светлина, която се процеждаше през вратата на залата. Червеникавата му буйна коса бе пригладена в стилна прическа. Никоу се усмихна, като си припомни кашлянето от съседната зала, когато ароматът от лака за коса на прислужника нахлу през вратата. Лакеят изглеждаше затрупан от работа, но Никоу не го бе чул да се оплаква. Е, добре. Точно сега изглеждаше просто чудесно.
Семейството от Лихтенберг премина покрай домакините, като започна от Шарлот. Никоу ги посрещна с официална и все пак приветлива усмивка. Гордееше се с начина, по който роднините му се справяха с гостите.
Шарлот носеше дълга до земята рокля с много волани, по-подходяща за жена на половината на нейната възраст. Бледорозовият й цвят не подхождаше на оранжевата й коса. Все пак в това съчетание изглеждаше добре. Трябва да бе казала нещо ласкателно на краля на Лихтенберг, защото мъжът в гълъбов костюм се наду като паун, докато минаваше покрай домакините. Никоу се питаше на какъв ли език говореше леля му.
Руди изглеждаше царствен и спокоен в официалния си костюм. Обичайната му стеснителност бе заместена от чувството за лично достойнство, което му отиваше. В лъскавата си сребриста рокля Сюзън изглеждаше, сякаш през целия си живот се бе занимавала с приеми.
А после следваше Едуард. Дали бе планирал да развали бала, както всички предполагаха?
Е, добре, сред знатните особи на дансинга и тълпите от туристи, които наблюдаваха от балкона на залата, се разхождаха хората от охраната на Джордж Елкинс. Всеки един от тях бе добър професионалист; всички бяха нащрек. Ако се случеше нещо непредвидено, то бързо и незабелязано от гостите щеше да бъде овладяно. Кралските особи и туристите въобще не биваше да знаят за охраната.
Никоу погледна нагоре към балкона, от който се виждаше цялата зала. Хора, със също толкова изискани като на благородниците дрехи, се навеждаха оттам и надничаха. Ръце в ръкавици сочеха, когато пристигаха принцесите. Гласовете им се усилваха и заглъхваха, когато всяка група от гостите влизаше в залата. Тълпата на балкона можеше по-лесно да се разграничи от царствените особи долу; осветлението горе бе по-силно, отколкото на дансинга, където бяха разпръснати старинни фенери с електрически крушки.
Най-накрая семейство Лихтенберг се представи на Никоу. Той се здрависа с всеки по ред, поклони се леко над изящните пръсти на принцеса Стана, като внимаваше да не я стиска много силно, за да не нарани пръстите й с пръстена си с печат. Тя бе ниска, с чудно извити, черни вежди и ореол от късо подстригани къдри на главата. Морскозелената й рокля проблясваше с пайетите си.
— Ваше височество — промърмори тя и направи изтънчен реверанс. Лицето й бе безизразно, при все че малките й кестеняви очички сякаш го преценяваха.
Тази ли щеше да бъде принцесата, която щеше да плени сърцето и кралството му?
Неочаквано, образът на Пейдж Конър се появи в съзнанието му. Кехлибарените й очи гневно проблеснаха зад черните рамки на очилата, както я бе видял последния път. Той замръзна на мястото си. Той бе този, който трябваше да се гневи. Тя бе обидила шефа на охраната му — и самия него. И бе отказала да му се подчини, като го увери, пренебрегвайки заповедта му, че нямаше да присъства на бала.
Бе бесен заради нея. И заради цялата тази ситуация. Защото в името на народа си трябваше да си избере принцеса за булка — независимо дали те разбираха това или не. Но неговото бунтуващо се сърце му казваше, че изборът му трябваше да се основава не на благоденствието на кралството му, а на любовта.
А може би щеше да съчетае и двете. Той прогони от съзнанието си това сляпо увлечение по Пейдж — защото със сигурност всичко бе само една безумна страст — и върна вниманието си отново към редицата от посрещачи. Решително се усмихна на принцеса Стана, която все още стоеше пред него.
Лицето й светна, сякаш тя повярва, че усмивката бе предназначена за нея.
— С нетърпение очаквам първия ни танц — каза тя на френски език, когато най-накрая се оттегли.
