загубя. Смятате ли, че една жена, която изпитва такива чувства, ще изложи щастието си на опасност чрез друг мъж?
— Исках само да разкрия нещо, което вие явно искахте да прикриете. Може би инстинктивно постъпих като при кръстосан разпит — каза Мейсън.
— Познавах — каза тя — Джордж Л. Дангерфийлд известно време преди да се омъжа за Дейвид Лейтуел. Тогава той беше луд по мен. След като се омъжих го срещнах един единствен път и то за да му обясня, че между нас всичко е свършено.
Мейсън повтори бавно думите й:
— Между нас всичко е свършено.
Тя отново се разсърди, но се съвзе бързо и каза:
— Вие се вмъквате по много неприятен начин в мислите на събеседника си. Добре, ако непременно искате така — моят отговор е „да“.
Мейсън каза:
— Вие напуснахте Ел Темпло днес рано сутринта, преди да излязат вестниците?
— Да. Но защо е този въпрос?
— И за какво точно дойдохте тук?
— Вече ви казах, че съвестта ми ме доведе. Знам нещо, за което не съм говорила досега с никого.
— Какво е то?
— В процеса участвах само като свидетел. Никой не ме попита. И аз не предадох доброволно информацията си.
— Каква информация?
— Хорас Адамс и Дейвид водиха борба.
— Искате да кажете, че се караха?
— Не, искам да кажа, че се биха.
— Каква беше причината?
— Не знам.
— Кога стана това?
— В деня на убийството.
— По-нататък — подкани я Мейсън. — Нека чуем всичко.
— Дейвид и Хорас се сбили — каза тя. — Мисля, че моят мъж е пострадал повече. Като се върна вкъщи беше много сърдит. Отиде веднага в банята и си постави студени компреси на лицето. Известно време се въртя в спалнята, търсеше нещо, й след това излезе. Едва след известно време започнах да се питам какво всъщност е правил в спалнята. Спомних си, че чух да измъква някакво чекмедже и пак да го затваря. Веднага изтичах. Там Дейвид държеше пистолета си.
— На кого сте разказвала това? — попита Мейсън.
— На никого, освен на вас. Дори и на мъжа си не съм казвала.
Докато Мейсън прехвърляше в ума си това показание, в стаята се възцари дълга тишина. Той хвърли поглед към Дела Стрийт, сякаш я питаше дали е стенографирала всичко. Дела му кимна почти незабележимо. Това мълчание беше тягостно за мисис Дангерфийлд. Тя отново започна да обяснява.
— Ако адвокатът беше съобщил, че двамата са се били и Дейвид е носел пистолет, тогава можеше да се разглежда като убийство при самоотбрана. Във всеки случай, това нямаше да е едно от тези убийства, за които осъждат хората на смърт.
— Какво смятате да предприемете? — попита Мейсън.
— Трябва да ви е ясно, че не искам да се появя като сълзлива, скърбяща жена и да ме сочат с пръст. Мислех си, че мога да подпиша клетвено обяснение и да ви го дам на съхранение, при най-строго спазване на дискретността. Ако се стигне до там, че историята със стария процес може да провали живота на Марвин Адамс, вие ще отидете при бащата на годеницата и ще му разкажете за нашия разговор — тя нервно се засмя. — Тогава за щастието на Марвин няма да има никакви пречки.
— Това е много интересно — каза Мейсън. — Преди двадесет и четири часа би било много просто разрешение, но сега вече не е така.
— Защо?
— Защото е възможно протоколът от стария процес да излезе на бял свят, без да можем да предприемем нищо против това.
— Но защо? Какво се е случило в последните двадесет и четири часа? Да не би мистър Уитерспоон…
— Случи се нещо с неговия детектив. С Лесли Милтър.
— Какво се е случило с него?
— Той е убит.
Тя не можа да схване значението на последните думи на Мейсън и механично продължи:
— Но аз ви обяснявам, че ако неговият адвокат… — по средата на изречението тя спря слисана и се надигна от креслото. — Кой е бил убит?
— Милтър.
— Кой го е убил?
Мейсън взе молива и започна да плъзга пръсти по лакираната повърхност.
— Много е вероятно това да е въпрос, чието значение с времето ще става все по-важно. Въпрос, който ще има значение за живота на повече хора.
15
За момент мисис Дангерфийлд изглеждаше като замаяна, след това внезапно каза:
— Трябва веднага да телефонирам на мъжа си.
— Можете да се обадите оттук — каза Мейсън на посетителката и хвърли поглед на Дела Стрийт.
— Не, не. Имам да уреждам още неща — каза тя и стана.
— Но аз имам още няколко въпроса които бих желал да ви поставя, мисис Дангерфийлд.
Тя поклати енергично глава.
— Не, казах всичко, което смятам за важно, мистър Мейсън. Мъжът ми не знае, че съм дошла при вас. Оставих му бележка, че ще отсъствам през пелия ден, но не му писах къде отивам. Просто взех колата… не, трябва веднага да му съобщя къде съм.
— Можете да ползвате нашия телефон — каза Мейсън. — За няколко минути ще имате връзката.
— Не! — каза тя решително и се огледа като звяр в клетка. — Оттук ли се излиза? — попита тя като посочи вратата към коридора.
— Да — каза Мейсън, — но…
— С вас ще говорим отново по-късно, мистър Мейсън. Сега тръгвам.
Тя изчезна с бърза крачка от стаята.
— Бързо, Дела, Дрейк!
Пръстите на Дела вече сръчно работеха с шайбата на телефона.
— Агентурата Дрейк? Една жена току-що напусна бюрото ни, мисис Дангерфийлд. На около петдесет, изглежда на четиридесет, брюнетка, тъмни очи, тъмносиньо манто. Сега е при асансьора. Пратете веднага някой да я следи. Трябва да разбере къде ще отиде и какво ще прави. Бързо!… Да, правилно.
— Един от хората на Дрейк веднага тръгва след нея — каза тя и остави слушалката. — Бих дала сто долара, за да узная какво ще говори с мъжа си.
Мейсън присви очи.
— За нея сигурно ще е най-важно да разбере къде е бил той вчера, когато е убит Милтър. Свържете ме веднага с шефа на полицията в Ел Темпло.
Дела поръча разговора и след десет минути на телефона беше шефът на полицията.
— Тук е Пери Мейсън, адвокатът от Лос Анжелос. Мисис Дангерфийлд току-що напусна моя кабинет. Мъжът й е в Ел Темпло. Тя има намерение да му телефонира. Ако имате възможност да подслушате разговора, мисля че ще чуете нещо интересно, което…
— Самият Мейсън ли е? — понита гласът отсреща.
