— Тази двойка се е появила в един мотел в Спрингфийлд малко след полунощ в събота. Поискали са бунгало с две легла. Само едно било незаето. Те го взели. Жената била на кормилото и пак тя преговаряла на рецепцията и дала необходимите данни. Мъжът седял в колата със скръстени ръце, явно прекалено ленив, и не проявявал никакъв интерес. Жената представила двамата, като „Р. К. Флийтуд и сестра му“ и заявила, че ще останат две нощи. В неделя сутрин — жената допила на рецепцията, поискала да й заемат чинии и попитала къде има отворена бакалница в неделя.
— Имало ли е кухня в бунгалото им?
— Да. Администраторката й дала чинии и й казала откъде може да купи нещо за ядене. Тя потеглила и се върнала с кошница, пълна с продукти на седалката до нея.
— Мъжът отишъл ли с нея?
— He. Казала, че спи, обичал да спи до късно в неделя сутрин. Очевидно са се хранели в бунгалото в неделя и тази сутрин. Към девет и трийсет тази сутрин тя върнала чиниите добре измити и избърсани, заявила, че освобождават бунгалото и малко след това заминала. Като че ли никой не знае в коя посока са тръгнали.
— Пристигнали са около полунощ в събота? — попита Мейсън.
— Точно така. Може да е било дванайсет и половина, но като имам предвид, че оттук до Спрингфийлд се стига за два часа с кола, навярно са тръгнали към… е, нека кажем десет часа вечерта, а ако приемем, че са били в Спрингфийлд към дванайсет и половина, тръгнали са най-късно в десет и половина.
— И жената е искала бунгало с две легла?
— Да, но настоявала да има три отделни легла.
— Защо е искала три отделни легла за себе си и брат си?
— Не е казала. Просто е искала двойно бунгало. Предпочитала едно двойно легло и две отделни. Естествено служителите от мотела не попитали колко души са. Предположили, че са трима и в съответствие с това определили цената.
— А описанието на външния вид? — попита Мейсън.
— Нишките се губят — призна Дрейк. — Жената — може да се окаже подставено лице за отвличане на вниманието ни. Трябва да ти кажа нещо и за телеграмата. Телеграмата е изпратена от Спрингфийлд от жена, която телефонирала от автомат. Казали й, че телеграмата ще струва четиридесет цента и тя пуснала четиридесет цента в процепа за монети на телефона. Толкоз за телеграмата като веществено доказателство.
Мейсън се засмя:
— Банката мигновено приема, че телеграмата потвърждава чека, а сега излиза, че телеграмата е толкова автентична, колкото глас по телефона, представящ се за Лола Факсън Олрид.
— Прав си — съгласи се Дрейк. — Нищо повече не успях да узная за мъжа. Единственият път, когато някой го е видял, е било в колата при пристигането им.
— Дяволски необичайно държане на мъж, избягал с омъжена жена — удиви се Мейсън. — Изобщо не е проявил интерес към стаята.
— Докато жената уреждала всичко, той просто седял, отпуснат на седалката.
— Е, добре — въздъхна Мейсън. — Занимай се с агенциите за коли под наем. Искам да открия това момиче. Имам предчувствие, че е наела колата тази сутрин, вероятно към девет часа и има шанс още да не я е върнала. Постави достатъчно детективи, така че когато върне колата, да може да я проследите.
— О’кей, Пери. Ще включа няколко мъже в акцията.
— И започнете да претърсвате хотелите, туристическите къмпинги, мотелите и всичко останало, за да откриете някаква следа от двойката — настоя Мейсън.
— Да не би да мислиш, че си пием кафето? — ядоса се Дрейк.
— Може би се чудите как да раздуете разходите — подхвърли Мейсън и затвори.
ГЛАВА VI
В три и трийсет нерегистрираният телефон на Мейсън остро иззвъня. Този телефон стоеше на бюрото на Мейсън и само Дела Стийт и Пол Дрейк знаеха номера, затова вдигайки слушалката, адвокатът каза:
— Ало, Пол? Какво има?
— Открихме момичето, което е наело кола, Пери! — припряно каза Дрейк.
— Великолепно! — зарадва се Мейсън. — И какво узнахте за нея?
— Наела е колата около девет сутринта, представяйки се за Джейн Смит, и е дала неверен адрес в Денвър. Оставила е голям депозит и е казала, че ще върне колата в два часа днес. Узнахме го един час, след като хората ми задействаха нещата, но не те уведомих, защото сметнах, че не е от значение. Просто наредих на момчетата си да я проследят, щом се появи.
— Продължавай — подкани го Мейсън.
— Тя се върна преди един час и пожела да наеме кола за една седмица. Заяви, че ще живее в едно от предградията и няма да кара много, че ще използва колата само в града. Служителите от агенцията уредиха въпроса и естествено моите хора я проследиха, щом тя излезе.
— Тя усъмни ли се, че я следят?
— Струва ми се, че не.
— Къде отиде?
— Все още не зная, Пери. Хората ми я следят. Пуснал съм двойка много опитни детективи по дирите й и ще открият бърлогата й. Просто исках да си в течение.
— Същата жена е, нали?
— Няма съмнение. Описанието напълно съвпада. Само този „Крайслер“ е бил нает от жена с подобна външност. Струва ми се чудесна следа.
— И на мен ми се струва така — каза Мейсън.
— О’кей, скоро ще разполагам с повече сведения.
Когато адвокатът остави слушалката, Дела Стрийт му каза:
— Гърти се обади, че Джордж Джеръм чака в приемната.
— Джеръм? — озадачено я погледна Мейсън.
— Съдружникът на мистър Олрид. Иска да се срещне с вас, но не казва по какъв въпрос. Твърди, че е строго поверително.
— Добре. Не говорете по телефона, очакваме Пол Дрейк да позвъни. Щом установим местонахождението на жената с „Крайслера“, искам да вляза във връзка с нея. Нека Джеръм влезе.
Дела Стрийт отиде в преддверието да въведе Джеръм.
Джордж Джеръм явно бе изнервен, не беше свикнал да чака никого където и да е. Беше висок, широкоплещест, кокалест, с високи скули, а под рунтавите му вежди сивите му очи гледаха на света с хладна пресметливост.
Беше може би петдесет и пет или шейсетгодишен, самото въплъщение на тромавост и сила, когато влезе в кантората и се ръкува с Мейсън.
— Седнете — покани го адвокатът. — Исках да се запозная с вас.
— По каква причина?
Мейсън се усмихна:
— По същата, поради която вие искате да се срещнете с мен.
Джеръм му се усмихна на свой ред:
— Ако сте ясновидец, безсмислено е аз да казвам каквото и да било.
Джеръм се отпусна в голямото кресло, предназначено само за посетители, и поради големите му размери фотьойлът сякаш се смали и не изглеждаше вече толкова удобен.
— Какво крои Олрид? — попита той.
— Боя се, че нищо не мога да ви кажа по този въпрос — отвърна Мейсън.
— Не сте ли адвокат на Олрид?
— Не.
— А чий?
— Мисля, че е безполезно да крия повече името на клиента си. Адвокат съм на мисис Олрид.
