Следваше един висок господин с посивяла коса, Едуард Кемпиън.
— Едуард е далечен роднина — обясни Никоу, — той и аз също така имаме делови отношения. — Неговата лисича усмивка изглеждаше неискрена.
Пейдж ни най-малко не се усъмни за чувствата, които четвъртата гостенка изпитваше към нея: безкрайна антипатия.
— Това е Сюзън Пелетиър — представи я Никоу. Скованата жена, която излъчваше презрение, бе висока, елегантна и неописуемо красива. Имаше високи скули, за които много световноизвестни манекенки биха й завидели. Бадемовите й очи изгледаха първо Никоу, после Пейдж и обратно Никоу. Недвусмисленият й поглед казваше на Пейдж, че тя бе хвърлила око на принца, така че — долу ръцете от него.
Пейдж едва не прихна да се смее на това безполезно предупреждение. Тя да привлече вниманието на мъж като Никоу? Едва ли.
— Всъщност Сюзън също е далечна роднина — добави Никоу.
— Много далечна. По сватовство. — Ниският глас на Сюзън бе изпълнен с многозначителност: може и интересът й към Никоу да бе очевиден, но това не бе кръвосмешение. Нейната копринена, гълъбовосива рокля прилягаше съвършено на тънката й като топола талия. Платиненорусите й коси, които падаха на вълни, показваха, че бе блондинка, която много се забавляваше.
На Пейдж й направи впечатление, че всички говореха на английски език, въпреки че за разлика от Никоу повечето от тях имаха френски акцент. Когато принцът достигна началото на масата, останалите се върнаха по местата си и седнаха едва след като той седна. Добре обучени, отбеляза наум Пейдж. Нейното място бе от дясната страна на Никоу.
Момиче в дълга до земята рокля, прилепнала към тялото, и бяла шапчица с къдри, сервира супата — благоуханен, вкусен бульон. В края на краищата, замъкът разполагаше с прислуга, помисли си Пейдж.
— И така, вие сте тук, за да помогнете за осъществяването на този чудесния план на Никоу — каза леля му Шарлот с толкова силен акцент, че Пейдж бе сигурна, че е чула погрешно. Тя подаде на Пейдж панера с топли козуначни кифлички.
— „Чудесен“ план, мамо — поправи я меко Руди.
— Какъв е този план? — Пейдж поне се надяваше, че ще разбере защо принц Никълас се нуждаеше толкова спешно от историк.
— Нашият скъп Никоу е на път да превърне Даргентия в доходоносен цирк — обади се Едуард. — И аз, от своя страна, също съм за това.
— Разбира се, че сте за това, Едуард — изгука Сюзън. — Но само ако той, със своето, о, толкова красиво лице, е въжеиграчът. — Тя се обърна към Пейдж. — Никоу е съставил най-превъзходния план, за да покаже Даргентия на картата на света, Пейдж. — Името Никоу се отрони от устните й като милувка, ала името на Пейдж прозвуча като трясък от счупено стъкло.
— Какво представлява планът?
— Той пръска милиони даргентински франкове, за да превърне това място в нещо привлекателно — отвърна Едуард.
— Вашите даргентински франкове — подчерта Сюзън и после се извърна от Едуард. — Те ни служат, за да развием нашия туризъм.
— Със сигурност мястото е достатъчно живописно за тази цел — усмихна се Пейдж на Никоу. Той отбеляза коментара й с повдигане на русолявите си вежди.
— Семето се крие в природата — вметна Рудолф със слаб и задавен тон. Когато всички погледи паднаха върху него, той целият се изчерви и изпусна шумно лъжицата си в чинията със супа. Но продължи с игрив тон: — Както в „Джак и бобеното стъбло“. Ние сеем семената и от тях ще порасне нещо огромно и пищно. Точно тук идва ред на Сюзън.
