пределите на общината. Попада в границите на града. Значи се случи някъде наблизо?
— На тристатина метра по-надолу.
— Най-добре е да тръгнем натам. Почти не вярвам нашият човек все още да се навърта тъдява. Вероятно така сте го изплашила, че ще кротува цяла седмица. Какво се случи след изстрела, мис Бегби?
— Той удари спирачките. Явно го направи много рязко, защото видях колата да занася.
— После?
— Завих и подкарах бързо, толкова бързо, колкото имах смелост. Светлините не се появиха повече.
— Много добре! Наистина сте го сплашила. Явно е навикнал да напада беззащитни жертви, които се вцепеняват от страх. Ако това е човекът, за когото си мисля, бих искал да се изправи насреща ми.
— Надявам се, че ще уредим въпроса без много шум — рече Мейсън.
— Естествено. Всъщност вестниците не обръщат голямо внимание на подобни истории. Само фактът, че мис Бегби е ваша клиентка може да привлече вниманието им. Не се безпокойте, докладът ще бъде поверителен.
— Много ще съм ви признателен! Ще дойдете ли горе?
— Да. Бихме желали мис Бегби да ни придружи и да ни покаже точното място. Понеже е в района на града, ще трябва да докладваме на градската служба и тя да се заеме със случая. Но срещу този нападател сме постигнали съгласие да работим заедно. Той е моя специална задача. Партньорът ми и аз патрулираме денонощно по черните пътища с надеждата да попаднем на него.
Мейсън махна на келнера, добави двадесет процента бакшиш към чека и го подписа.
— Хайде да вървим! Къде е колегата ви?
— Отвън.
— Мис Бегби е с кола. Аз също. Ние двамата можем да пътуваме с мис Бегби. Колегата ви ще кара вашата кола, а мис Стрийт моята. Така че, докато пътуваме, мис Бегби ще бъде на ваше разположение за допълнителни въпроси.
Мейсън взе пистолета, отвори барабана, като изложи на показ двете гилзи и четирите патрона. Ферън не прояви видим интерес към оръжието.
— Добре че сте запазила хладнокръвие, мис Бегби. Хубаво би било да има повече жени като вас, достатъчно смели да дръпнат спусъка при подобни обстоятелства и, разбира се, да носят пистолет.
Мейсън небрежно пусна оръжието в джоба си. Ферън се изправи:
— Е, ако сте готови, да тръгваме!
8
Една след друга трите коли свърнаха от главния път и бавно се заизкачваха по криволичещия тесен планински път. Пътуването минаваше в мълчание.
— Предупредете ни — обади се Мейсън, — когато наближим мястото, Ивлин!
— Добре. Но не съм много сигурна… Мисля, че беше… Почакайте! Май зад този завой. Намалете, щом преминем завоя, защото там…
— Хей, намалете — извика Ферън. — Видяхте ли нещо?
— Какво? — запита Мейсън.
— Мантинелата.
— Не обърнах внимание.
— Разбита е. Спрете! Нека колата да остане тук. Дръжте крака си на спирачките. Много е стръмно.
Докато Ивлин Бегби намаляваше скоростта, Мейсън сигнализира на задните коли, Ферън слезе и изчезна в тъмнината.
— Видяхте ли нещо, мистър Мейсън? — попита Ивлин.
— Мога да погледна назад. През мантинелата изглежда е минала кола.
Ръката на Ивлин Бегби, която тя бе сложила върху ръката на адвоката, потрепера.
— О, мистър Мейсън! Мислите ли, че и друг може да е изпаднал в моето положение? Оня тип може да е причакал друга жена, опитал се е да я притисне до мантинелата, но е ударил колата й много силно? Което означава, че ако не носех пистолета, щях да съм в дерето!
— Не мърдайте и не говорете! — прошепна Мейсън. — Ще бъдете съсипана, ако долу има нещо! Оставете нещата на мен!
Ферън се върна тичешком при тях.
— Ще се наложи да изчакате тук, мистър Мейсън. Долу има кола. Изглежда е пробила мантинелата. Ще слезем там с колегата, ще вземем фенер, за да огледаме. Паркирайте колата така, че задните й колела да опрат в бордюра. Прекалено стръмно е, за да остане само на спирачки.
— Мога ли да ви помогна? — попита Мейсън.
— Засега не. После ще видим. Вашият бандит май наистина е бутнал някого по наклона. Може би го е сбъркал с мис Бегби, а може да се е опитал да спре друго момиче и… Както и да е, скоро ще знаем отговора.
Ферън се гмурна в тъмнината. Мейсън се обърна към Ивлин:
— Трябва да запазите хладнокръвие, но ако се наложи, използвайте всички женски хитрини, сълзи, хистерия и каквото ви хрумне.
Двамата заместник-шерифи придвижиха колата си встрани от пътя, извадиха мощен прожектор, застанаха до съборената мантинела и насочиха лъча надолу по стръмния склон.
Дела Стрийт се приближи до Мейсън и Ивлин Бегби:
— Какво става?
— Вероятно друга жертва — отвърна Мейсън.
— Не сте се прицелвала, нали? — Дела погледна изпитателно Ивлин.
— О, Господи, не! Просто стрелях през прозореца.
— Ще ида да хвърля един поглед, Дела. Ти остани тук и прави компания на Ивлин — обърна се адвокатът към Дела.
Мейсън се мушна през дупката в мантинелата.
— Виждате ли нещо? — попита той полицаите.
— На дъното на дерето има кола — рече Ферън. — Трябва да вземем въже. Ще го вържем за мантинелата, за да можем безопасно да се спуснем долу. Отиваме за него.
Колегата на Ферън се появи с въжето. Топ направи възел около една от подпорите и после метна въжето в дерето.
— Да вървим! — подкани го Ферън.
Двамата шерифи се спуснаха по склона, като де държаха за въжето, за да не паднат. Мейсън виждаше, как светлината на прожектора танцува в тъмнината над дълбокото дере. От време на време до слуха му достигаха възбудените им гласове, но не можеше да разбере какво са намерили. Очевидно двамата шерифи бяха напълно забравили за хората горе. Мейсън хвърли поглед към колата, където Ивлин и Дела седяха една до друга. Чуваше гласа на секретарката си, която поддържаше разговора. Адвокатът хвана въжето, отпусна се с цялата си тежест и се заспуска надолу по стръмния склон. Беше тъмно като в рог. Блуждаещият лъч на прожектора, както и светлините на Холивуд, който лежеше в низината, с бляскавите си цветни мигащи реклами му помагаха да се придвижва към дъното.
Засланяйки очи с ръка, за да вижда по-добре в мрака, Мейсън успя да различи следи от автомобилни гуми, които се губеха встрани. Колата беше прелетяла във въздуха двадесетина метра. Накрая се беше блъснала и бе издълбала дупка в хълма.
Мейсън продължи да се спуска, като се държеше за въжето и същевременно внимателно опипваше пътя. Гласовете от дъното на дерето ставаха все по-ясни и той се заслуша в разговора на полицаите.
— Дяволски добра работа, ако питаш мен!
— Сигурно е минал през десния прозорец… Отворен…
— Най-добре е да се обадим в отдел „Убийства“… В района на града е…
Мейсън премина през пелина и най-после стъпи на дъното на дерето. Един голям храсталак бе смачкан от претърколилата се кола.