Следващите няколко часа Никоу се здрависваше, покланяше и разменяше любезности, докато най- накрая не се почувства като робот. Горди, царствени бащи представяха цял взвод от изискани дъщери, всички те облечени в рокли, шити при известни моделиери, за да привлекат вниманието му. Много от роклите бяха с дълбоко изрязани деколтета, които разкриваха нещо повече от намек за пищна гръд. Повечето рокли бяха дълги до земята, покрити със смайващи съчетания с дантели, мъниста и лъскави пайети. Привлекателните дами, дукеси, баронеси и принцеси в тях изглеждаха в съзнанието на Никоу едни и същи. Даже се затрудняваше да си спомни имената на гостите, с които бе вечерял предишната вечер. Наталия и Грета бяха между тях.
Щеше да успее да ги различи една от друга, каза си той, след като поговореше с всяка една от тях насаме.
Поне така се надяваше. Това обаче щеше да се случи едва след като приключеше с това безкрайно посрещане на гостите и започнеше да танцува.
Той често се оглеждаше наоколо с удоволствие сред оскъдно осветената зала. Мейбъл бе направила украсата. Сребристи знаменца потрепваха от парапета на горната галерия, където свиреше нежна музика оркестър от двадесет музиканти. Венци от благоуханни цветя и орнаменти в средата на тавана в кървавочервено, сребристо и лилаво — цветовете на даргетийския трикольор, даваха цвят на иначе сивата Парадна зала. Част от нея бе преградена за трапезария.
Свещници от ковано желязо разпръскваха меката си, приглушена светлина сред пируващите на долния етаж. Разстоянието между свещниците създаваше сенчести петна сред залата. Хората се смесваха около масите, които предлагаха шампанско и пунш. Даргентийци в черни униформи се движеха сред гостите с подноси с ордьоври.
На бала бяха дошли и царствените благородници в своите черни и официални, изискани костюми. Тъй като Никоу не можеше да танцува с всичките дами наведнъж, той бе поканил както братята на кандидатките, така и много други подходящи ергени. Докато приветстваше младите принцове, графове, дукове и барони, те го потупваха добродушно по рамото. На бала те също можеха да си намерят подходящи партии за женитба.
Това се отнасяше и за Едуард, помисли си Никоу. Това можеше да разреши всички проблеми, ако някоя сладка чуждестранна госпожица очароваше сребърната лисица и го отмъкнеше в нейното кралство.
Най-вероятно той щеше да направи всичко възможно, за да се възкачи на трона и на това кралство. Но не и ако Никоу имаше думата. Той и царствената му булка щяха да управляват възстановеното му кралство; множество туристи щяха да посещават страната и да пръскат франкове като конфети; слуховете за истинността на легендите щеше да отмре. Така трябваше да стане всичко.
Отделна вечеря бе сервирана отвън, в задния двор, за даргентийците и туристите. Някои от ястията, които бяха сервирани, участваха в местното кулинарно състезание, предложено от Пейдж. Състезанието бе станало хит и много вкусни традиционни ястия спечелиха награди за жителите на Даргентия. До бюфета бе поставена друга маса с урни за чужденците, за да гласуват за булката.
Ако Никоу не си харесаше нито една от тях, може би щеше да се подчини на мнението на мнозинството.
Не; дори не можеше да си представи така безцеремонно да обърне гръб на останалата част от живота си. Трябваше да има някоя в тази зала, пълна с кралски особи, която щеше да привлече вниманието му.
Най-накрая Алфред свърши с представянето на гостите. Знатните особи спряха да прииждат.
Беше време да започне празненството.
Протоколът бе съставен от Алфред. Никоу щеше да открие бала, като танцува първо с леля си Шарлот. През следващите два часа той щеше да прекара точно три минути с всяка млада дама по реда на получаване на поканата за бала от нейното семейство, а не по социалното й положение, какъвто понякога бе критерият при такива балове. По този начин нямаше да има засегнати кралски особи, които считаха, че тяхната власт и богатство са омаловажени. Картата му за танци бе пълна; почти никой не бе отказал поканата за бала.
След танците на Никоу с всяка една гостенка, точно в девет часа, той щеше да придружи за вечеря една от тях по свой избор. По-късно отново може да си избере дамите, с които отново да танцува. Само онези, които все още искаха да се омъжат за него, щяха да бъдат избрани за следващия танц.
Никоу погледна към Шарлот.
— Готова ли сте за нашия танц, лельо?
