— Какво ви дава основание да мислите така?
— Защото намерих Марвин Адамс. Разбрах, че е сгоден тайно с дъщерята на Уитерспоон и че са ви виждали в имението на Уитерспоон.
— По какъв начин сте установила това? — попита Мейсън.
— Случайно. И за да ви кажа истината, мистър Мейсън, аз бях в Ел Темпло, защото мислех, че агенцията на този детектив трябва да се намира там. Действително той предаваше докладите си по телефона там. Това научих от телефонистката в Сити Хотел в Уинтербург, но не можах да науча номера на телефона, тъй като той сам го набираше.
— И по какъв начин стигнахте до мен?
— От една случайна забележка на мисис Бур — отвърна тя.
— Мисис Бур?
— Не бъдете толкова тайнствен, с нея сте се запознали при Уитерспоон.
— И вие също я познавате?
— Да. От години.
— Къде се запознахте е мисис Бур?
— В Уинтербург. Тя е живяла там.
Мейсън взе един молив от бюрото си и поглади леко с пръсти лакираната му повърхност.
— Това — каза той — е много интересно. По време на убийството трябва да е била много малка.
— Какво искате да кажете?
— Не е ли вярно?
Мисис Дангерфийлд отклони погледа си и намръщи чело, като че ли мислеше усилено.
— Не — каза тя, — не е била много малка. Била е най-малко на седемнадесет-осемнадесет години, а може би дори на деветнадесет. Как смятате, на колко години е сега, мистър Мейсън?
Мейсън каза:
— За съжаление не съм гений при оценките на възрастта. Мислех, че е в края на двадесетте или началото на тридесетте, А за вас бих казал, че не сте по-възрастна от тридесет и осем-девет години.
— Ласкател!
— Не, съвсем сериозно — каза Мейсън; — Нямам никакво намерение да ви лаская, но наистина ми е интересно да разбера как една жена успява да изглежда все така млада, че да не се забелязва колко рождени дни има зад себе си.
— Няма да издам на колко години съм, Но Диана Бур е… чакайте да помисля… тя беше… да, тя е между тридесет и осем и тридесет и девет.
— И вие я познахте след толкова много години? — попита Мейсън.
— Какво искате да кажете — след толкова много години?
— Кога сте я виждала за последен път?
— Приблизително преди три години.
— Оттогава познавате и мъжа й?
Мисис Дангерфийлд поклати глава.
— Не, мисля, че не го познавам. Моминското име на Диана е Перкинс. Направила е живота на майка си доста тежък. Мисис Перкинс говореше за това пред мен. Семейството живееше в нашия жилищен блок. Диана избяга с един женен мъж. След четири или пет години тя се върна и твърдеше, че мъжът се развел и се оженил за нея.
— И какво е казала жена му за това?
— Тя заминала някъде. Хората я загубили от очите си. Може би Диана е казала истината, може би не. Тя напусна града за известно време и се завърна със съвсем нов съпруг.
— С Бур?
— Не, не с Бур — отговори тя, усмихвайки се. — Диана замени бързо няколко пъти старите модели с нови. Момент, как се казваше предишният й мъж? Редклиф, струва ми се, но не съм много сигурна. Мисля, че той поиска развод. За кратко време тя отново беше в Уинтербург, след това замина за Калифорния и там се омъжи за Бур.
— Значи, срещнахте я на улицата и разговаряхте с нея?
— Да.
— Тя спомена ли нещо за убийството?
— Не, беше много тактична.
— Тя знае ли, че Марвин Адамс е син на човека, когото осъдиха за убийството?
— Почти съм убедена, че не знае. Във всеки случай не спомена нищо. Преди мисис Бур да дойде в Ел Темпло, Сара Адамс вече беше починала. Тя е тук само от две-три седмици. Вероятно името Адамс не означава нищо за нея.
— И вие нищо не й разказахте?
— Не, разбира се, не.
— Добре — каза Мейсън, — по този начин става ясно, как сте ме открила. А сега ми разкажете защо всъщност искахте да говорите с мен.
— Исках просто да се освободя от тази тежест — каза мисис Дангерфийлд.
— Един момент. Още един въпрос. Познавахте ли Милтър детективът, който проучваше тези неща?
— Виждала съм го няколко пъти, без той да знае това. Но не съм се запознавала с него, както смятате вие. Никога не съм разговаряла директно с него.
— Кога напуснахте Ел Темпло, мисис Дангерфийлд?
— Днес, рано сутринта.
— Къде е мистър Дангерфийлд?
— Той остана в Ел Темпло. Оставих му бележка, че ще взема колата и ще отсъствам през целия ден. Когато напусках жилището, той похъркваше спокойно. Понеже вечер ляга късно, сутрин спи по-дълго. Аз съм пълна противоположност. Мога да легна и да заспя по всяко време. Той може да влиза и да излиза, това изобщо не ме смущава. Много често сутрин ставам и излизам преди той да се е събудил, тъй като обичам да се разхождам в ранните утринни часове. Считам, че това се отразява добре на човек.
Мейсън отново се облегна назад и затвори очи, като че ли реконструираше отдавна минали събития.
— Значи вие започнахте да проучвате, за да се уверите, че съпругът ви не е бил тогава в Рино?
— Съпругът ми? А, имате предвид Дейвид. Да.
— Кой провеждаше тези проучвания?
— Един познат.
Мейсън каза:
— Всеки път, когато говорите за това, употребявате израза „един познат“. Не мислите ли, че това звучи твърде неопределено? Нито веднъж не назовахте този познат с името му. Може би защото се страхувате?
— Е, мистър Мейсън, какво искате да кажете? Не ви разбирам. Защо трябва да се страхувам?
— Защото това трябва да е някоя или някой и едно име би внесло повече яснота — каза Мейсън.
— Е, и какво от това? Каква е разликата?
— Мисля си само, дали този познат не би могъл да бъде сегашният ви съпруг, Джордж Л. Дангерфийлд.
— Е, обаче… обаче…
— Той ли беше? — попита Мейсън. Тя отговори раздразнено:
— Вие се опитвате по не много почтен начин…
— Той беше — каза Мейсън. Внезапно тя се засмя и каза:
— Да, сега ми е ясно, мистър Мейсън, как сте достигнал голямото си име в кръстосания разпит! Може би аз се опитах да прикрия този факт, защото иначе би могло да прозвучи… е, някой би могъл да направи неверни заключения.
— Така ли? Значи заключението трябва да е било невярно?
Мисис Дангерфийлд отново беше в най-добрата си форма. Тя му се усмихна и каза:
— Но аз ви разказах, мистър Мейсън, колко много държах на мъжа си и колко се страхувах да не го
