Мейсън влезе във всекидневната на апартамента.
— Както разбрах, очаквате леля ви да дойде.
— Да.
— А защо се представихте за Джейн Смит, когато наехте колата?
— По причини, които не мога да разкрия. Не исках там да знаят истинското ми име, нито къде възнамерявам да живея. Предполагам, че съм извършила нарушение и ако ми кажете колко ви дължа, ще ви платя и ще уредим въпроса.
— Не става въпрос за пари — възрази Мейсън, — бихме искали да се осведомим за моралния риск, който поемаме, особено когато колата се взема за дълго време.
— Е, добре, можете да разузнавате колкото си щете за моята почтеност. Разполагате с твърде голям депозит като гаранция. Ако желаете, мога да го удвоя или утроя.
— Парите нямат значение, когато налице е морален риск.
Тя се изсмя:
— Парите винаги взимат връх над етиката. Каква всъщност цел преследвате?
— Искам кратка анамнеза.
— Добре, да започнем от самото начало. Какво точно ви интересува?
— Първо, защо ви е необходим автомобил?
— Казах вече на вашите хора. Леля ми идва на гости. Никога досега не е била в Калифорния и искам да я разведа. Затова ми е необходима кола.
— От Изтока ли сте?
— Не съм казала такова нещо.
— Можете ли да ми кажете къде сте живяла, преди да дойдете тук?
— Мога, но не желая.
— Карала ли сте кола преди?
— Естествено.
— Имате ли шофьорска книжка?
— Разбира се.
— Мога ли да я видя?
— Не.
— Съгласно осигурителната ни политика компанията може да дава коли под наем само на лица с шофьорска книжка.
— Аз имам.
— Бих желал да я видя.
— Разбирам, но не виждам причина да ви я показвам.
— Имала ли сте някакви произшествия като шофьор? Катастрофирала ли сте през последните два месеца?
— Не.
— Тогава, как така сте оставила колата на мис Патриша Факсън за ремонт в Сентръл гараж ънд машин уъркс?
Тя пребледня и втренчи поглед в него.
— Отговорете — подкани я Мейсън.
— Кой сте вие? — попита тя.
— Отстъпвам на вас правото да отговорите първа. Коя сте вие?
— Казах ви, че съм Морин Милфърд.
— Съжалявам, но аз мисля, че сте Патриша Факсън и че лелята, която възнамерява да ви посети за един месец е майка ви, Лола Факсън Олрид. Името ми е Пери Мейсън и сега престанете моля ви се да увъртате и ми кажете какво искате вие и майка ви. Тогава може би ще съм в състояние да ви помогна.
Погледът й изразяваше крайно отчаяние.
— Вие… вие сте… Пери Мейсън?
— Това е самата истина.
— Как ме открихте?
— Просто ви проследих.
— Не е възможно, взех всички възможни мерки. Как… всеки път, когато излизах, гледах да съм сигурна, че не ме следят. Положих максимални усилия да не оставям следи и…
— Оставихте следа — прекъсна я Мейсън — и тръгнах по нея. Моите детективи я откриха. Полицията може да я открие.
— Не бяхме предвидили вие да установявате връзка с мен — каза тя. — Аз трябваше да ви се обадя.
— Когато започнах издирването, не знаех, че сте Патриша Факсън. В противен случай може би щях да действам различно, но за нещастие пропуснахте да ме уведомите, че ще вземете чуждо име. Предполагам, че сега ще ми кажете защо.
— А ако не ви кажа?
— Ваша работа — Мейсън повдигна рамене.
— Не виждам необходимост, мистър Мейсън. Откровено ви заявявам, че… е, добре, ако се случи нещо, ще ви се обадя, а ако ли не, няма и това е всичко.
— По пощата получих чек за 2500 долара, подписан от Лола Факсън Олрид.
— Зная.
— А вие отидохте в банката в Лае Олитас и изтеглихте 5000 долара с чек, подписан от Лола Факсън Олрид.
— И какво от това?
— Полученият от мен чек бе подправен — отвърна Мейсън.
Очите й се разшириха.
— Подправен ли, мистър Мейсън?
— Точно така.
— Не е възможно. Зная за този чек. Майка ми го подписа. Видях я как го подписа.
— Чек за Първа национална банка в Лас Олитас?
— Не, за Фармърс, Мърчънтс ънд Меканикс банк.
— Това е другият чек.
— Искате да кажете, че сте получил два чека ли, мистър Мейсън?
— Това е самата истина.
— Два чека, всеки по 2500 долара?
— Да.
— Но това е невероятно!
— Казах ви, че единият е фалшифициран.
— Бихте ли… бихте ли седнал, мистър Мейсън?
Мейсън се настани удобно в едно от големите кресла.
— Красиво жилище имате — учтиво забеляза той.
— Да, имах късмет. Кажете ми още нещо за подправения чек.
— Мога да ви кажа само, че истинският подпис, който е бил откопиран, е подписът от писмото, което майка ви е дала за касиера на Първа национална банка в Лае Олитас.
— Писмото, което беше у мен? — недоверчиво попита тя.
— Да, писмото на Морин Милфърд.
— Как тъй, не мога да повярвам.
— И тъй като майка ви е избягала с приятеля ви… — продължи Мейсън, — помислих, че…
— Моля? Какво казахте, мистър Мейсън?
— Майка ви е избягала с вашия приятел.
— Полудял ли сте или ми поставяте клопка?
— Нима майка ви не е избягала с Робърт Грег Флийтуд?
— Какво означава „избягала“ с него?
