Подобна информация разказва Тоширо Фудзияма, изследовател на фентъзи-световете, който е имал удоволствието на един от тях да изслуша откровение от Богинята на разврата (и да изкара повече от месец в обятията й, което му се отразило чудесно — от 120 килограма при ръст под средния станал 65). По начало тя била родена трийсетина години преди Разделението, изключителна красавица, но нимфоманка. Избрала си подходяща професия, но това не й помогнало — само дето била призната за най-добрата жива в занаята. Признанието й спечелило какви ли не клиенти; от един, принципно Безтелесен, си изпросила точно преди Разделението безсмъртие, като богиня на фентъзи-свят. Той си изпълнил обещанието, но както сметнал за добре… Тоширо Фудзияма добавя, че славата и определението на тази богиня са само професия, и че тя всъщност е много свестен човек и топла душа.
Развлекателни светове
Това са светове, специализирани изцяло или почти изцяло в развлеченията. Съществуват, естествено, изцяло или почти изцяло от туризъм.
Смята се, че са най-разнообразният като физически характеристики вид светове — много разчитат за развлекателност на странни природни необичайности. Балонът например е свят с размерите на Юпитер, но с гравитация една трета от земната. Планините на Азор вероятно са безкрайно високи. Най-голямата измерена дълбочина на моретата на Плитчина е малко над 2 метра, най-голямата измерена височина на сушата — също. Шестте слънца на Хюи Йон почти не оставят време за нощ на планетата, и всяко има свой цвят. Броят „пластове“ на Долната Земя още не е известен окончателно, съществуват подозрения, че е безкраен. Че са безкрайни се подозира и за пещерите от Кейв Уърлд; като минимум е доказано, че на много места коридори минават през едно и също физическо пространство, без обаче да имат връзка помежду си, неизвестно как.
Почти няма Развлекателни светове, които официално да позволяват само един вид развлечение (въпреки че почти винаги един е основен); дори на редките изключения, като Арената от възел 611, цъфти нелегална търговия с наркотици, забранени фантоматични удоволствия, проституция и др. Съществуват немалко светове, които са публични домове; някои от тях страдат от типичната за сценаристите на порнофилми липса на въображение, други — не (а някои го имат и в излишък… дори прекалено голям, според някои от гостите). Има доста светове, посветени на определени видове спорт, и какво ли още не.
Както и може да се предположи, културните развлечения са доста рядко застъпени. В цялото човечество на операта е посветен един-единствен свят. (Но пък оперите на него са прочути из цялото човечество.) Има три свята, посветени на литературата. (И които са дали на човечеството не особено много талантливи писатели, но пък купища устати критици със самочувствие.) Посветените на музиката като цяло светове не са малко, но надали съществува човек, на когото да са по вкуса всички. (За един от тях, специализиран в църковната музика, битува веселият израз: „Всички по цял ден само седят и пеят осанни — по-скучен от това сигурно е само християнският рай.“) Подобно е положението и с другите класически изкуства. Всички светове на културата като брой заедно далеч отстъпват на броя на световете за схватки като Арената, или световете-публични домове. А като доходи пък да не говорим.
Все пак добре говори за човечеството фактът, че най-разпространените Развлекателни светове са туристическите. Разнообразието им е огромно — на практика не съществува някакъв вид туризъм, който да е измислило човечеството, и който да не е реализиран на някой от световете като основен.
Викториански светове
Базирани са на тезауруса на Великобритания за времето на управлението на кралица Виктория — средата до края на 19 век: ранен капитализъм с останки от късно средновековие. Често са съчетание на викторианство с други, най-често племенни тезауруси (има обаче съчетания дори с пост-Разделенски). Не са твърде много, но са били признати за отделен вид.
Основното, което подчертават всички такива светове в тезауруса си, са консерватизмът и маниерността. Израсналите в „доброто общество“ млади хора най-често допреди първата си брачна нощ (или посещение на публичен дом) имат доста карикатурна представа за това как изглежда без дрехи другият пол. Викторианското облекло е задължително; на някои от световете се стига до абсурди, примерно селянин да оре нивата си, облечен с костюм и цилиндър. Викторианските нрави — също: има светове, където дори вътре в семейството се говори на „вие“, и употребата на „ти“ (и много други прояви на близост) се смятат за аморални, развращаващи или дори престъпни.
На някои от световете „доброто общество“ включва на практика всички жители. (На един от тях, в опит да подпомогнат идеята, е приет закон, че човек може да бъде благородник не само на отделен административен район, но и на отделен квартал или махала, или дори къща; там вероятно над 95% от населението са благородници на еди-къде си.) На други „обществото“ е по-малък процент, но на твърде малко то е, както е било реално, под 10% от населението. На един от тези светове около 150 години след Разделението са потърсили помощта на Безтелесните, за да се създадат роботи-слуги, и така цялото население от хора да може да спада към „обществото“; Безтелесните учтиво са отказали. Идеята не е била изоставена, и в момента светът преговаря с пост-Разделенски свят, голям производител на роботи, но спазарената досега цена е свръх силите му.
Повечето такива светове са управлявани от кралски фамилии (някъде по една на свят, другаде — по няколко съперничещи си). Някои упражняват републиканство; поне на един няма никакво управление (но затова пък има добре развито и школувано правосъдие, базирано на прецедентна система).
Нивото на развитие на тези светове не винаги е фиксирано към втората половина на 19 век. Някои би трябвало да се окачествят по развитие по-скоро като пост-Разделенски. Няколко от световете експериментират с развитие на алтернативни научно-технически тезауруси. (Един от тях е базиран на „случайно“ налучкана технология за получаване на енергия от вакуума, докато иначе нивото му на развитие е фиксирано на около началото на 20 век, и техниката и технологиите му изглеждат като извадени от фантастичен филм или роман от първата половина на 20 век. Друг експериментира със забрана на електричеството като технология, във всяко едно отношение; там могат да бъдат видени апокалиптични парни машини, водни колела, турбини и механизми, способни да вземат дъха на любителите на странното…)
Викторианските светове често смятат себе си за стожерите на възпитанието и морала на човечеството. На някои от тях вицът „Моля за извинение, че шофирам с гръб към вас“ е банална реалност. Някои от тях смятат всички останали светове за упадъчни и развратени. (Което понякога не пречи на ръководителите им да посещават охотно светове — публични домове.)
На много невикториански светове викторианците биват смятани заради възпитанието си за „надути плондири“, и отношението към тях е като към префърцунен бял в негърско гето от края на 20 век. Съществуват например популярни списъци какви неща могат да се направят от викториански цилиндър; повечето от тях не пропускат да подсетят читателя, че след като преправите и използвате цилиндъра (примерно за нощно гърне), не бива да забравяте да го върнете на притежателя му.
Популярно мнение сред учените-Стандартни е, че класическите викториански светове сами по себе си не представляват интерес за Свръзката, и биват пазени единствено заради хибридните тезауруси, които евентуално биха могли да дадат. От Свръзката са отказали официален коментар по въпроса; неофициалният е, че не е точно така. (Което про— и антивикторианци тълкуват на кой както му изнася.)
Племенни светове
Общоприето е, че терминът „племенни“ не е точен — тази група включва и световете, базирани на тезауруса на древните цивилизации: Египет, Месопотамия, древна Гърция, дори Рим. Най-голямата група обаче са световете, реализиращи тезауруси от времето на племената. Броят на тези светове е приблизително равен на броя на тези, базирани на древни цивилизации, но племенни тезауруси се реализират и на твърде много светове, които официално не спадат към тази група — покрай „основния“
