такава тактика, ще зарежа цялата тази история.
— Естествено, вие депозирахте чека — наблегна Канби.
— Разбира се, и ще ви кажа откъде го имам. Дойде по пощата в плик и нищо повече не мога да ви кажа.
— Това поставя банката в много затруднено положение — загрижено отбеляза Канон. — Съществува възможност, Мейсън, и чекът, издаден от нашата банка, да е подправен.
— Мисля, че казахте, че експертът ви е обявил подписа за автентичен?
— Той направи предварителна проверка и заключи, че вероятно подписът е автентичен. С други думи, все още не е открил дали не е фалшификат.
— Е, добре — попита Мейсън — какво целите? Нима дойдохте да ми съобщите, че няма да уважите чека?
— Не, не, ни най-малко.
— Тогава?
— При тези обстоятелства ми се стори, че е добре да знаете и може би да изтеглите чека за известно време.
— Но касиерът ви казва, че чекът е валиден. Експертът ви също смята, че не е подправен.
— Но чекът, който беше депозиран заедно с него, безспорно е подправен, много умело подправен.
— И така?
— Това ни кара да проверим внимателно и другия чек.
— Бога ми — извика Мейсън, — проверете го най-щателно. Точно Това исках. Точно това ви казах да направите.
— Бих желал да зная нещо повече относно обстоятелствата, при които са получени тези чекове, мистър Мейсън. И, надявам се ще се съгласите с мен, че най-сигурното нещо в случая е да забавим плащането, докато се свържем с мисис Олрид.
— Подправен ли е чекът?
— Не зная.
— Ще уведомите ли полицията?
— Това би било рисковано — Канби неловко се поразмърда на стола си. — Семейството е много заможно, мистър Мейсън.
— Вижте какво, вие имате адвокат. Не съм ваш адвокат. Защо не се посъветвате с него? Държите в ръцете си чек, който може да е фалшифициран. Ако е така, трябва да задържите престъпника.
— Естествено — промърмори Канби, — засега експертът ни не е открил нищо особено. Може би ще му са необходими няколко дни. Дори тогава може да се натъкне на някои трудности. Общо взето, мистър Мейсън, банката носи отговорността, ако изплати чек с подправен подпис, докато изплащането на чек с подправена стойност е небрежност.
— Простете, Канби, но това си е ваша работа — засмя се Мейсън.
— Но чекът е ваш… чекът с подправен подпис.
— Прав сте — отвърна Мейсън.
— И ние не можем да го изплатим.
— Това е ваш проблем, Канби.
Гърти се появи на вратата с телеграма. Мейсън се обърна към Дела Стрийт:
— Вижте какво пише, Дела.
Дела Стрийт отвори телеграмата, погледна Мейсън малко странно, после отмести очи към Канби.
— Хайде, прочетете я — подкани я Мейсън.
Дела Стрийт му я подаде. Мейсън я прегледа набързо, изсумтя, след това я прочете гласно:
„Изпратих ви чек за 2500 долара защитете дъщеря ми в случай че се нуждае от помощ не я разпитвайте.
— Телеграмата е изпратена от Спрингфийлд — отбеляза Мейсън и я подаде на банкера.
Канби я огледа и каза:
— Телеграмата е изпратена в девет часа тази сутрин от Спрингфийлд. В нея се говори за чек от две хиляди и петстотин долара, но всъщност, както разбирам, вие сте получил два чека по две хиляди и петстотин долара.
— Точно така. Единият от тях очевидно е фалшифициран.
— Да, да, прав сте.
— Другият чек очевидно не е. Мисис Олрид иска да помогна на дъщеря й. Ако забавите плащането, носите отговорност.
— Е, да, тази телеграма напълно удовлетворява банката ни. Ще прехвърлим две хиляди и петстотин долара на вашата сметка, мистър Мейсън.
— От това ми става ясно — нехайно подхвърли Мейсън, — че сметката на мисис Олрид е достатъчно голяма, за да покрие чека.
— Сметката й е твърде внушителна, мистър Мейсън — усмихна се банкерът.
— Мъртви пари?
— Обича да има големи банкови сметки, предполагам.
— Известно ли ви е нещо за сметката й в Лас Олитас?
— Не.
— Е, благодаря ви, че дойдохте — малко рязко каза Мейсън и Канби разбра, че срещата е приключила, ръкува се и си тръгна — един мрачен мъж, явно неудовлетворен от разговора.
Щом вратата след него се затвори, Мейсън се обърна към Дела Стрийт:
— Ето ви един типичен банкер, Дела. Експертът по почерци не открива нищо нередно в първия чек, само че банката се опасява да изплати сумата. После пристига телеграма с написан на машина подпис, но на жълта официална бланка и ето че банката прелива от любезност. Всеки може да изпрати каквато си ще телеграма и да напише каквото си ще име… но банкерите приемат всичко, което изглежда „нормално“ — и се плашат до смърт от необичайното. Идеалният подход към банкер е да бъдеш банален. Отидете в приемната, Дела. Обадете се на частния детектив Пол Дрейк да дойде при мен. Искам да открия кой всъщност е изпратил тази телеграма.
ГЛАВА IV
Пол Дрейк преви дългото си тяло и доста се въртя в голямото кресло, преди да се почувства удобно. Но след миг отново се загърчи и накрая провеси крака през облегалката.
Пол Дрейк най-грижливо поддържаше безличен външен вид и траурно изражение. Според него нямаше нищо романтично в дейността на частно детективско бюро. Отнасяше се — към професията си с песимистично отчуждение, вършеше работата си компетентно, но с пренебрежение.
— Знаеш ли нещо за Бъртрънд К. Олрид, Пол? — попита Мейсън.
— Твърде малко. Голяма риба е в рудодобива. Я чакай, знам още нещо. Завчера чух, че е замесен в някакъв съдебен процес за измама.
— Жена му го е напуснала — осведоми го Мейсън.
— О’кей, а какво се иска от мен?
Мейсън му подаде получената телеграма:
— Искам да разговарям с мисис Олрид. Ето телеграмата, изпратена рано тази сутрин от Спрингфийлд. Искам да я намериш.
— Имаш ли описанието й? — попита Дрейк.
— Разчитам за това на теб, Пол. Трябва да действаш бързо. Тя има дъщеря, Патриша Факсън, същата, която се споменава в телеграмата. Предполага се, че мисис Олрид е избягала с един мъж, Робърт Флийтуд.
