дяволски трудно положение! Но не мога да си представя как Лола го е направила.
Мейсън само кимна.
— По дяволите! — ядно продължи Олрид. — Дори и Лола пет пари да не е давала за мен, дори да е искала всячески да ме нарани и да ме направи за посмешище, пак ми се струва невероятно да ми погоди такъв номер.
— Дали го е направила единствено за да ви нарани или за да ви се присмее? — попита Мейсън.
— Така изглежда, нали?
Мейсън замълча.
— Единственото обяснение е, че Лола тайно е била влюбена в него от известно време. Вероятно е смятала, че Пат не го обича истински. Предполагам, че се е бояла да ми каже, че иска развод и да чака, както изисква приличието, защото тогава Боб навярно щеше да й се изплъзне. В крайна сметка независимо дали една жена е младолика и привлекателна, когато тя започва връзка с мъж, петнайсет години по-млад от нея… всичко е до време, Мейсън. Всичко е до време.
— Какво точно искате от мен? — попита Мейсън. — Да коментирам семейните ви неуредици или да ви дам сведения?
— Всъщност исках от вас информация, Мейсън.
— Така и разбрах.
— Но само като предисловие към нещо друго.
— Боя се, че не разбирам.
— Исках да бъда наясно дали сте адвокат на жена ми. Искам да ми дадете съвсем недвусмислен отговор.
— Не съм в състояние.
— Ако сте неин адвокат, искам да установя връзка с нея…
— Тя ще влезе във връзка с вас, ако желае, предполагам — отвърна Мейсън.
— По дяволите, не тя иска това, а аз.
— Тъй ли?
— Да! Искам да се свържа с Боб Флийтуд.
— А Флийтуд се мъчи да бъде колкото се може по-далеч от вас, като знае опасностите, които крие срещата с един разгневен съпруг.
— Точно така — съвсем сериозно отвърна Олрид. — Той няма защо да се бои от мен.
— Може би това не е страх, просто предпазливост.
— Каквото и да е, искам да установя връзка с него.
— Той може да пренебрегне желанието ви.
— Вижте, ще разкрия още няколко карти върху масата — подхвана Олрид.
— Говорете.
— Знаете ли нещо за работата ми, Мейсън?
— Зная, че имате акции в рудодобива.
— Рудодобивът е най-големият хазарт на света. Купувате новооткрит участък. Влагате пари за разработването му. Мислите, че ще спечелите един милион. Надеждите ви са измамени. Похарчил сте повече, отколкото можете да си позволите. Естествено изкушението да разпродадете акциите и да си върнете поне част от парите е голямо.
Мейсън кимна.
— От друга страна, избирате малка дупка в земята и започвате да копаете, като смятате, че няма да ви струва твърде скъпо, и още в началото откривате, че сте попаднал на големи залежи на руда. Познавате ли Джордж Джеръм?
Мейсън пак кимна.
— Партньор ми е в доста сделки. Приятен мъж с отлични технически познания. Трудно могат да го надхитрят.
— Какво общо има Джордж Джеръм в случая?
— Притежавахме мината Уайт Хорс. Продадохме я на Диксън Кийт срещу една негова мина и малко пари. Беше добра сделка, бих казал равностойна замяна.
Мейсън погледна часовника си.
— Няма да ви отнема повече от минута. Само минута. Всичко това е свързано с жена ми — каза Олрид. — Кийт направи замяната съвсем доброволно. Смяташе, че ни е хързулнал. Случайно бях узнал, че според него мината му не струва пукнат грош. Именно затова го надхитрихме, главно благодарение на техническите знания на партньора ми. Както и да е, мината, която получихме от Диксън Кийт се оказа ценна. Всъщност пластът се стесняваше и Кийт бе сметнал за по-изгодно да се отърве от тази собственост. Джордж реши, че Кийт е сгрешил и е пропуснал основния пласт. И така, Джордж нареди да копаят в друга посока и три седмици само, след като бяхме влезли във владение, открихме жила, твърде богата на руда. Опитахме се да го запазим в тайна, но тъй или иначе се разчу. Кийт също узна и естествено се вбеси. Най-доброто, което можеше да направи, бе да развали договора, да го обяви за невалиден. Претендираше, че сме го подвели и сме представили в невярна светлина нашата собственост. Естествено ние му казахме да ни остави на мира.
— И какво направи той? — попита Мейсън.
— Нае си адвокат и започна дело срещу нас, обвинявайки ни в измама, че не сме го осведомили за ред неща, че той разчитал на думата ни и лично никога не е разглеждал мината. А това беше лъжа, Мейсън. Диксън Кийт отиде там и я огледа, при това щателно, и дори да му бяхме дали невярна информация, не разчиташе на нея. Според закона едно е да си подведен от някого и съвсем друго, ако сам проучиш нещата и закупиш собствеността в резултат на това, тогава купувачът остава с вързани ръце.
— Общо взето законът е такъв — потвърди Мейсън. — Разбира се, има изключения…
— Зная, зная, но сега не говоря за изключенията. Говоря как е според закона. Защото случаят е повече от ясен. Просто един човек иска да анулира договора.
— Можете ли да докажете, че Кийт е направил оглед на собствеността ви?
— Точно в това се състои работата — заяви Олрид. — Само един човек може да докаже това.
— Кой?
— Робърт Грег Флийтуд — тъжно призна Олрид. — Мъжът, който избяга с жена ми.
— Случаят май наистина е заплетен — съгласи се Мейсън, като се поусмихна.
— Заплетен е, неприятен, объркващ. Взех Флийтуд на работа при мен и го създадох. Той е ленив негодник. Избяга с жена ми и може да провали съдебното дело, защото никой не може да го открие. Диксън Кийт очевидно знае какво става. Целта му е делото да се гледа възможно най-скоро. Иска да дам показания Притиснати сме до стената, Мейсън. Не искаме да разчитаме само на голословно твърдение, че той сам е взел решението си и е отишъл да инспектира мината Уайт Хорс, искаме да разполагаме с доказателство. Ако не представиш, доказателства в съда, си загубен… вие сте адвокат. Знаете тези неща.
— А какво точно желаете да направя аз? Не мога да бъда ваш адвокат в този спор.
— Разбирам всичко това. Ние имаме адвокат.
— Тогава какво очаквате от мен?
— Вижте, вие сте адвокат на жена ми. Независимо, че увъртате, зная че сте неин адвокат. Искам да установите контакт с нея.
— Защо мислите, че мога да установя връзка с нея?
— Уверен съм, че можете. Искам да й кажете, че бих желал да порасне и постъпките й да съответстват на възрастта й. Кажете й да отиде в Рино, да поиска развод и да знае, че аз съм съгласен. Бих желал да се свържете чрез нея с Флийтуд и да кажете на Боб Флийтуд да се върне и да се държи като мъж, да поеме своя дял от отговорността. Ако Лола иска да живее с него, тъй да бъде. Ще играя честно с него. Не мисля, че вината е изцяло негова. Искам да спечеля това дело! Искам Боб Флийтуд да се върне и да свидетелства. Ясно ли е?
— Съвсем ясно.
Олрид с мъка се надигна от стола си:
— Това е всичко, което имах да ви кажа.
— А в случай, че не бъда адвокат на жена ви?
