копие на съпруга на тази червено-виолетова особа.
— Но тогава ще трябва и тебе да те боядисат със същия отвратителен цвят! Впрочем защо са я направили пурпурна?
— Те нищо не са правили. Машината сама е навъртяла информацията. Значи така е трябвало да бъде според правилата на антисветовете… Но повечето от хората намират мумията за доста симпатична — опитах да се пошегувам.
— Знаеш ли, не ми прави комплименти! Тук съм се наслушала на комплименти. Какво смяташ да правиш сега?
Погледнах часовника си.
— След осемдесет секунди в Голямата мраморна зала на академията ще започне конференцията. Сега бързам за там.
— Добре, мили, върви. А пък аз ще седна пред телевизора и също ще послушам какво ще говорят там. До следващия разговор!
— До следващия разговор!
Голямата мраморна зала на академията беше препълнена и аз едва можах да си намеря място чак в края, до централния вход. Сложих си слушалките и включих екрана на пюпитъра. Председателят на академията, физикът Джонатов, накратко очерта задачата на конференцията — да се обсъди научната обоснованост на хипотезата на Андров. Въведен беше строг регламент: триминутни доклади на пленума, две минути за докладите в секциите. Дискусиите по докладите се провеждат задочно, във фоайетата на академията, където бяха поставени звукозаписващи апарати и където всеки делегат можеше да се изкаже и да получи копие от всички изказвания и доклади.
Докладът на Андров беше пети по ред. Най-напред думата беше дадена на чикагския радиоастроном Хорнър, който разказа как е било открито смисловото значение на радиосигналите, постъпващи от космоса. На екрана се появиха уравненията на теорията на информацията, въз основа на които се решаваше задачата за дешифриране на сигнали от какъвто и да е физически характер. След Хорнър се изказа московчанинът Солвин, който описа възможностите на апаратурата, с която са били приемани сигналите от областта на Алфа Лебед. Зуган от Родезия разказа за принципите на записа и съхраняването на космичната радиоинформация.
Най-скучен ми се стори прецизният доклад на френския радиоинженер Сюж, който се спря подробно на ултразвуковата обемна развивка на физическите тела и след това на обратната им моделна завивка в материална информация. Всъщност всичко тук беше точно както и при двумерната телевизия, само че развивката ставаше с ултразвукова „игла“ — със звуков сноп с диаметър от няколко микрона. Накрая той каза:
— Естествено за предаването на информация за организми е необходимо те да са били в състояние на клиническа смърт. Поне при дадения метод на развивка. Ултразвуковият сноп необратимо разрушава живата клетка.
Предварителните доклади бяха включени, за да могат делегатите учени да получат представа за доброто качество на експерименталните данни.
После се изказа Андров.
— Няма да се спирам на известните данни за елементарните частици и античастици на материята. Само ще ги изброя. Електрон и позитрон, протон и антипротон, неутрон и антинеутрон. Останалите частици с кратък живот не ни интересуват. Опитите на Малиновски и Сагуе доказаха, че от елементарните частици могат да бъдат създавани устойчиви антиатоми на всякакви елементи. Но не това е важно. Античастиците се раждат на двойки. При известни квантови енергии е възможно пораждането на двойки атоми и както показват това последните изследвания на двойни звезди, на цели планетни системи, от които едната се състои от материя, другата — от неин огледален антипод, от антивещество. Пораждащите се двойки са физически тъждествени с изключение на известните ви зарядни и спинови характеристики. Тези последните не могат да влияят върху биологичните еволюционни процеси, обусловени от малки енергии и слаби взаимодействия. Аз доказвам, че нашето Слънце и нашите планети имат свои двойници от антивещества, които са възникнали в един и същ момент от електромагнитни кванти на огромна енергия. Такива кванти се появяват от време на време във Вселената в резултат на флуктуации на излъчване на други звезди. Щом това е така, то съществува Антиземя, населена с антихора…
По залата премина смях.
Председателят стана и се обърна към Андров:
— Антихора, античовеци — отвратителна терминология. Звучи оскърбително.
— Извинете. Имах предвид човека, построен от антивещество.
Шумът утихна.
По-нататък Андров подробно описа каква трябва да бъде структурата на човек от антивещество, като подчерта преди всичко необходимостта от огледална симетрия по отношение на земната структура. Когато стигна до случая с Пурпурната мумия, той се увлече и председателят му предложи да продиктува във фоайето останалата част от доклада.
В изказването си му възрази най-големият специалист по антропология и социална статистика, новосибирецът Гутон. Неговите безпощадни цифрови данни доказваха колко често се случва хора, живеещи в различни места на земното кълбо, поразително да си приличат. А по въпроса за огледалното разположение на вътрешните органи на мумията той приведе няколко примера, когато подобно нещо е било наблюдавано и на Земята.
Неочаквано, нарушавайки всички правила на регламента, някой от залата извика:
— Вашите вероятности трябва да бъдат умножени няколко пъти и по такъв начин ще се окажат намалени с десет степени!
— Защо? — не се смути Гутон.
— Пурпурната мумия прилича на земна жителка. Освен това тя има огледално разположение на органите. Освен това от Вселената е приет бюст на човек, който прилича на лингвиста Филио. Твърде невероятно е три такива сложни събития да бъдат взети за съвпадение!
Гутон се навъси и млъкна. По залата премина глух шум от гласове.
— Продължавайте — каза председателят.
— Не, моля, няма да продължа. Репликата бе убедителна…
Гутон се върна на мястото си.
Влязох във фоайето и застанах до електронографа, който отпечатваше първите доклади на дискусията. Изказващите се бяха наблизо, в звукоизолирани кабини, и говореха…
Те спореха, възразяваха, изказваха съмнения или опровергаваха хипотезата на Адров.
После аз излязох на верандата и отново се свързах с Ленинск. Мая дълго не се обаждаше.
— Нима не слушаш за какво се говори тук? — запитах аз.
— Знаеш ли, не слушам. Почувствувах се малко уморена. Мисля, че Гутон е прав, макар че слезе от трибуната. Това е просто случайна прилика. Дори на Земята често се случват учудващи съвпадения. А в мащаба на Вселената те са неизбежни. Хайде, целувам те, мили. Ще ида да си легна…
Мая изключи апарата и аз не успях да й кажа, че бих предпочел Пурпурната мумия да приличаше на някой друг…
III
Най-страшното за мен започна тогава, когато конференцията завърши своята работа. Делегатите се разотидоха по градовете, след като приеха единодушно решение за това, че експерименталните данни за потвърждаване на хипотезата на Андров са недостатъчни. Интересът на света към Пурпурната мумия угасна за няколко часа, копията й бяха прибрани в хранилищата на музея и само една, онази, която бе аутопсирал лично Андров, беше пренесена в Централната патоанатомична зала.
Анатоми, патологоанатоми, физиолози, цитолози продължаваха дя я изследват. Преди да си замина за Ленинск, реших да разбера какво са постигнали. На прага на секционната ме посрещна Андров. Имаше уморен и измъчен вид.
Надникнах през открехнатата врата и видях няколко лекари с престилки, наведени над безформените
