адвокат на мисис Олрид. Следователно, вие искате Боб да направи онова, което е най-изгодно за мисис Олрид, а не за него самия.
— Съвсем не. Мъча се да защитя интересите на клиентката си, но независимо от това считам, че Боб трябва да се откаже от тази версия. Всъщност рано или късно, ще бъде принуден да го стори.
— И идвате тук с надеждата, че ще ми внушите тази мисъл и след това аз на свой ред да я внуша на Боб, Така ли?
— Само отчасти.
— Господи, каква изключителна загриженост към човек, когото почти не познавате, мистър Мейсън. Да се разкарвате в три часа посред нощ, вие, толкова скъпоплатен адвокат, да ме будите, за да ми нареждате какво трябва да прави Боб. Наистина трогателно от ваша страна!
— Постъпете, както искате — отвърна Мейсън.
— Така и възнамерявам. А сега нека ви кажа нещо.
— Какво?
— Отървете се от мисис Олрид като клиентка. Прехвърлете другиму защитата й.
— Защо?
— Защото нямате никакъв шанс, никакъв шанс да спечелите.
— Мислите, че тя е убила мъжа си?
— Зная, че е убила мъжа си!
— Един шофьор може да й осигури съвършено алиби. Качила се е на автостоп в колата му.
— Преди или след смъртта на мъжа си?
— Преди.
— Откъде знаете?
— Зная.
Тя се изсмя:
— Защото така ви е казала. Това е единственият начин да узнаете каквото и да било. А това не е достатъчно, мистър Мейсън. Бих желала да можех да ви кажа каквото зная, но не бива. И хората, които водят следствието, няма да са доволни, ако ви кажа, но мога да ви посъветвам само едно: не се залавяйте със защитата на тази жена. А сега, ако ме извините, бих искала да си легна и да спя.
— Вие сте си била легнала, нали?
— Точно така.
— Винаги ли обувате чорапи и обувки, когато се обаждате по телефона? — попита Мейсън.
Тя втренчи поглед в Мейсън, без да отговори.
— Имала сте друг посетител?
— Посетител ли, мистър Мейсън?
— Да.
— Съжалявам, мистър Мейсън, но не съм свикнала да приемам гости в този час на нощта.
— Дори не и Джордж Джеръм?
Тя го изгледа хладно с присвити очи:
— Наредил сте да наблюдават апартамента ми?
— Преди да ви отговоря, кажете ми дали сте разговаряла с Джордж Джеръм — каза Мейсън.
Вместо отговор тя се доближи до телефона, вдигна слушалката, набра номера на телефонистката и каза:
— Свържете ме, моля, с полицията. Спешно е. — Миг след това продължи: — Искам да говоря със следователя, натоварен с убийството на Бъртрънд К. Олрид.
— Капитан Трег — подсказа й Мейсън. — Това е човекът, когото търсите.
— Благодаря ви, мистър Мейсън — каза тя и после в слушалката: — Свържете ме с лейтенант Трег, моля.
Почака един миг, след това продължи:
— Ало, лейтенант Трег ли е на телефона? Тук е Бърнис Арчър, да, момичето, на което Боб Флийтуд телефонира преди малко. Струва ми се, че съм свидетел по делото. Мога да дам сведения, които вероятно ще бъдат важни. Адвокат на име мистър Мейсън и някой си мистър Дрейк, детектив — да, точно така. Пери Мейсън и… Пол Дрейк, нали така? Да, те са в апартамента ми. Мистър Мейсън настоятелно иска да му кажа какво зная и… много ви благодаря, лейтенанте, просто исках да бъда сигурна. Струваше ми се, че точно това бихте искал да сторя.
Тя затвори и се обърна към Мейсън с усмивка:
— Лейтенант Трег ме предупреди да не казвам абсолютно нищо никому, преди срещата си е него, че трябва да отида в полицията веднага и ако продължавате да стоите тук и да ми пречите, ще изпрати охрана. А сега, господа, бъдете така добри да си тръгнете, за да се облека.
— Хайде, Пол, да вървим.
— Мистър Мейсън, моля ви се, постъпете, както ви посъветвах. Отървете се от тази жена.
— Защо?
— Защото е виновна и дори вие не можете да я спасите.
Мейсън се ухили:
— Бяхте саркастична по повод загрижеността ми за Боб Флийтуд. Дирехте подбудите ми. Сега ролите ни са разменени. Вашата загриженост да изоставя клиентката си — за мое добро, естествено — наистина е трогателна. Не означава ли това, че искате да поднесете хубав подарък на приятеля си?
Тя прекоси стаята и застана до вратата:
— Все пак ви предупредих.
— Благодаря ви.
— Лека нощ — каза тя мило, като им отвори вратата.
Излязоха в коридора. Едва в асансьора Мейсън мрачно заключи:
— Тя е по-умната от двамата.
— Ти ли ще ми го кажеш! — възхити се Дрейк. — Ей Богу, Пери. Жена с такава външност и плюс това ум!
— Не се заблуждавай нито за миг, тя е динамит! — съгласи се Мейсън. — Сигурна е, че обвинението ще падне или върху приятеля й, или върху мисис Олрид и се е съюзила с приятеля си.
— Джеръм я е посетил. Джеръм е замесен в случая, но все още не явно. Всички тези хора изгарят от нетърпение да влязат във връзка с Флийтуд. Навярно Джеръм я е информирал за всичко, което полицията знае досега.
— При условие, че самият той е в течение — усъмни се Дрейк.
— Струва ми се, че е — отвърна Мейсън. — Тъй или иначе, отвори ти се работа, Пол. Свържи се с телефонната компания, внуши им, че е изключително важно. Трябва да получиш достъп до записите им и да провериш дали някой се е обаждал на номера на Бърнис Арчър от Спрингфийлд в понеделник по някое време или от някоя бензиностанция по планинския път.
— Смяташ, че Флийтуд е установил връзка с нея?
— Сигурно. Опитай с телефонната компания, разпитай в мотела, където бяха отседнали. Провери в бензиностанциите по пътя. Бас държа, че Флийтуд не й се е обадил за пръв път от затвора, откакто е заминал. А ако й се е обадил преди това, обзалагам си главата, че е забъркана в тази история и то чак до витите си вежди.
— Знаех си, че ще ми натресеш такова чудо на главата! — недоволно изсумтя Дрейк.
Мейсън се усмихна:
— Не искам да разочаровам клиентите си. Това ще бъде един вид разгряване. Малко по-късно се надявам да ти възложа истинска работа.
— Тъй ли?
— Аха, искам да възстановиш по часове какво е правила Бърнис Арчър от събота на обед. Всъщност искам да зная къде е била всеки миг, какво е правила и с кого. Откри ли нещо за Овърбрук?
— Само от съседите. Тон е добряк, муден, честен и беден. Ипотекирал имота си преди около година, когато направил неизгодна инвестиция, но е трудолюбив и неуморен и сега изплаща ипотеката. Междувременно не харчи нищо, освен за кучето си. Купува храна за кучето. Стиска си кесията, рядко
