напуска ранчото и пести всеки цент, дори купува престоял хляб.
— Съществува ли вероятност да е познавал Флийтуд?
— Едно на милион, Пери.
— Добре, Пол, действай.
— С Овърбрук ли да се занимавам?
— Не, картината с него е ясна. Започни да издирваш кой се е обаждал на Бърнис Арчър. Обзалагам се, че Флийтуд й е позвънил.
Дрейк широко се прозина.
— Знаех си, че няма да ми остане време за сън — подхвърли той.
ГЛАВА XV
Малко преди шест часа сутринта телефонът в апартамента на Мейсън рязко зазвъня.
Адвокатът, който дремеше на креслото до масичката с телефона, вдигна слушалката и припряно попита:
— Какво открихте?
— Открихме още улики, Пери — чу се гласът на Пол Дрейк.
— Какво по-точно?
— Проследихме телефонно обаждане до Донибрук 6981, номера на Бърнис Арчър. Това е станало в понеделник около седем часа вечерта от бензиностанция на седем километра и половина от Спрингфийлд. Моите хора са отишли дотам и са разговаряли със собственика, на име Лейтън, който съвсем ясно си спомня случая.
— Продължавай — възбудено го подкани Мейсън. — Какво е станало?
— Появила се кола и спряла да зареди. Жена, която според описанието му може да бъде мисис Олрид, му казала да напълни догоре резервоара. В колата имало мъж, който отговаря на описанието на Флийтуд. Изглеждал потънал в странна летаргия. Според думите на Лейтън седял отпуснат като чувал, а жената вършела всичко. Отначало собственикът помислил, че е пиян, но после заключил, че е безкрайно мързелив. Жената отишла до тоалетната и в мига, в който се скрила от погледа му, Флийтуд се съживил. Стремително излязъл от колата, втурнал се вътре в бензиностанцията, сграбчил слушалката на телефона, пуснал монета, поискал междуселищен разговор и набрал този номер. Собственикът на бензиностанцията помни всичко съвсем ясно, защото просто се смаял. Помислил, че мисис Олрид е съпругата на мъжа, че човекът иска да си уреди тайна среща с любовницата си или да обясни защо не е отишъл на срещата им. Собственикът не казал нищо и продължил да си върши работата, напълнил резервоара, проверил маслото и водата, измил предното стъкло, избърсал страничните стъкла. Следобеда било валяло, а сега само ръмяло. Непознатият чакал да го свържат, без да откъсва поглед от дамската тоалетна. Жената излязла, преди той да може да проведе разговора си и мъжът изпуснал слушалката като опарен, върнал се в колата и седнал с напълно безучастно изражение. Телефонът зазвънял, когато жената плащала. Собственикът въпросително погледнал мъжа, който почти незабележимо поклатил глава. Когато колата потеглила, той отишъл и вдигнал слушалката. Телефонистката казала, че го свързва с Донибрук 6981 с мис Арчър, но собственикът обяснил, че човекът, който е поръчал разговора, вече си е тръгнал. Телефонистката заявила, че не се е забавила повече от четири минути, но той отговорил, че няма никаква разлика дали е било десет секунди или половин час и няма какво да се прави, защото колата е заминала.
— Беше понеделник вечерта, нали? — попита Мейсън.
— Понеделник вечерта, малко след седем часа.
— Чудесно, благодаря! Не си лягай още, Пол, може да ти се отвори работа.
— Естествено, че ще ми се отвори работа — измърмори Дрейк. — Ще трябва да бачкам и довечера. Смили се, Пери! Дай ми отдих.
— Ще си починеш, когато делото приключи — — утеши го Мейсън. — Стой си в бюрото, Пол. Струва ми се, че ще раздвижа нещата.
Мейсън затвори, после набра номера на полицията и поиска да говори с лейтенант Трег.
Гласът на Трег беше дрезгав и уморен поради недоспиване:
— Не обичам да ме безпокоят в този час на нощта. Кога ще ми дадете обещаната информация?
— Начаса идвам при вас. Чакайте ме.
— Дявол го взел, досега ви чаках!
— Спокойно, няма да чакате повече от четвърт час още. Ще разпердушиня версията за амнезията на Флийтуд.
— А не — възрази Трег. — Вие ще ми дадете снарядите, а аз ще стрелям.
— Така не става — отвърна Мейсън. — Но ви обещах, че ще го смажа и ще го направя. Само че аз лично трябва да го сторя. Ако вие се опитате, всичко ще пропадне.
— Добре, идвайте. Ще ви чакам в кабинета си.
— След петнайсет минути съм при вас — увери го Мейсън, облече си палтото и подкара към полицейското управление.
Кабинетът на Трег беше внушителен, по стените имаше стъклени шкафове с ножове, пистолети и палки, като под всяко от оръжията имаше кратко описание на инцидента, при който е било употребено.
Мебелите също говореха за драматични преживявания. Масивните дъбови маси бяха обгорени тук-там по краищата — някой е оставил запалената си цигара, за да отговори на телефона, после при съобщението за убийство или опит за убийство внезапно се е втурнал навън, а цигарата е издълбала черна дупка в масата. Имаше и драскотини и резки, когато някой полицай е метнал заловено оръжие или нож върху масата или някой затворник в отчаянието си е ударил с белезниците по дървото.
— Е, добре — извика лейтенант Трег, — какъв е резултатът?
— Флийтуд скрива ценна информация.
— Вече го казахте по телефона.
— Ще го докажа!
— Говорете.
— Доведете тук Флийтуд.
— Той ще бъде свидетел на обвинението.
— Как тъй?
— Той ще… — подхвана Трег.
— Да, да — прекъсна го Мейсън. — Съзнанието му е бяла страница, нищо не помни, следователно не може да бъде свидетел.
— Може да свидетелства в предварителното следствие.
— Друг път — саркастично го сряза Мейсън.
— Вижте какво, Мейсън, ако доведа Флийтуд и започнете да го притискате с въпросите си, а после той се изправи като свидетел и му подхвърлите нещо, което е казал при разпита тук, ще бъде ужасно.
— За кого?
— За мен…
— Защо?
— Защото съм ви разрешил да разпитвате свидетел по делото.
— Ако вашият свидетел не може да отговори, когато сте тук и можете да сте сигурен, че не го тероризирам нито сплашвам, какъв свидетел ще бъде, когато го изправите пред съда и мога да му задавам всевъзможни въпроси.
Трег помисли малко и каза:
— Добре, Мейсън. Ще го доведа тук, но искам да сме наясно по един въпрос.
— Какъв е той?
— Аз ще направлявам разпита. Ако въпросите ви не ми са по вкуса, ще му кажа да не ви отговаря. Щом ми се стори, че минавате границата, ще наредя да изведат Флийтуд и ще си тръгнете мирно и тихо.
Мейсън се прозя, запали цигара и отвърна:
— Защо се бавите?
Трег вдигна слушалката и нареди:
