— Не и по земята, която е около колата. Не, сър. Там се получава някакво оттичане и почти винаги, когато е валял дъжд, почвата се задържа мека известно време след това.
— Намерихте ли пистолета?
— Да, сър. Намерих го.
— Кога?
— След като пристигна шерифа. Разгледахме малко следите и той ме накара да му кажа, каквото мога за тях. Показах му отпечатъците от този мъж, Флийтуд, оставени, когато е излязъл от мястото при кормилото на колата и е заобиколил предницата й. Гледайки следите, можех да кажа, че когато се е изравнил с предните фарове, той се е обърнал и е направил нещо. От леко размазания отпечатък на левия крак, реших, че е вдигнал или хвърлил нещо. Казах това на шерифа. Тогава двамата отидохме до мястото, където земята е твърда, огледахме се наоколо и го намерихме. Просто така се случи, че аз бях този, който намери пистолета.
— Какво стана? Вдигнахте ли го?
— Аз не — отговори Овърбрук ухилен. — Прочел съм достатъчно детективски истории, така че знам нещо за отпечатъци от пръсти. Извиках шерифа и му казах, че оръжието е тук. Той не го вдигна, не веднага. Взехме един кол и го забихме в земята под пистолета. После шерифа взе парче канап, промуши го през предпазителя на спусъка и вдигна оръжието, без да го докосва. По този начин не изтрихме отпечатъците, които е имало върху него. След това чух, че са открили…
— Няма значение какво сте чул — прекъсна го Данвърс. — Кажете на мистър Мейсън само фактите.
— Да, сър.
— Мисля, че това е всичко — каза Мейсън.
— Готови сме, ваша светлост — рече Данвърс.
— Приключихте ли? — запита с известна изненада Мейсън.
— Разбира се — отговори Данвърс.
— Правя предложение съдът да прекрати делото и да освободи задържаната обвиняема — каза Мейсън. — Няма достатъчно факти, които да показват, че тя по някакъв начин е свързана със случилото се.
— Напротив — възрази Данвърс. — Има всички доказателства. Трябва да приключвам, ваша светлост, но предполагам, че бих могъл да посоча заради протокола това, с което разполагаме. Имаме показанията на свидетели, че мистър Олрид е бил в безсъзнание в колата и мисис Олрид е била в багажника на тази кола. Следите не могат да лъжат. Лицето, което е било в багажника е излязло и е изтичало към шосето. Скоро след това тя се е обърнала, върнала се е при колата, качила се е в нея и е заминала. През това време намиращото се в безсъзнание тяло на съпруга й е било вътре. Той не би могъл да дойде в съзнание и да напусне колата, без да остави следи. От скицата на следите е ясно къде колата се е движила на заден ход, къде е завила и тръгнала обратно към пътя, насочвайки се в посока на главния планински път. — Имам и много други факти, които мога да представя, но целта на защитата в момента е да ме накара да разкрия всичко, с което разполагам, без да изложи своето виждане. По-късно, когато делото отиде за разглеждане в съда, тя ще бъде в позиция, осигуряваща й много преимущества. Единствената цел на това предварително заседание е да покаже, че е извършено престъпление и съществува разумно основание да се вярва, че обвиняемата е извършител ката.
— Съгласен съм — каза съдията Колтън. — Искането се отхвърля. Има ли защитата друг свидетел, който да желае да представи?
— Забелязах, че Джордж Джеръм е в съда и до сега не е бил призован като свидетел.
— Аз не се нуждая от него.
— Ще го призова като мой свидетел — каза Мейсън.
— Хайде, ваша светлост — протестира Данвърс. — Това е стар трик и нищо повече. Защитата знае, че нейният клиент ще бъде задържан и не се интересува какво става в съда. Тя не е обвързана с него, ето защо призовава произволни хора, опитвайки се да получи някакви сведения от тях и…
— Познавам основните правила на съдебната тактика — засмя се съдията Колтън. — Не мисля, че можете да твърдите, че мистър Мейсън няма право да призове за свидетел всеки, който пожелае.
— Не, ваша светлост, но искам да отбележа, че Джордж Джеръм ще се яви като свидетел на обвинението. В случай че мистър Мейсън го призове, искам при разпита му защитата да бъде ограничена съгласно строгите правила на свидетелските показания. Не желая тя да започва кръстосан разпит на свидетеля.
— Когато и ако това се случи, можете да направите възражение — каза съдията Колтън. — Междувременно Джордж Джеръм се призовава като свидетел на защитата.
Джеръм се закле. Погледна малко ядосано към Мейсън, докато облягаше огромното си тяло на свидетелската банка.
— Името ви е Джордж Джеръм. Вие сте съдружник или бяхте съдружник на Бъртрънд К. Олрид?
— Да, сър.
— Познавал сте, разбира се, много добре Олрид, докато беше жив?
— Да.
— Кога за последен път го видяхте жив?
— Възразявам, тъй като въпросът е неправилно зададен, не е свързан непосредствено със случая и не е по същество — намеси се Данвърс.
— Възражението се отхвърля.
— Беше, нека си спомня, беше в понеделник вечерта, около… бих казал, около шест и половина.
— Къде?
— Имате предвид последния път, когато го видях?
— Да.
— Беше в неговата къща. По-точно в частта от къщата, която той наричаше свой офис. Място, което беше определил за работа.
— Това е било в понеделник вечерта, нощта на убийството? — попита Мейсън.
— Да, сър.
— За какво говорихте?
— Ако разреши съда, възразявам на въпроса, като неправилен, несвързан със случая и несъществен.
— Приема се.
— Имаше ли още някой с вас през това време?
— Не, сър.
— Когато си тръгнахте от къщата, взехте ли мистър Олрид с вас?
— Да, сър.
— С вас в колата?
— Да, сър.
— Закарал сте го до мотела „Гнезденцето“, нали?
— Възразявам на въпроса, като водещ и подсказващ.
— Приема се. Къде го закарахте?
— До едно място за даване коли под наем на седма улица.
— Какво направихте след това?
— Спрях колата, за да слезе.
— Каза ли ви мистър Олрид защо иска да го закарате до там?
— Каза, че иска да наеме кола.
— Каза ли, къде иска да отиде с колата?
— Не, сър.
Като си пробиваше път между зрителите, Пол Дрейк отвори вратичката на махагоновата преграда, която отделяше съда от публиката, премина тихо до мястото на Мейсън и прошепна:
— Пери, току-що разбрах, че в кантората на областния прокурор знаят всичко за това, как Олрид е стигнал до „Гнезденцето“. Наел е кола и шофьор да го закарат дотам. Пристигнал е между девет и половина и десет и половина, шофьорът не е сигурен за времето. Разбира се, това ни най-малко няма да ти помогне,
