Те се отбиха за малко в бюрото на Дрейк. Докато разговаряше с него, Мейсън поглеждаше часовника си.
— Слушай, Пол, и си отбележи бързо. Има още един убит. Роланд Бур. Полицията е арестувала Уитерспоон. Изглежда, че е имала основание за това.
— Знаеш ли какви улики имат? — попита Дрейк.
— Още не. Но ме интересува едно нещо. Жената на Роланд Бур е от Уинтербург. По време на убийството на Лейтуел тя е била осемнадесет или деветнадесетгодишна. В деня на убийството Лейтуел и Адамс са се сбили. Лейтуел си отишъл в къщи, взел пистолет и изчезнал. Оттогава жена му не го е виждала. Може би става въпрос за самоотбрана.
— Бой заради жена?
— Имам тази информация от мисис Дангерфийлд, но не искаше да каже нищо повече. Иска да играе със скрити карти и не ми разреши да употребявам официално информацията, Но за нас това е изходна точка.
— Но не можем да покажем това, ако тя не е съгласна.
— Това е само увод към това, което ще ти съобщя — каза Мейсън. — Диана Бур е била местна. Тя неколкократно е напускала, няколко пъти се е омъжвала. И между отделните женитби се е завръщала вкъщи. Роланд Бур е нейният трети брачен експеримент, а може би и четвъртият. Възможно е да се е върнала при предишния си любовник, за да се омъжи. Събери сведения и за Роланд Бур. Преди всичко се опитай да разбереш, дали той е имал връзки с Уинтербург по-рано.
— Ако е имал, какво ще значи това?
— След това разбери, дали е познавал Корина Хейсън.
— Не се ли натрупват твърде много случайности? — попита Пол Дрейк.
— Случайности? Дявол знае! Ако нещата стоят така, както аз си мисля, всичко е било точно и целенасочено планирано. Уитерспоон е много благодатен обект. Всеки би се изкушил да го надхитри. Гордостта му от имението и желанието да го показва, страстта му към риболова и цветната фотография са удобен претекст да се влезе във връзка с него. Наистина, Пол, всичко се подрежда в тази схема.
— Къде?
— В един план за преднамерено убийство.
— Не мога всичко да разбера.
— Сега нямам време за обяснения — каза Мейсън, тръгвайки към вратата. — Ще го разбереш, ако изровиш необходимите факти.
— Какво направи с Алгоуд?
— Понатиснах го малко — ухили се Мейсън. — Момчето се демаскира само. Обзалагам се сто срещу едно, че той ръководи този скандалджийски вестник. Това му носи сделки и възможност да използва още веднъж добитите при сделките сведения. По този начин поставя основите за една тлъста печалба, щом стане време да продаде вестника.
— Значи блондинката е действала по негови инструкции?
— Още не знам това. Възможно е всеки да е искал да надхитри другия. Но в едно можеш да си сигурен — той е публикувал това нещо във вестника като стръв. Щом отидох при него и му дадох материал за размисъл, той ми нанесе контраудар, като ми изпрати статията за Уитерспоон. Той пък щеше да натовари самия него, Алгоуд, и тогава този мошеник щеше да измъкне огромен хонорар за новите проучвания.
— Вече ми е ясно — каза Дрейк, — че Алгоуд умее да измъква пари от всички, но ти си постъпил с него малко непредпазливо. Не можеш да докажеш нищо за това и…
— Дали не мога! — разпалено каза Мейсън. — Нека ме обвини и тогава много бързо ще докажа всичко!
— Ако това е така, той няма да те обвини.
— Не, няма да го направи — каза убедено Мейсън. — Хайде, Дела, да тръгваме.
16
Джон Л. Уитерспоон, временно задържан от шерифа, беше получил разрешение да разговаря с адвоката си в една от стаите за свидетели до съдебната зала.
— Такава луда история още на бях преживявал! Това е нечувано! — гневеше се той. — И всичко това ме постигна само от идентифицирането на проклетата патица.
— Моля ви, обяснете ми всичко по-точно — каза Мейсън.
— Е, пред полицията казах за патицата, за това, че Марвин я взе от моето имение. За мен нещата бяха съвсем ясни и сега е още така, по дяволите!
— Кажете ми точно какво казахте пред полицията?
— Че Марвин Адамс е взел една патица от моето имение. И аз я идентифицирах като моя собственост. Това беше достатъчно на полицията да арестува Адамс. Заловили са го, когато слизал от влака.
— По-нататък?
— Очевидно Адамс е дал съвсем откровени обяснения. Той казал, че е взел патицата в колата си, но след това тя е изчезнала. Не знае нищо повече за нея. Той признал, че не е претърсил внимателно колата, но е бил учуден, че патицата я няма. Полицията била на същото мнение. Претърсили колата, която карал Марвин и какво мислите намерили вътре?
— Какво?
— Тая проклета патица, в задната част на колата! Сигурно е прескочила облегалката на предната седалка и се е скрила отзад.
— Уитерспоон се изкашля и се размърда на стола. — Това отвратително съвпадение на обстоятелства ме постави в тези клещи — допълни той.
— Продължавайте.
— Както ви казах, снощи тръгнах след вас, за да ви настигна. Но не ви разказах за това, което се случи.
— По-нататък — каза студено Мейсън.
— Значи, аз ви последвах. Докато сте оправял гумата си, съм минал покрай вас, без да ви забележа. Потърсих ви в града. След това ми се стори, че видях мисис Бур и обиколих отново града, за да я търся. Това е истината. Това, което не ви казах, беше една подробност, която можеше да ме постави в много неприятно положение.
— Да я чуем.
— Веднага, след като пристигнах в града, подкарах към жилището на Милтър. Казах ви, че не съм спрял, защото не видях колата ви. Това не е вярно. В действителност бях много възбуден и изобщо не забелязах дали колата ви е там. Паркирах на едно свободно място, отидох направо към жилището на Милтър и позвъних на звънеца. Мислех си, че вие сте горе, тъй като не ви настигнах по пътя.
— Значи вие отидохте до жилището на Милтър?
— Да.
— И?
— Позвъних на вратата. Казах ви вече.
— И след това?
— Никой не се обади, но видях, че вратата не е съвсем затворена. Когато я натиснах, тя се отвори. Не беше заключена.
— И какво направихте след това?
— Качих се малко по стълбите и чух, че идва някой. Беше жена.
— Вие видяхте ли я?
— Не, не видях лицето й. Още като бях по средата на стълбите тя се появи горе на площадката. Можах да забележа един крак и малко от облеклото й. Тя искаше да знае как съм влязъл в къщата. Отговорих й, че искам да говоря с мистър Мейсън. Тя каза, че той не е тук и да изчезвам. При тези обстоятелства аз се обърнах и слязох долу.
— Вие изобщо не ми разказахте за това.
— При моето положение тук щеше да ми е неприятно да ме обвинят, че съм нарушил домашното
