Госпожица Тютъл се бе справяла и преди с подобни ситуации.
— Защо просто не поседнете тук, сър? Това няма изобщо да отнеме време.
Преди Джейк да разбере какво става, вече седеше в удобен стол, с един брой от вестника в Санта Фе до лакътя си. Анабет изчезна през някакви завеси с госпожица Тютъл и синята копринена рокля.
Щом се озоваха в задната стая, госпожица Тютъл пое нещата в свои ръце и Анабет се почувства така, сякаш я понесе вихрушка. Шивачката за нула време съблече Анабет по гащи.
— Боже мой, скъпа — каза тя. — Вие не носите корсет!
— Аз… а-а… Трябва ли ми такъв?
— Абсолютно, скъпа моя. Ако искате роклята да приляга както трябва. Почакайте само за момент. Аз ей сега ще се върна.
Анабет се гледаше във високото овално огледало, търсейки младата жена, затворена вътре нея и желаеща да изскочи навън.
Но не можа да я намери.
— Ето ме! — каза госпожица Тютъл, като се шмугна след малко обратно през завесите.
Госпожица Тютъл накара Анабет да вдигне ръце, нахлузи й корсета и стегна връзките с опитна ръка. Анабет откри, че се бори за въздух.
— Трябва ли да бъде толкова стегнат?
— Искате ли да изглеждате най-добре? — попита госпожица Тютъл с вдигнати вежди.
Анабет прецени, че се нуждаеше от цялата помощ, която можеше да получи. Тя се хвана за облегалката на най-близкия стол и каза:
— Правете всичко, което е необходимо.
Госпожица Тютъл затегна още малко връзките. Добави и един комбинезон, преди да плъзне роклята над главата на Анабет. Дрехата се закопчаваше отпред, но госпожица Тютъл настоя Анабет да стои неподвижна и да й позволи да свърши цялата работа.
Когато госпожица Тютъл свърши, отстъпи настрани и позволи на Анабет да се види как изглежда.
Тя не можеше да диша. Но не корсетът отнемаше дъха й. Това беше гледката на жената — истинската жена — в огледалото.
Анабет внезапно забеляза малките къдрави дантели по ръкавите и същата дантела около шията си. Прекара пръсти по гънките на кръста, оформящи цветя от двете страни на реда копчета от плат. Вдигна върха на обувката си, за да погледне по-добре шлейфа на роклята. Имаше толкова много детайли!
— Има още нещо — каза госпожица Тютъл.
— О, тя е вече перфектна — каза Анабет. — Какво повече може да се добави?
— Какво ще кажете за една панделка в косата ви? — каза госпожица Тютъл. Тя вече работеше, разплитайки първата от двете плитки на Анабет. Разреса косата й в копринени черни вълни, оставяйки по един кичур на слепоочията и зад ушите. След това я прихвана на тила с една синя шнола Уеджууд, която точно подхождаше на роклята.
Госпожица Тютъл отстъпи назад и погледна Анабет.
— Сега всичко е перфектно. Ще покажем ли на вашия млад мъж как изглеждате?
Внезапно Анабет се уплаши. Щеше ли Джейк Кърни да види жената в огледалото? Или щеше да види само Кид Калуун?
— Аз не мисля…
Но госпожица Тютъл вече бе поставила твърда ръка на гърба й. Преди Анабет да може да отстъпи назад, вече беше изблъскана през завесите и стоеше пред Джейк.
Когато Анабет се появи отново, Джейк вече бе прочел първата страница на вестника и обявите. Той скочи на крака, когато тя се появи от завесите.
Беше абсолютно възхитителна.
— Какво мислиш? — попита Анабет, когато Джейк не каза нищо.
— По дяволите! — измърмори той. — Ти си дяволски красива.
Роклята стоеше на Анабет, сякаш й бе ушита, по мярка. Само че, върху една жива и дишаща жена, коприната подчертаваше меките линии на бюста и тънкия й кръст. Роклята се развяваше, когато тя вървеше, като й придаваше грациозност, каквато той знаеше, че тя притежава, но която никога не бе виждал толкова ясно.
Но не роклята привлече накрая погледа му, изражението върху лицето на Анабет. Свенливата й усмивка беше очарователна. Бузите й бяха толкова зачервени, че изглеждаха почти трескави. А очите й… сапфиреносините й очи имаха поглед на човек, видял рая.
— Джейк?
Тя го питаше за роклята. Сякаш той имаше такива пари, колкото струваше този вид суетност. Сякаш тя имаше къде да носи тази модна дреха.
— Анабет, аз…
Госпожица Тютъл видя продажбата си да отлита през прозореца и се намеси.
— Не мислите ли, че роклята й приляга така сякаш е правена за нея? Ами да, няма нужда се добави нито шев. Защо не се приближите, за да се убедите сам?
Джейк неохотно пресече стаята. Клепачите на Анабет се спуснаха, за да скрият очите й, поставяйки тъмните ресници върху гладката кожа. Той можа да почувства нейната топлина, да види повдигането и спускането на бюста й, да вдъхне аромата на пищната й черна коса, падаща в една гъста опашка до кръста.
Той искаше да отстрани с целувка мъничката капчица влага на слепоочието й и да притисне устни до пулса на гърлото й. Искаше да зарови двете си ръце в косата й и да я остави безкрайно да се сипе през пръстите му. Искаше да постави длани върху гърдите й и да почувства тяхната мека пълнота. Искаше да откопчае всяко едно от тези осемнадесет копчета от шията до мястото, където свършваха на корема й, и да открие кремавата плът, скрита под копринената материя. Пръстите му се протегнаха, за да докосне коприната и останаха, за да погалят рамото на Анабет.
Джейк се намръщи на посоката, която поеха мислите му. Трябваше да помни коя беше Анабет Калуун.
Госпожица Тютъл разбра погрешно изражението му и каза:
— Мога да ви я дам на много добра цена. Виждате ли, няма много толкова високи жени, които същевременно да са така стройни, като тази млада дама.
Тя продължи и назова една сума, която накара Джейк да се задави.
— Аз ще ти върна парите — каза Анабет. — Имам малко злато…
— Басирам се, че имаш — каза Джейк с твърд глас. Навременната забележка на Анабет му напомни, че стоящата пред него жена не беше нищо повече от една престъпница. Тя бе видяла убийството на Сам и най-вероятно знаеше къде е закопано златото му. Единствената причина, поради която влязоха в магазина за дрехи, бе да купят на Анабет подходящо облекло за пътуване.
Съблечи роклята — каза той. После се обърна към госпожица Тютъл и каза: — Тя има нужда от пола — панталон за езда, чифт блузи и може би едно сако, ако имате такова.
Госпожица Тютъл се подчини на страшния поглед върху лицето му.
— Както кажете, сър. Елате, скъпа моя, аз ви помогна да се съблечете.
Брадичката на Анабет трепереше. Очите й навлажниха.
— Мога да се справя и сама — каза тя. С отхвърлени назад рамене и вдигната глава, се обърна закрачи направо към завесите.
Джейк си затвори устата, за да не каже, че ще купи роклята. Това беше напълно неподходящо. Смешно.
— Госпожице Тютъл — каза той с тих глас.
Шивачката се обърна отново към него.
— Сър?
— Когато тя съблече роклята, увийте ми я. Не казвайте… Аз искам това да бъде една изненада — каза той.
Госпожица Тютъл засия.
— Разбира се, сър. Аз ще я увия в кафява хартия, докато тя пробва другите дрехи.
