покорявали съседни светове. Като правило, несъгласните от покорената планета са измолвали нов свят от Безтелесните, ако са били достатъчно, а покореният свят в течение на едно-две поколения се е превръщал в силен икономически конкурент на покорителя. Разправя се като анекдот, но е истина един случай, когато два подобни свята осем пъти сменят това кой от тях налага икономическото си господство на другия.
Пред-Разделенски светове
Касае се за светове, основната част от тезауруса на които лежи във времето между началото на 21 век и Разделението. Голямата част от тях се опитва да моделира времето точно отпреди появата на първите Аугментирани и Безтелесни; на тези светове обикновено аугментациите и създаването на Безтелесни са строго забранени. Немалко обаче не страдат от този предразсъдък, просто са преценили това време като динамично по техен вкус — не толкова напрегнато като бурните Разделенски години, но по-интензивно и весело от мудното Средновековие или дори Викторианската епоха и 20 век. (Академия е такъв свят, със забележката „специализиран в наука“ — или пародия на наука, ако предпочитате.)
Много историци твърдят, че пред-Разделенското време е „ни риба, ни рак“. За пред-Разделенските светове до голяма степен важи същото. Популярна шега е, че пред-Разделенските светове са създадени като идея от Безтелесните за забавление, тъй като са най-шантавите (макар и далеч не най-екзотичните). Всъщност в това има зрънце истина — Предразделението е „кръстопътно“ време, с много възможни разклонения на развитието, някои от тях незаслужено потъпкани от историята. Разуми от „Свръзката“ са споделяли, че в областта на дивергирането и хибридизирането на тезаурусите възлагат на пред- Разделенските светове още повече надежди, отколкото на пост-Разделенските.
Анализите на Безтелесните показват, че при разделяне на световете по етапи на развитие, наличният тезаурус към момента е потенциално най-широк точно на този етап. В същото време, реализираният на практика тезаурус там е най-тесен — пред-Разделенските светове обикновено са се затворили в определен калъп, и много трудно излизат от него. Сред тях почти не се срещат странни и смайващи отклонения на цели светове, каквито има в почти всички други типове светове — а точно там такива отклонения биха били най- полезни. Затова и „Свръзката“ работи най-интензивно точно там.
Един от начините на Свръзката за разширяване на тезауруса в този тип светове, като в същото време се запази цялостта и плътността на типа (поради широкия си потенциал той е ключов за запазване на континуитета на човечеството в този му край) е натрупването на голям брой отклонения на индивидуално ниво, за да търсят те вътресветова дивергенция. Затова и на пред-Разделенските светове се открива на практика най-голямото разнообразие на индивидуални възможности, умения и начини на мислене — дори където то не е логично да се очаква. Заслугата за това, естествено, е на Свръзката.
Средновековни светове
Средновековните са един от най-често срещаните типове светове. (Това се оспорва; някои класификации причисляват към тях фентъзи-световете, други — не, и т.н.) Имат огромен брой разновидности, обикновено без строга граница между тях.
Световете, които са запазили истински средновековни порядки и начин на живот, са много малко. Повечето са модифицирали средновековния тезаурус по начин, който подобрява съществено продължителността и качеството на живота. Често болестите са отчасти или напълно елиминирани; установени са социални правила или са осигурени ресурси, които да не позволяват средновековни в лошия смисъл на думата отношения, и т.н.
Строги критерии за Средновековен свят не съществуват. Най-често светове биват причислявани в тази група, ако имат феодален тип социални отношения, и/или поддържат ниво на научно-техническо развитие, еквивалентно на Средновековието. Както винаги обаче преценката отчита особеностите на света като цяло, а не само отделни критерии.
Границата между средновековни и фентъзи-светове е силно размита. Доста средновековни светове разполагат с фентъзи-същества. На някои има орки. На класическите средновековни светове обаче, дори да има такива същества, те са малко, редки и без практическо значение за живота там.
Един интересен подвид на средновековните светове са т.нар. „училища“. Това са светове, на които е реализирано прераждане в най-буквалния смисъл на думата. При физическа смърт личността не се изгубва. Обикновено й се дава време в някакъв вид симулакрум, за да осъзнае наученото през поредния живот, и да го съвмести в стройна система с останалите си познания и качества. След това тя отново се преражда (не винаги като човек или разумно същество), за да живее пореден живот. Спомените от предишните животи се запазват в различна степен на различните светове (и при различните личности); най-често човекът знае, че преди е бил някой друг и че след като умре ще се прероди отново, но разполага по време на обикновения си живот само с най-общи личностни качества от натрупаното през животите; колкото повече е натрупаното, толкова повече се запазва. Твърди се, че преди прераждането личността избира какво от опита си да запази по време на следващия живот и какво — не; не е известно дали това е истина; може би на някои светове е, а на други — не. Когато (или ако) познанията и качествата на личността достигнат определена степен, след поредното прераждане Безтелесните (които осъществяват всичко това технически) й дават право да държи специален изпит. Приелите и положили успешно изпита биват приемани за Безтелесни, ако пожелаят.
Списъкът на световете тип „училища“ далеч не се изчерпва само със средновековните; смята се обаче, че тази концепция е възникнала и изпробвана продължително най-напред на тях. Иначе се смята, че светове-училища има на всички етапи на развитие на Стандартни и на доста на Аугментирани. Не е известно дали това не е само религиозен възглед; Аугментираните твърдят, че за тях по принцип всяко съществуване има еквивалента на живот на свят-училище; от друга страна, светове-училища са били еднозначно доказани на всички нива на развитие на Стандартни. Единствено при Средновековните обаче са отделени в отделен подтип, по исторически причини.
Фентъзи-светове
Това са светове, най-често средновековни (има обаче от примитивни до пост-Разделенски), които разполагат със значително количество фентъзи-същества, и/или животът там е повлиян от тези същества в значителна степен.
Повечето видове фентъзи-същества идват от земната митология или художествено наследство; има обаче и видове, които не са били познати преди или по време на Разделението. За много от тях с голяма увереност се знае, че са измислени като концепция от Безтелесните.
Видовете фентъзи-същества са огромен брой. Класически, макар и не много разпространени, са драконите. На доста светове се намират гномове, всевъзможни духове и призраци, странни диви неща и митични същества като еднорози, грифони и т.н. На някои се срещат силфиди, духове на планини или други големи места, дори до местни богове с огромна мощ.
Произходът и същността на фентъзи-съществата са най-различни. Често те са проявления на Безтелесен, който е поел задължението да осигурява фентъзи-елемент на определен свят. Понякога са проявления на изкуствен разум, създаден с тази цел. Понякога са изкуствено създадени същества на биологична или псевдобиологична основа. За някои се смята, че са хора в изкуствени или модифицирани тела, получили „втори живот“ след смъртта си по някаква договореност — особено по-важните от тях, местни богове и пр.
Интересна информация на тази тема е разказал Ангел Братоев от Академия. При посещение на Смоланд — свят, базиран като тезаурус на средновековието в Скандинавия — той при екскурзия из дивите планини се натъкнал в една пещера лично на Коболд — зло планинско джудже от местните предания, пазител на рудните залежи. За няколкостотин години на Коболд му било дошло до гуша, и си изплакал историята на първия (и вероятно единствен) чужденец, който видял (било му е забранено да я споделя с местните). По начало той бил човек от 21 век, замразил се поради неизлечима болест. При Разделението Безтелесните го размразили и му предложили втори живот „докато му се живее“, с уговорката първите пет хиляди години да работи за тях. За първите хиляда години трябвало да бъде Коболд.
