— Този чек беше напълно в ред. Изпратен ми бе като аванс, за да защитавам интересите на мисис Олрид в определени случаи. Следователно се явявам получател на подправен чек и предявител на автентичен чек. Освен това съм адвокат на мисис Олрид.
— Разбирам — каза Полинг.
— В момента клиентката ми отсъства.
— Така ли?
— Струва ми се, че полученият от мен чек, издаден от вашата банка, може да не е единствената фалшификация. Дали обикновено чековете на мисис Олрид са написани на машина?
— Да, мисля, че е така.
— И само подписът е с нейния почерк?
Полинг кимна.
— От някои неща, които узнах, разбирам, че сметката й не е много активна. Разбира се, ако една банка изплати подправен чек, отговорност носи банката. Но съм сигурен, че моята клиентка би желала да предприеме незабавни мерки, за да предотврати бъдещи фалшификации.
Полинг натисна един бутон на бюрото си. От съседната стая се появи секретарка, цялата в слух.
— Бихте ли ми направила справка за сметката на Лола Факсън Олрид и проверете при всички касиери. Искам да ми докладвате какви чекове са били представени днес но този влог.
Секретарката се оттегли.
— Прав ли съм да смятам, че сметката й не е много активна?
— Мисля, че мисис Олрид обича да разполага с големи суми в брой. Предпочита собствеността й да бъде в ликвидно състояние. Смятам, че като адвокат на мисис Олрид, не бихте се интересувал от информация, която тя самата не ви е дала.
— Разбира се, че няма да ви питам за нищо подобно.
Полинг кимна одобрително.
Секретарката се върна с писмо и анулиран чек.
— Касиерът е възнамерявал да ви докладва за това на заседанието утре. Смятал е, че трябва да ви уведоми, въпреки че формално няма нищо нередно. Ще видите, че писмото е адресирано до него.
Полинг взе писмото и анулирания чек, като внимаваше Мейсън да не прочете съдържанието им. В продължение на няколко секунди изучаваше писмото и чека, после забарабани по бюрото с върха на пръстите си.
Накрая вдигна поглед и освободи секретарката:
— Благодаря ви.
Момичето напусна стаята. Полинг се обърна към Мейсън. Очите му вече не се усмихваха. Те го гледаха хладно и преценяващо.
— Имате ли основания да повдигате този въпрос, мистър Мейсън?
— О, да.
— Мога ли да попитам какви са те?
— Клиентката ми ме ангажира да защитавам някои нейни интереси. После изчезна. Обстоятелствата около заминаването й са малко странни. Помислих си, че може би някой, който е знаел за предстоящото й заминаване, се е възползвал, за да изтегли суми от влога й.
— Умело ли бе подправен чекът?
— Така ми се струва. С индиго и след това с писалка, но банката установи това, след като сам помолих служителите да го проверят най-внимателно.
— С други думи, имало е причина да смятате, че чекът е подправен?
— Струваше ми се, че е в интерес на моята клиентка, ако чекът бъде проверен най-щателно.
— Но, както разбирам, мистър Мейсън, предназначението на чека е било да ви ангажира да представяте интересите на мисис Олрид.
— Другият чек беше изпратен с тази цел.
— Но кому е притрябвало да фалшифицира чек във ваша полза, мистър Мейсън?
— Това е едно от нещата, които бих искал да изясня.
Полинг отново се загледа в писмото и чека, после внезапно взе решение и го подаде на Мейсън.
Адвокатът прочете писмото, адресирано до касиера на Първа национална банка в Лас Олитас. С изключение на подписа то бе изцяло на машина и съдържанието му бе следното:
„С това писмо ви представям Морин Милфърд, чийто подпис стои непосредствено над моя в левия край на листа.
Днес давам на Морин Милфърд своя чек за 5000 долара и желая да бъде изплатен веднага, без да искате Морин Милфърд да представи друг документ за самоличност, освен това писмо.
Както ще видите, чекът е на името на Морин Милфърд, тя се е подписала върху него и аз на свой ред съм подписала чека под нейния подпис, като по такъв начин служа за гарант.
Изпращам ви това писмо, за да няма никакво съмнение относно самоличността на Морин Милфърд. Моля за Вашето съдействие чекът да бъде незабавно изплатен.
Искрено Ваша, ЛОЛА ФАКСЪН ОЛРИД“
В левия горен ъгъл фигурираше подписът на Морин Милфърд, както и на Лола Факсън Олрид.
Чекът за 5000 долара бе подписан Лола Факсън Олрид, после джиросан Морин Милфърд и отдолу отново двата подписа на Лола Факсън Олрид и Морин Милфърд.
— Какво е мнението ви? — попита Полинг. Намръщен, Мейсън се втренчи в писмото.
— Имате ли лупа? — попита той.
— Много силна — отвърна Полинг и изтегли чекмеджето на бюрото си.
Мейсън разгледа подписите и заключи:
— Не съм специалист, но бих казал, че тези подписи не са направени по същия начин, както подправения подпис на чека за 2500 долара.
Полинг кимна в знак на съгласие.
— Обстоятелството, че мисис Олрид си е дала толкова труд да снабди Морин Милфърд с документ за самоличност, е указание, че вероятно на мис Милфърд щеше да й бъде трудно да си осигури други документи. С други думи, мис Милфърд очевидно не живее тук.
Отново банкерът се задоволи само да направи одобрителен жест.
— И явно е трябвало да бързат във връзка със сделката. Виждам, че писмото и чека носят дата събота. Документите са донесени днес, понеделник.
Мейсън обърна писмото, забеляза печат с часа на получаването му в банката и подхвърли:
— Както личи, то е представено малко след десет часа. Може би няма да е зле да разберем дали касиерът познава Морин Милфърд.
Полинг понечи да натисне бутона, но се въздържа, взе писмото и чека и каза:
— Извинете ме за момент, мистър Мейсън.
След това безшумно отвори махагоновата врата и без да бърза се запъти към гишето на касиера.
Когато се върна, носеше лист хартия, на която изглежда бе нахвърлил описанието, дадено от касиера.
— Морин Милфърд — подхвана банкерът — както изглежда е ефектна млада жена, двайсет-двайсет и петгодишна, стопроцентова брюнетка с черни очи и дълги мигли. Облечена е била в сивосин костюм и е носила тъмносини кожени ръкавици. Имала синя кожена чанта плик и ексцентрична шапка с червена украса, кацнала на главата й. Свалила ръкавиците си, за да извади чека. Поради предпазливост касиерът я накарал да подпише допълнителна разписка, че е получила парите и после й ги броил в банкноти по сто долара. Касиерът си спомня, че била добре сложена, тънка в талията и атлетична. Държала се съвсем свободно и самоуверено. С усмивка парирала всички въпроси относно това какво възнамерява да прави с парите. Разбира се, касиерът бил тактичен, това изобщо не му влизало в работата. Просто я попитал дали не смята да купи къща тук, дали ще си открие влогова сметка, в какви банкноти би желала да получи парите, неща от този род.
— Единственото екстравагантно нещо в нея, което касиерът забелязал, освен факта, че била наистина
