— Идете в трета кабина.
Продължавах да седя неподвижен, безжизнен, безчувствен…
— Идете в трета кабина — повтори гласът.
— Вървете. Установена е връзка — дръпна ме за ръката Андров.
Тръгнах. Ето я трета кабина. Ето телефонната слушалка. Взех я.
Мълча. Гласът на телефонистката:
— Говорете.
— Мая — прошепвам аз.
— Ало, ало, Москва ли е? — чувам аз някъде съвсем наблизо.
— Мая! — крещя аз колкото ми глас държи.
— Да! Ти ли си, Вадим?
— Мая, жива ли си?
— Какво?
— Ти си живааа!!!
— Моля ти се, престани да крещиш! Нищо не разбирам. Къде ти е радиотелефонът?
Изведнъж съзнанието ми стана кристално бистро. Знаех какво трябва Да правя!
— Мая, слушай ме внимателно — започнах аз на срички. — Ти си болна. Много сериозно, разбираш ли, много. Веднага иди в клиниката и кажи, има съмнения, че си болна от лимфосаркома. Веднага, скъпа. Обещай ми, че ей сега ще тръгнеш!
В слушалката се чу веселият безгрижен смях на жена ми…
— Изумително! — каза тя най-после. — Преживели сме заедно само четири години, а мислим еднакво. Дори когато сме на разстояние един от друг на пет хиляди километра!
— Вед-на-га иди на лекар! — закрещях аз.
— Аз ти се о-баждам от ле-ка-ря! — отговори Мая.
Неприятно ме сви под лъжичката. А тя продължаваше да бъбри весело.
— Разбираш ли, вчера не се почувствувах добре. Една лека отпадналост. Днес дойдох в клиниката. Направиха ми всички изследвания. И какво мислиш? Когато започнаха да правят рентгеноскопия, намериха, че лимфатичните възли някъде в подстомашната област са малко увеличени. Доктор Ейтров така ми се накара, така ми се накара. Вие, казва, сте културна жена, а идвате толкова рядко на изследвания и ето че лимфатичните ви възли, казва, са увеличени с два процента. Как ти се вижда това?
— Добре — промълвих аз. — Продължавай, Мая…
— Е, после всичко е много просто. Инжектираха ми за всеки случай серум и за по-сигурно ми наредиха да се явя след половин година за повторна инжекция! Нали е интересно?
— Да, Мая… — казах аз.
— Ама ти там какво си мърмориш! Какво става с Пурпурната мумия?
— Тя умря… Тоест нарязаха я на части. Другите копия са в хранилищата.
— А потвърди ли се теорията на Андров?
— Не знам. Като дойда, ще ти разкажа.
— Да, да, мили идвай си по-скоро, толкова се затъжих!…
— Утре ще си бъда у дома!
— Чакам те! Довиждане!
— Довиждане!
Когато излязох от кабината, лицето на Андров сияеше. Той ме прегърна и ме притисна силно до себе си.
Кой знае защо, аз се разсмях.
— И на какво се радвате? Това че лимфатичните възли на Мая са увеличени с два процента, още не е доказателство на вашата теория за съществуването на антисветове и на антикопия на нашите хора.
— Това не е важно. Главното е, че жена ви е здрава. Аз толкова се тревожех…
— Наистина ли толкова вярвате в съществуването на антисветове, в съществуването на огледално копие на нашия свят? — запитах го съвсем сериозно.
— Струва ми се, че вие също повярвахте в нея — отговори уклончиво той, — иначе не бихте взели така присърце съдбата на Пурпурната мумия…
Усмихнах се смутено. Наистина защо се страхувах толкова много за Мая? Какво общо можеше да има между моята жена и нейното огледално изображение, прието по радиото от космоса? Естествено нищо!
— Щом вярвате в съществуването на антисветове, тогава продължавайте да улавяте и да дешифрирате тези интересни сигнали от глъбините на Вселената… Търсете… Може би ще намерите не онова, което очаквате, но все пак то ще бъде важно…
— Непременно ще продължа тази работа — каза замислено Андров. — И не само аз. Сега обаче ме порази мисълта на доктора, който аутопсираше Пурпурната мумия.
— Коя?
— Там, във Вселената, знаят как да предават по радиото обемна развивка, а не знаят как да лекуват лимфосаркома…
— Е, и какво от това?
— Трябва да им се изпрати информация как да лекуват лимфосаркома. Непременно. Това за тях е много важно…
— За кого и къде?
— За онези, които предадоха по радиото Пурпурната мумия.
— Та нали сигналите са дошли за милиони светлинни години! — възразих аз.
Андров се намръщи и потърка челото си…
Информация за текста
© 1965 Анатолий Днепров
© 1985 Донка Станкова, превод от руски
Анатолий Днепров
Пурпурная мумия, 1965
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2007
Редакция: Mandor, 2009 (#)
Издание:
Анатолий Днепров. Глиненият бог
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1985
Съставител: Д-р Димитър Пеев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Редактор: Ася Къдрева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректор: Ани Иванова
Пророки. М., „Знание“, 1971
Пурпурная мумия, изд. „Детская литература“, М., 1965
Глиняный бог, изд. „Детская литература“, М., 1969
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3138]
Последна редакция: 2009-05-13 23:10:43
