който се държеше.
— Тези кутии съдържат всички томове на европейската история, които семейството ми е събирало, а също така и семейните документи. В някои от книгите се споменава Даргентия, но в повечето — не.
Пейдж позна по сключените му вежди, че това въобще не го правеше щастлив. Тя се осмели да каже:
— От дълго време изучавам историята на света, но докато не започна да търся нещо определено за Даргентия, не мисля, че ще открия каквото и да било за миналото на този страна. — „С изключение на един интересен факт“ — помисли си тя.
— Вие и останалия свят.
Принцът издърпа един гравиран дървен стол и й го предложи. Пейдж сподави усмивката си. Почувства се странно разглезена. За него обаче това действие може би беше проява на обичайна учтивост. Опъна гънките на меката си черна пола и седна.
Той също седна.
— Нека да ви дам малко информация. — Той поглади замислено брадата си, докато търсеше начин да започне. В дълбините на тъмните му очи се четеше болка. Пейдж изпита желание да можеше да я премахне с милувки.
Съзнанието й отново се изпълваше с такива глупости! Тя едва доловимо поклати глава. Откъде можеха да й идват тези странни желания? Нима това бе резултат от намесата на Милисънт?
Добре, Пейдж нямаше да се поддаде. Тя трябваше да действа разумно по отношение на Никоу, без значение колко впечатляващо изглеждаше той — и без значение, че бе принц.
Но той бе и мъж, който, изглежда, страдаше. Тя разбра, че най-добрият начин да му помогне бе само да го изслуша.
— Ще откриете, че Даргентия е била независима държава до седемнадесети век. Моят предшественик, Никълас Първи, бил силен водач. Някои даже го считали за тиранин. Явно се е борил много, за да запази Даргентия свободна. Но Франция, в края на Седемгодишната война, била по-силна. После, въпреки че хората, които оцелели, съхранили нашата култура, Даргентия останала подвластна на коя ли не държава, стига тя да била силната на деня: на Франция, на Германия, та дори за кратко време и на Швейцария.
— Как извоювахте независимостта си? — Пейдж отдавна искаше да зададе този въпрос. — Зная, че това се е случило наскоро. Обаче всичко, което си спомням, е само една кратка статия в новинарско списание — почти всичко бе свързано с разцеплението на Съветския съюз и обединяването на Германия.
По чудесните месести устни на Никоу заигра усмивка. Тъмните му кафеникави очи се озариха от светлина и тя изтри от съзнанието си болката, която бе забелязала в тях.
— Дипломатичност — отвърна леко той. — Избран е подходящият момент, съчетан с внимателно договаряне, прикрити заплахи и много тактичност. И, хоп! Една стара държава се появява като една от най- новите в света.
Пейдж се присъедини към веселия му смях. Но за момент погледите им се срещнаха и двамата се умълчаха. Внезапно тя се почувства засрамена. Напрежението идваше от погледа на принца, сякаш той се стремеше да открие нещо дълбоко вътре в нея. Тя се уплаши, че той щеше да го намери. По-ужасно от това не можеше да се чувства.
Питаше се дали той не е бил посредникът, който бе извоювал свободата на тази страна. Навярно беше така. Вярваше, че не би се спрял пред нищо. Но се почувства твърде объркана, за да го попита. Не и сега. Но трябваше да разбере това за историята.
Взе една книга от пода и се загледа съсредоточено в нея, за да избегне погледа на Никоу. Мъчеше се да поднови разговора.
— И така, разполагам само с две седмици, за да напиша исторически памфлет.
— Да — потвърди той, — и общ преглед няколко дни по-рано за илюстратора. По такъв начин брошурата ще бъде готова за бала.
— Когато памфлетът бъде готов — продължи принцът, — искам да продължите да търсите подробностите. Най-накрая, бих искал да оповестя миналото на Даргентия чрез всички възможни медийни средства. Един ден, може би, дори ще продуцирам филм за нея в Холивуд.
— Това цели да привлече туристите — отбеляза Пейдж с подчертано професионален глас, в който се долавяше нотка на въодушевление.
— Разбира се. Всичко се крие в маркетинга, а ако има нещо, от което да разбирам, това е маркетингът.
Пейдж очакваше принцът да познава изкуството да бъде добър лидер, държавник, дипломат — но да познава науката маркетинг?
— Защо точно това?
— Така планирах — отговори той. — Когато следвах в Бизнес университета в Харвард, аз внимателно избрах първата си специалност.
— Маркетинг ли?
— Да. Имах чувството, че можеше да ми послужи, и сега това стана. — Той внезапно се изправи. — О, проклятие! — Той започна да крачи из стаята като затворен в клетка лъв. Какво точно сравнение, си помисли Пейдж, с неговия царствен произход и с русата му, буйна коса. Той очевидно бе ядосан.
На нея ли? Тя се погледна. Нима бе казала нещо неуместно? Или бе направила нещо нетактично?
— Но не, забравих нещо — каза той.
Пейдж бавно въздъхна. Поне не го бе ядосала.
Той се спря до една купчина с кутии и започна да ги подрежда на масата. Ако можеше да се вярва на етикетите им, те съдържаха компютърни части.
— Възнамерявах всичко това да е сглобено, когато пристигнете. Първото нещо, което ще направя утре сутринта, е да се погрижа за това.
Пейдж поклати глава, неспособна да сподави усмивката си.
— Защо се смеете?
— Защото съм смаяна. Това място е такъв миш-маш от дванадесети и двадесети век: механизирани подвижни врати, вътрешна канализация в кулата на замък, компютър, телефони…
— Бързо схващате! Тази атмосфера ще привлече туристите. Това е първото нещо… — Гласът му замря, сякаш му хрумна нещо. После продължи: — Но те няма да останат, ако не се почувстват удобно тук, така че ще открият всички удобства. — Той спря да реди кутиите една върху друга. — Елате, Пейдж Конър. Ще ви заведа обратно до вашата стая. Сега сте изтощена, а трябва да започнете с работата си още рано сутринта. После ще ви разведа из замъка.
Тя го последва до вратата на библиотеката, където той изгаси лампите и заключи вратата зад тях.
Преведе я през зали, които, ако не напълно познати, поне имаха картини и украшения, които тя си помисли, че бе виждала и преди това. Скоро спряха пред вратата на стаята й в кулата.
— Благодаря за всичко — срамежливо каза Пейдж. Той се наведе напред, вдигна ръката й и я целуна.
Сладка тръпка премина през нея.
Забрави го, Конър, каза си тя. Това е само проява на прословутия чар на Очарователния Принц.
Все пак, когато затвори вратата зад себе си, тя не можа да възпре желанието си да помечтае да е поне малко по-красива.
Изведнъж усети мириса на люляци. С ръка все още на вратата, тя бавно извърна глава.
Усмихната, Милисънт седеше на леглото. Пейдж затвори очи. О, не!
Когато пак отвори очи, Милисънт все още бе там. Без да каже и дума на своята въображаема натрапница, Пейдж отвори вратата и избяга в залата.
Глава трета
