— Можеш да правиш с мен каквото поискаш, мила. Тя съблече ризата му и го погали по шията. Откри раната на гърдите му и нежно я докосна.
— Значи тук те ритнах. — Да.
Могла съм, без да искам, да те убия — каза тя с просълзени очи. — Бедният ми Клей. Бедният войник.
— Да, бедният войник. — Той се усмихна.
Тя разкопча джинсите му и дръпна ципа. Желанието му бе преминало в болка и мъжеството му изскочи като дяволче от кутийка.
— За Бога, ти си чудесен — каза тя, като го улови в ръце. — Радвам се, че не те ритнах тук.
Наведе се и пое члена му в устата си. Той потрепери от влажната топлина. Започна да му се вие свят.
— Хей, не е ли по-добре да не се увличаме? Не е ли по-добре да го оставим за друг път — попита тихо.
Тя го погледна.
— Защо? Нима не го правя както трябва?
— Правиш го чудесно. — Той докосна лицето й. — Работата е там, че много те желая. Мога да свърша още сега, като ракета.
— В такъв случай трябва да побързаме — каза тя сериозно, бутна го на леглото и го яхна.
Мънро огледа нежното й тяло.
— Колко си красива! — прошепна. Покри малките й твърди гърди с длани. — Безупречна си, Сакура!
Тя му се усмихна с тъмните си загадъчни очи.
— Не съм безупречна. Белязана съм.
Той погали татуираните гривни на ръцете й и звездите на бедрата й.
— Това не са белези. Това е част от самата теб.
— Не съм имала много мъже, но всички ги ненавиждаха — каза тя.
— Не и аз.
Тя пое мъжеството му с ръце и го насочи между бедрата си с напрегнато лице.
— Много си голям. Внимавай да не ми причиниш болка.
— Никога няма да ти причиня болка.
Тя бавно започна да потъва върху него. Мънро усети как сърцето му затуптя усилено, докато проникваше в нея, дълбоко в тялото й. Тя също започна да стене и да хапе пълната си долна устна с притворени очи.
— Ето — прошепна, докато бедрата й се наместваха върху краката му. — Напълно ми пасваш!
Той не помръдна, защото се боеше да не изгуби способността си да се владее. Замисли се дали и по- нататък ще се получава същото. Дали и по-нататък щеше да се възбужда така бързо от нея.
— Имам усещането, че си проникнал до сърцето ми — каза тя. Докосна с ръка мускулестия му корем. — Клей, имаш телосложението на лъв. Никога не съм виждала толкова красив мъж.
Той докосна мястото, където се бяха съединили, и напипа члена си, проникнал в нея. Потупа леко с пръсти влажната плът, която го държеше в плен. Тя започна да стене, стиснала устни. Той усети как влагата й се разпростира върху него. Когато отново помръдна, тя бе станала изключително хлъзгава. Прошепна името й и в отговор тя застена и се загърчи.
— Клей…
Тя вдигна ръце зад тила си и гърдите й се повдигнаха. Косите й бяха вързани на възел. Развърза го и разтърси красивата си глава. Гъстите й тъмни коси се разпиляха около раменете й като черни вълни. Сякаш в полусън, Клей посегна към косите й. Тя се наведе и обви лицата им с тях.
— Как се сети?
— Знаех, че трябваше да го направя.
Тя го целуна страстно. Бедрата й се олюляха. Устните й така силно се притиснаха в неговите, че зъбите им се докоснаха. Стори му се, че с езика си може да усети соления вкус на кръвта. Меките й гърди се олюляха и докоснаха мускулестата му гръд.
Той се опита да я обърне.
— Искам аз да съм отгоре.
— Не! — каза тя с ожесточение. — Ти си мой! Започна да се задъхва, докато се движеше върху него.
Издаде стон, изпълнен с копнеж и желание. Той вкара члена си още, по-дълбоко, като докосна глъбините й със собствената си твърдост и жар. В началото тя бе сякаш обхваната от треска — започна да го дращи с нокти и да го удря с бедрата си. Досега я бе възприемал като нещо тайнствено. Като затворен свят, в който никога не бе вярвал, че ще проникне. Сега бе проникнал в нея. Никога не бе предполагал и допускал, че жаждата й е толкова силна. Че в нея има толкова голяма пустота, очакваща да бъде запълнена. Толкова сладост, желаеща да бъде споделена. Сетне тя се успокои и мятанията преминаха в плавно движение, изпълнено с нега и издаващо много по-голяма увереност.
Малкият тесен креват започна да пращи и да скърца.
Тялото на Клей се изпълни с вълни от чувственост. Усети как възбудата й нараства едновременно с неговата. Осъзна, че са постигнали съвършенство, че не може да има по-пълно сливане на двама души от това.
Усети как светът се наклони, а после се преобърна. Това, което бе крил в себе си, излезе на повърхността. Това, което бе видимо, се превърна в тайнство. Почувствува как любовта му излиза от глъбините на неговото тяло и навлиза в нейното. С дрезгав глас произнесе името му, докато изригваше в нея.
Когато треската им затихна, той я погледна. Върху бузите й имаше две сияйни пътечки. Сълзите й се стичаха безмълвно и все още горещи, падаха върху гърдите му.
— Обичам те — каза той, неспособен да скрие чувствата си.
Тя се наведе над него, докосна устните му и прошепна:
— Винаги ме обичай.
— Никога няма да престана да те обичам, Сакура.
— Каквото и да направя?
— Каквото и да направиш.
— Защото ако престанеш…
Той притисна устни в нейните, за да прекъсне думите й.
— Винаги ще те обичам.
Тя се отпусна върху него, сякаш потъваше в гроб. Той я обви с яките си ръце и я притисна към себе си. „Открих я — помисли си. — Открих я.“
Късно през нощта Франсин взе хладен душ, за да измие от себе си остатъците от деня. Банята отдавна не бе ремонтирана и месинговите кранове бяха потъмнели. Пред прозореца висеше подобно на лоза растение с малки звездообразни цветчета. Нощта и влагата засилваха уханието им.
Франсин бавно започна да се отпуска. Във водата тялото й придобиваше златист цвят. Келтските гени на баща й се бяха смесили хармонично с кантонските гени на майка й. Личеше й, че е хибридно създание. Китайците винаги щяха да я възприемат като западнячка, а западняците, като китайка. Този прост факт поставяше бариера между нея и останалите хора още от самото начало, още преди да започне анализа на сложните проблеми, свързани с възпитанието и световъзприятието. „Стенгите сме уникална порода — помисли си. — Всеки от нас се появява на света самотен и различен от останалите.“
Защо Клайв все още продължаваше да я обича? Дали все още виждаше в нея момичето, което тя бе в Сингапур преди много години?
Взе ръчното огледало и изучи безстрастно лицето си. Не смяташе, че е възможно да се отгатне възрастта й. Имаше порцеланова кожа и изпъкнали скули — най-добрата защита срещу времето. Остави огледалото и погледна ръцете си. Бяха ръцете на момиче, гладки и без бръчки, с бисернорозови къси нокти. Да, наистина изглеждаше млада. Обаче не бе млада. В тялото й цъкаше биологически часовник. Бавно стисна ръце.
Изкъпа се, изсуши се и облече нощницата си. Отиде до прозореца. Звезди нямаше, но сред парцаливите
