— В хладилника е — насочи го мисис Милфийлд. — Сега ще ви налея. — Гласът й бе сладникаво любезен.
Траг се бе втренчил в адвоката и внезапно прихна да се смее.
— Каква е идеята, Мейсън?
— Исках само да ви попреча да не изпаднете в заблуждение, Траг.
— Да предпазите от заблуждение мен?!
— Точно така.
— Не ви разбирам.
— На посещение съм тук по делови въпроси. Не знаех по каква работа я търсите вие, но съобразих, че ако ме сварите тук, ще я поставя в неудобно положение, а същевременно ще отклоня и вас по невярна диря. И така реших да не излизам наяве, докато не си отидете.
— Ето ви млякото, мистър Мейсън — покани го домакинята.
Адвокатът пое бутилката, наля си една чаша, а после я вдигна и се усмихна на Траг.
— Искрено ли нямате намерение да ме подхлъзнете? — запита Траг.
С уста, пълна с бисквити, Мейсън успя да произнесе.
— Съвсем искрено, не. Всъщност даже се стараех да ви предпазя от подхлъзване. Кой е жертвата този път, лейтенант?
— Какво ви кара да мислите, че има жертва?
— Нима това ваше посещение не е по служба?
— Да поприказваме по-напред за вашето посещение.
— Няма какво да укривам. Отбих се просто за обяд — ухили се Мейсън.
— Това не ни довежда до никъде, Мейсън — каза раздразнено Траг.
— Мен ме е отвело до чудно хубав обяд. Чудесна сметана, мисис Милфийлд. Позволете да ви поздравя с избора.
— Благодаря ви!
— Е добре, умни човече, съпругът на мисис Милфийлд е бил убит.
— Много лошо — смутолеви адвокатът през пълни уста.
— Не предполагам да знаете нещо по този въпрос?
— Само, това което ми казахте. Траг погледна лука в мивката.
— Това ли е лукът, който белехте? — обърна се той към жената.
— Да.
— Къде е обеленият?
— Аз… аз току започвах, когато позвъняхте.
— Хм! — изсумтя полицаят и стрелна подозрителен поглед към адвоката.
— Къде е бил убит съпругът й — попита съвсем незаинтересовано Мейсън, докато поемаше на големи глътки мляко.
— Казано на наш език, Мейсън, в чертите на града — ухили се Траг.
— Чудесно! Това ви отваря работа, лейтенант. Кой го е убил?
— Не знаем още.
— Звучи интересно — подметна Мейсън. Полицаят не отвърна нищо.
— Как разбрахте, че съм тук? — запита внезапно Мейсън.
— Аз му казах — отговори Дафни Милфийлд.
— Защо? — попита той, като си наливаше втора чаша мляко.
— Като ви гледам, Мейсън, започвам и аз да усещам глад — подметна лейтенантът.
— Заповядайте, моля! — покани го сърдечно Мейсън. — Нали знаете, това влиза в правата на полицията. Та защо му казахте Милфийлд?
— Допуснах, че ще е по-правилно, след като разбрах в какво се състои работата. Не исках да сметнат, че укривам нещо.
— Естествено, не — заключи Мейсън, като се измиваше.
— Обясних на лейтенант Траг — продължи тя, — че сте дошъл по друг въпрос, отнасящ се до работата на мъжа ми и че щом разбрахте кой пристига, решихте за по-целесъобразно да не ви намерят тук.
— Не е необходимо да го напътствувате, мисис Милфийлд — подсмихна се Траг. — Той знае всичко, дори и вашите помисли.
— Наистина така ви казах, мисис Милфийлд — поклати горчиво глава Мейсън. — Той не ми вярва. Е, трябва да вървя. Много жалко за вашия съпруг. Не допускам, че лейтенантът ви е съобщил мъчителни подробности.
— Напротив. Разказа ми всичко в детайли. Изглежда, че…
— Стойте! — прекъсна я рязко Траг. — Не е необходимо да разтръбявате това, което ви казах.
Тя се сепна и потъна в мълчание.
Траг се доближи до мивката и се загледа в лука, потънал в мисли.
— Добре, аз тръгвам — каза Мейсън. — Моите искрени съболезнования за вашия съпруг, мисис Милфийлд!
— Благодаря ви! — и тя се обърна към Траг. — Това е всичко, което ми е известно. Изложих ви откровено цялото положение.
— Доволен съм, че постъпихте така — одобри полицаят все още втренчен в мивката. — Много е полезно винаги да бъдете абсолютно откровена с полицията.
Сега тя заговори припряно, видимо стараеща се да спечели доверието на лейтенанта.
— Идеята да не узнаете, че е тук, бе на мистър Мейсън. Естествено нямах никаква представа защо идвате. Ужасно съм потресена да чуя всичко това за Фред, но счетох за свой дълг, че трябва да ви известя стриктно…
— Струва ми се, от тук влязох — каза Мейсън.
— Искате да кажете, това е мястото, през което ще се измъкнете — изгледа го замислено Траг.
Вече на прага, Мейсън се обърна усмихнат.
— Що се отнася до мен, лейтенант, то значи едно и също.
IV
В един от ъглите на дрогерията имаше телефон. Мейсън спусна монета и позвъни в кантората си. След миг Дела Стрийт се обади.
— Ало? — запита весело Мейсън — обядва ли вече?
— Не. Защо? Казахте ми да бъда в кантората.
— Аз вече обядвах.
— Много хубаво.
— Освен това имаме пред себе си отново убийство.
— Така ли?
— Точно така.
— Кой е жертвата този път?
— Фред Милфийлд.
— Как е станало това, шефе?
— Не зная.
— Кой е нашият клиент.
— Нямаме още такъв — засмя се Мейсън. — Не мога ли да имам съдебен случай без клиент?
— Не е доходно.
— Не е — съгласи се Мейсън. — Предполагам, че има новини при теб. Кажи на Дрейк да се заеме веднага с тази работа. Да се свърже с момчетата от вестниците и да види не може ли да разбере нещо около убийството на Милфийлд.
— Шефе — запротестира тя, — трябва да има някой, на чиято сметка да запиша разноските по диренето, ей така, заради поддържане в добър ред счетоводните ни книжа и…
— Добре, запиши всичко в сметката на мис Кингман.
