беше включена. Включил сте я след като тя напусна стаята. И това означава, че сте имал определен план. Как стоят нещата със статията в холивудския вестник?
— Не разбирам за какво говорите.
— Наистина?
— Да.
— Свържете ме с Пол Дрейк — кимна Мейсън към Дела Стрийт.
За момент настана неудобно мълчание. Наруши го Дела.
— Дрейк е на телефона, шефе.
— Пол, при мен е Алгоуд. Колкото повече мисля за случая, толкова повече се убеждавам, че цялата маневра за изнудване е била предварително нагласена като продължение на едно поръчение, разбираш ли?
— Да, разбирам.
— Както казах, Алгоуд е при мен. Питам се, дали вестникът не е получил информацията от него? Ти каза, че редакцията не би платила за това.
— Да, така е. Във всеки случай, не с пари. Там заплащат чрез анонси и съвети за съмнителни сделки.
— Нареди да установят, дали вестникът е правил реклама на агенцията на Алгоуд. Но остани в бюрото. Аз заминавам. На излизане ще се отбия при теб, за да ти съобщя няколко интересни новини. Значи, изследвай вестника под лупа. Разбери дали Алгоуд не е храброто русо момче.
Мейсън остави слушалката и каза на посетителя си:
— Е, не искам да ви задържам повече. Исках само да разберете какво мисля за този случай.
Алгоуд вече се насочваше към вратата, но спря, обърна се и каза, посочвайки с глава Дела Стрийт:
— Нека излезе.
Мейсън поклати отрицателно глава.
— Имам да ви съобщя нещо.
— Е тогава, хайде, съобщете го.
— Узнах, че сутринта полицията е арестувала Марвин Адамс, когато е слизал от влака.
— И какво?
— Осведомиха ме също, че сте имал разговор с Адамс във влака. Той ви е предал някакво писмо.
— По-нататък — каза Мейсън.
— Интересно, дали сте информирал полицията за този разговор и за писмото?
— Аз провеждам много разговори, за които не информирам полицията. Например разговора ми с вас. За него не съм казал нищо на полицията.
— Как ще ви хареса — каза Алгоуд, — ако този вестник в Холивуд поднесе малък коментар, в който се казва, че полицията би направила добре, ако се информира по-точно за един виден адвокат, с когото е разговарял един млад мъж, малко преди влакът да спре в Лос Анжелос. И че ще е полезно да попита този младеж, в каква степен този адвокат го е задължил да запази мълчание и какво съдържа писмото, което той е предал на адвоката. Вие виждате, уважаеми Мейсън, че ако се стигне до подлости, тази игра може да се играе и от двете страни.
Мейсън отново даде знак на Дела.
— Още веднъж Пол Дрейк — каза той.
Отново се възцари тишина. Този път погледът на Алгоуд не се въртеше из стаята. Той фиксираше остро Мейсън, с ехидно блеснали очи.
— Дрейк е на телефона — каза Дела.
— Ало, Пол — каза Мейсън. — Отказвам се от поръчението да се направят проучвания относно връзката на Алгоуд с вестника от Холивуд.
Лицето на Алгоуд се изкриви от триумфиращо хилене.
— Убеден бях, че знаете от коя страна на филията се намира маслото, уважаеми мистър Мейсън. В края на краищата можем да бъдем разумни. И двамата сме делови хора.
Мейсън мълча, докато Алгоуд говореше, след това каза на Дрейк:
— Защо променям това ли? Защото няма смисъл да си губим времето. Алгоуд не е човекът, който е предал информацията. Той сам пише статиите. Той е собственикът. Преди малко сам се издаде.
Мейсън остави небрежно слушалката. Алгоуд имаше вид на човек, който току-що е получил удар в корема.
— Вие нямате работа с начинаещ — каза Мейсън. — Познавам малко света. Издадохте се със заплахата. С добри сделки се занимавате! Публикувате малки замаскирани намеци и загатвате за предстоящи скандали. Тогава засегнатите хора идват по най-бързия начин в редакцията, за да се посъветват как да се запазят от скандала. И вече са заплетени в мрежата на агентурата на Алгоуд. Някои от холивудските богаташи вече са се замислили, дали да не откупят вестника, за да ви накарат да млъкнете. Но цената ви е толкова висока, че ще имате деветдесет и девет процента печалба.
— Не можете да докажете нито една дума от това, което казвате.
Мейсън посочи Дела Стрийт.
— Аз твърдя това в присъствието на свидетелка. А сега идете и ме обвинете в оклеветяване, за да имам възможност да го докажа. Моля, хайде!
За момент Алгоуд постоя нерешително, след това се обърна и изхвръкна от стаята.
Мейсън погледна усмихнат Дела Стрийт.
— Е, една част от нещата са изяснени.
— По-точно?
— Откъде е дошла информацията за статията. Алгоуд е имал намерение да хване здраво Уитерспоон и е смятал, че ще може да ми хвърли толкова пясък в очите, че да не забележа нищо.
— Но вие отгатнахте намеренията му.
— Не веднага и не напълно. Действително забелязах, че той е оставил разговорната уредба включена, за да може момичето да чуе всяка дума, която казваме. Затова натоварих Дрейк да я проследи. А сега, бързо към Ел Темпло.
— Куфарите ни са още в колата — каза Дела. — Ние сме вечните пътници. Не забравяйте, че искахте да надникнете при Дрейк.
— Няма да забравя. Успяхте ли да запишете най-важното от разговора ми с Уитерспоон?
— Още някой е бил убит?
— Точно така.
— Кой?
— Роланд Бур.
— Полицията арестувала ли е вече някого?
— Да.
— Адамс?
— Не. Нашият високоуважаем съвременник Джон Л. Уитерспоон. Помислете върху това!
