красива, бил прекаленият й грим, особено устните. Червилото било твърде ярко и естествената линия на устата била изкривена и удебелена. Щом й броил парите, тя ги сложила в чантата си и излязла.
— И това, мистър Мейсън, като че ли е всичко, което знаем за сделките. Разбира се, веднага ще наредя един експерт да провери писмото и подписа върху чека, но виждате, че има три подписа — един върху писмото, един на лицевата страна на чека, един на гърба на чека, джиросването на Морин Милфърд. Всеки от тях изглежда напълно автентичен.
Банкерът замълча в очакване Мейсън да сподели още нещо.
— Бихте ли ми телефонирал веднага — Мейсън стана от стола си, — в случай, че вашият експерт има някакви съмнения?
Полинг кимна.
— Предполагам, че той ще извърши предварителна проверка, я после може би по-детайлна експертиза. Бих желал да зная резултата.
— Имате пълното право да го научите.
Като въртеше писмото между пръстите си, Мейсън подхвърли нехайно:
— Не съм сигурен уведомихте ли ме дали има още нещо необичайно напоследък във връзка с влоговата сметка на мисис Олрид.
— Това е единственото теглене за определен период от време… мистър Мейсън.
Мейсън рязко наклони листа на една страна, така че светлината да падне върху него под определен ъгъл. После плъзна върха на пръстите си по подписа.
— Откривате ли нещо? — попита банкерът.
— Бих казал, че сега можем със сигурност да съпоставим фактите. Ще забележите много леко назъбване по линиите на този подпис. Няма съмнение, че именно по него е очертан подписът на подправения чек.
— Ей Богу! — възкликна Полинг, сякаш бе раздразнен от нещо съвсем незначително както например ако се счупи графитът на молива му.
Мейсън го изгледа иронично:
— Какво пък, някакви си 2500 долара!
— Които банката не е изплатила — със светнали очи каза Полинг.
— Това не променя тежестта на престъплението — отбеляза Мейсън.
— Не, разбира се, че не.
— Нито факта, че по мое мнение трябва да се направи нещо.
— Какво например, магистре?
— Да се вземат мерки и да се предотврати изплащането на други фалшифицирани чекове.
— Това естествено ще бъде сторено, такава е практиката ни. Представете си с подправен чек да бъде ангажиран адвокат, който да настоява влогът да бъде охраняван от следващи фалшификати. Човек дори би си помислил…
— Да, продължете? — подкани го Мейсън, тъй като банкерът се колебаеше.
— Че така е било планирано.
— Явно не е било! — отсече Мейсън.
— О, разбира се, че не! Просто казах, че човек дори би си го помислил.
— Благодаря — каза Мейсън, — че не отидохте по-далеч в мислите си.
И излезе.
Докато подаваше продълговатата квитанция на пазача на паркинга, Мейсън го попита:
— Бяхте ли дежурен в десет часа?
Пазачът кимна и полюбопитства:
— Какво се е случило?
— Нищо особено. Исках само да получа някои сведения за един човек, паркирал колата си тук за няколко минути.
— Вижте какво, приятелю, за да не закрием паркинга, трябва да обслужваме стотици коли дневно…
— Не може да не сте запомнил тази млада жена — прекъсна го Мейсън. Добре сложена, с прилепнал по тялото й син костюм, синя кожена чанта, забавна шапчица с червена панделка, наклонена на една страна, дълги черни мигли…
— Как да не забележа подобна мацка! — въодушеви се мъжът. — Само като я описахте, устата ми се наля със слюнка. Какво ви интересува?
— Нищо, щом не сте я видял.
— Мисля, че не е гарирала тук. Тази сутрин ли казахте?
— Почти точно в десет тази сутрин.
— Не. В десет сутринта не сме толкова заети. Едва когато уличното движение става много натоварено, започват да паркират при нас.
Мейсън му благодари, плати за престоя, обърна и потегли към паркинга на срещуположната страна на улицата.
— Бяхте ли дежурен тази сутрин? — попита той пазача.
Мъжът се поколеба, преди да отговори.
— Може да спечелите пет долара, ако сте бил.
— Това вече е нещо друго! За какво е печалбата?
— Опитвам се да разбера нещо за момиче на двайсет, двайсет и една или двайсет и две години, със син костюм, хубава фигура, брюнетка, със синя кожена чанта, сини ръкавици, забавна шапчица, килната на една страна, което…
— Какво искате да знаете за нея?
— Всичко, до което успея да се добера. Спомняте ли си я?
— Мисля, че да. Къде са петте долара?
— Ако сте запомнил модела и марката на колата й или нещо от този род.
Мъжът се изсмя.
— Дайте ми петте долара, мистър.
Мейсън му даде петдоларова банкнота.
— „Крайслер“ с подвижен покрив, взет от агенция за коли под наем в града. Не зная името на агенцията, но съм сигурен, че беше такава кола. Спомням си я, защото беше много готина и аз бях много любезен. Понякога така можеш да изкараш нещо.
— Изкарахте ли нещо този път? — попита Мейсън.
— Една усмивка.
— Само толкова ли?
— Предостатъчно.
— Не се ли опитахте да разберете нещо повече за нея или…
— А, не, не й минаваха такива номера.
— Само толкова ли знаете?
— Да.
— Заложи петте долара в конните състезания. Може да имаш късмет.
— Може би. Благодаря.
От уличен телефон Мейсън позвъни в бюрото на Дрейк и когато детективът се обади, каза:
— Пол, обади се, моля ти се, във всички агенции за даване на коли под наем и узнай, каквото можеш, за жена на около двайсет и една, двайсет и две години, която е наела кола тази сутрин. — Той набързо му я описа. — Може да се е представила под името Милфърд, а може и не. Пътувала е с „Крайслер“ с подвижен купол и искам възможно най-бързо да обходиш всички агенции.
— Разбрано — отвърна Дрейк. — Нещо друго?
— Това е всичко засега. Какво ново около теб?
— Не съм напреднал особено много, Пери. Все още не разполагам със снимка на мисис Олрид. Патриша Факсън е излязла от дома си малко след девет тази сутрин и все още не се е върнала. Никой не знае точно къде е. Открих мястото, където са били отседнали бегълците в Спрингфийлд. Ако приемем, че това е избягалата влюбена двойка, а не двойка подставени лица.
— Как така? — учуди се Мейсън.
