— Вие сте такъв.
— Но да предположим, че не съм?
— Е, не смятам, че има някаква разлика тъй или иначе. Казах ви всичко. Надявам се да вляза във връзка с жена си. Разбирате чувствата ми и знаете какво трябва да правите.
— Боя се, че не мога да сторя нищо особено — отвърна Мейсън.
— Трябва да предадете това съобщение на своя клиент. В неин интерес е да й го предадете. Сигурен съм, че ще го направите. Довиждане, мистър Мейсън.
Олрид понечи да излезе през вратата, през която бе влязъл, но видя изхода към коридора, рязко се обърна, дръпна дръжката и излетя от стаята, без дори да погледне назад.
Мейсън вдигна поглед към Дела Стрийт.
— Ето разгадката — подхвърли тя. — Мисис Олрид иска да й бъдете адвокат. Очевидно ви е написала писмо, в което ви е уведомявала какво възнамерява да прави и какво очаква от вас, а после…
Дела не продължи.
— А после? — попита Мейсън.
— Може би е решила да почака и да ви телефонира по-късно — със слаб гласец довърши мисълта си Дела.
— Очаквах повече от вас, Дела — иронично се усмихна Мейсън.
ГЛАВА III
Десет минути след като Олрид си бе отишъл, Гърти влезе на пръсти в кантората на Мейсън и съобщи със страхопочитание:
— Ах, мистър Мейсън, президентът на банката е в приемната.
— Кой? — попита Мейсън.
— Мистър Мървин Канби, президент на Фармърс, Мърчънтс енд Меканикс банк. Иска да ви види във връзка с нещо поверително.
— Нека влезе — каза Мейсън.
— Веднага ли?
— Веднага!
— Добре, мистър Мейсън. Мислех… че-е по-добре да дойда при вас, отколкото да телефонирам.
— Отлично, Гърти. Нека влезе.
Мейсън и Дела Стрийт се спогледаха, когато Гърти изчезна зад вратата.
Мървин Канби, студен, посивял мъж със сива коса, сиви вежди, сиви мустаци и сиви очи се усмихна сърдечно първо на Дела Стрийт, после на Мейсън. Но от него не се излъчваше топлота и държането му съвсем ясно показваше, че идва по важен делови въпрос.
— Седнете, моля — покани го Мейсън.
Канби се настани на стола и каза:
— Ще говоря без заобикалки, мистър Мейсън. Аз съм зает човек, а и вие — също.
Мейсън кимна.
— Депозирал сте два чека в банката ни, мистър Мейсън. Единият е издаден от клон на нашата банка на ваше име за сумата две хиляди и петстотин долара и е подписан от Лола Факсън Олрид.
Мейсън мълчеше в очакване банкерът да продължи:
— Другият чек — поде Канби — е издаден от клона на Първа национална банка в Лас Олитас. Също на ваше име. Също за сумата две хиляди и петстотин долара. Когато сте представил чековете, вие сте помолил касиера внимателно да ги провери.
— Мис Стрийт направи това.
— Мога ли да попитам, мистър Мейсън, дали това е било по ваше нареждане?
— Разбира се.
— Защо?
— Защото исках да се уверя, че чековете не са подправени.
— Това не е обичайната практика.
— Може би не.
— Имахте ли основание да смятате, че чековете не са редовни?
— Трудно ми е да отговоря. Бихте ли ми казал първо защо дойдохте?
— Касиерът се колебаеше. След като сте си отишъл, той влезе в кабинета ми и поиска моя съвет. Проверих чековете и изпратих да повикат експерта ни по почерци.
— Колко странно! — възкликна Мейсън.
— Единият чек ме озадачи. Исках да сверя извода си с професионалист. Разбира се, засега преценката му не е окончателна… тоест за единия чек. Колкото до другия, положението е различно.
— В какъв смисъл?
— Чекът за нашата банка очевидно е бил подписан от Лола Факсън Олред. Чекът от клона на Първа национална банка в Лас Олитас вероятно е подправен.
— Дявол го взел! — не се сдържа Мейсън.
— Това е истината. Фалшифицирането може да се демонстрира.
— Как?
— С помощта на микроскоп. Някой е откопирал подписа върху чека посредством индиго. Това е един от най-старите методи за фалшифициране и е разновидност на формулата за прекопиране. Дадено лице взима документ с оригиналния подпис на човека, чието име иска да подправи. Слага лист индиго под подписа, а документа, който трябва да се фалшифицира, под индигото. След това много леко фалшификаторът прекарва клечка за зъби или някакъв инструмент със заострен връх по линиите на оригиналния подпис. Натискът е слаб и оставя едва забележим отпечатък от подписа върху хартията отдолу.
— А после? — попита Мейсън.
— После фалшификаторът взима писалка, обикновено писалка с черно мастило, флумастер или какъвто и да било туш.
— Продължавайте.
— И очертава завъртулка след — завъртулка, чертица след чертица върху откопирания с индиго подпис. Откровено казано, мистър Мейсън, така се получава превъзходен фалшификат, който, ако е умело направен, може да бъде установен само от експерт — донякъде в зависимост от възрастта, манталитета и емоционалността на лицето, подправило подписа. Писалката естествено се движи по-бавно, отколкото при автентичен подпис. Следователно, ако човекът е нервен, съществува по-голяма вероятност от микроскопични неравности в линиите на подписа поради трепет на ръката. Но ако фалшификаторът има сигурна ръка и не е в състояние на нервна възбуда, подправеният документ може да бъде много убедителен.
Мейсън само кимна.
— Въпросният чек — продължи Канби — е бил подправен от човек, минал средната възраст или може би в стресово състояние. Докато с просто око нищо не се забелязва, под микроскоп ясно личат леко изкривени линии.
— Удивително! — възкликна Мейсън.
— И така, исках да вляза във връзка с вас и да разбера какво точно знаете за този чек.
— Защо не се свържете с мисис Олрид?
— Опитахме се. Както изглежда, тя отсъства точно сега.
— Знаете ли къде е?
— Като че ли пътешества с приятели с кола. Съпругът й явно не се тревожи, няма ни най-малка представа къде е в момента и очаква тя да му се обади отнякъде. Твърди, че е заминала със свои приятели, които се интересуват от фотография и просто кръстосват щата.
— Никак ли не го безпокои отсъствието й?
Канби хвърли проницателен поглед към Мейсън:
— Има ли причина за това?
— Не се дръжте така с мен, Канби. Въпросите ми имат единствената цел да ви помогна. Ако възприемате