— Скъпата Сюзън не е фермерка, а специалист по транспортния отрасъл — усмихна се през масата Шарлот с беззъбата си уста. — Тя притежава своя собствена агенция с клонове…
— „Клонове“, мамо — прошепна Руди.
— … в Париж и Лондон, а сега открива филиал и тук.
Пейдж забеляза лукавата усмивка, която Сюзън изпрати на Никоу. Този път принцът отвърна на усмивката й. Някаква остра болка премина през Пейдж. Не можеше да го ревнува от тази красива жена.
След всяко ново блюдо Пейдж все повече се уверяваше, че ястието е дело на изключителен майстор готвач. Храната бе превъзходна: агнешки котлети, аспержи Бернази, леко задушени в лук картофи.
Разговорът за бъдещето на Даргентия като туристически рай продължи. Всички изглеждаха въодушевени въпреки усещането на Пейдж, че удоволствието на Едуард се основаваше на нещо по-земно от какъвто и да било икономически просперитет на малката държавица. От целия разговор Пейдж разбра, че парите за финансирането на проекта за развитието на туризма бяха заем.
Красивата Сюзън бе изпълнена с идеи: посещения на замъка, разходки из забележителностите на града, маратони с велосипеди, специални традиционни атракции. През повечето време Пейдж слушаше и забелязваше въодушевлението на Никоу.
Чак след кафето и превъзходната торта „Сахер“ с разбита сметана тя се почувства достатъчно удобно, за да попита:
— Как се вмествам аз във всичко това? Защо съм тук, Никоу?
Тя усети върху себе си хладния поглед на Сюзън, който бе достатъчно красноречив за нейното собствено мнение: идването на Пейдж тук не бе добра идея.
Но Никоу отвърна:
— За да превърнем Даргентия в Мека за туристите, тя се нуждае от история. Разполагам с цяла библиотека, пълна със стари книги и семейни книжа, но няма и един том, посветен изцяло на Даргентия. Това ще бъде вашата работа.
Сърцето на Пейдж заби учестено. Това бе работа точно като за нея!
— Тогава аз трябва да направя проучване за миналото на страната и да напиша книга?
— Точно така, а даже и нещо повече: памфлети, статии за пресата, рекламни брошури.
— Докато се занимавате с това — прошепна Руди, който изследваше една лъжица пред порозовялото си лице, — може би ще успеете да намерите скъпоценните камъни на даргентийската корона.
— Наистина ли? Нима има и изгубени скъпоценности? — Пейдж не можеше да прикрие възторга си.
Едуард се намръщи.
— Поне на приказки — изръмжа той. — Но те са така важни за вашите планове, нали, Никоу?
Пейдж се изненада, че Никоу прие без коментар подигравателния тон на Едуард.
— Може би — съгласи се той, — но ще ви помоля за друг, почти непостижим подвиг: вие трябва да приготвите една блестяща рекламна брошура само за две седмици. Трябва да бъде готова за бала.
Всички около масата започнаха да говорят в един глас. Всички задаваха един и същ въпрос:
— Бал ли?… Какъв бал?
Усмивката на Никоу приличаше повече на гримаса, с която, изглежда, се поздравяваше за постигнатия ефект.
— Страна, която има претенциите да бъде вълшебно кралство за туристите, трябва да организира бал, даден от своя принц за неговите знатни приятели и съседи.
— Защо? — попита подозрително Сюзън.
— За да ми намерят подходяща принцеса за съпруга, разбира се. — Никоу най-безцеремонно отхапа парче от тортата си.
— За какво говорите? — извика Едуард. Той стовари юмрук на масата до празната си чиния. Един огромен диамант проблясваше на безименния му пръст.
— Това не е добра идея, Никоу — намеси се Руди. В малките му бледи очички се четеше тревога.
Сюзън се надигна наполовина от стола си. Сивата й рокля се отвори леко при деколтето, за да открие голяма част от бюста й.
— Как можахте?
Шарлот се начумери.
— Руди е прав, Никоу. Знаете, че на поданиците ви това няма да хареса.
