Джейк постави ръка на челото си и се зачуди какво му стана. Той откачаше. И Анабет Калуун беше виновна за това.
Анабет не си направи труда да пробва дрехите за езда. Когато се появи за втори път, облечена в бяла памучна блуза и кафява пола — панталон за езда, по лицето й нямаше и следа от предишната нежност. Имаше само обида. И съжаление.
Той отвори уста, за да каже, че й е купил роклята, но тя го сряза.
— Няма значение — каза тя. — Нямам нужда от глупавата рокля. Тя е направена за дама, каквато аз очевидно не съм. Имаме вече това, за което дойдохме. Да се махаме оттук.
Тя не каза повече нищо, докато Джейк плащаше за дрехите и взе пакетите.
— Трябва да се отбия на още едно място в града — каза Джейк.
Анабет не каза нищо, а само го последва до пощата, където той попита дали има писма за Джейк Кърни.
— Има едно, сър — каза чиновникът в пощата.
Джейк взе писмото и го отвори на място.
Скъпи Джейк,
Имах още едно посещение от Уил Риърдън. Той ми даде срок до края на месеца, за да намеря парите за заема.
Аз помислих, че може би ако ти дойдеш и поговориш с него, ще можеш да го убедиш да почака, докато откриеш златото.
Ти ще знаеш какво е най-добре да се направи.
Джейк сгъна отново писмото.
— По дяволите!
— Лоши новини ли? — попита Анабет.
— Ще трябва да направим едно отклонение от пътя ни към тази твоя долина — каза Джейк.
— Къде отиваме?
— Уиндоу Рок.
Когато Анабет повдигна въпросително вежди, Джейк обясни:
— Ранчото на Сам Чандлър.
— Наистина ли е необходимо това?
Джейк кимна.
— Аз мисля, че да. — Той почака за някакво възражение, но такова не последва.
Анабет не мислеше, че ще може да се изправи срещу Клер Чандлър, особено след като нейния съпруг беше умрял в ръцете й. Докато оседлаваше конете си, тя отново преживя смъртта на Сам винаги с различен край, в който по някакво чу собственикът на ранчото оцеляваше.
Те се намираха на пътя вече цял час, когато Джейк прекъсна мислите й.
— Ти как стана бандит? — попита той.
— Бях на шестнадесет години, когато за първи път тръгнах с Буут — каза с горчивина Анабет. Мислех, че ще бъде забавно. Не знаех в какво забърквам.
— Защо не сложи край, когато научи истината.
— Не можах да убедя Буут да приключи заедно с мен и ми беше много трудно да стоя сама в къщи и да се тревожа за него. Започнах да спестявам по малко от всяка работа, за да можем да заминем Колорадо и там да започнем отначало.
— Ти би трябвало да имаш достатъчно пари всички тези изминали години.
Устните на Анабет се изкривиха от отвращение.
— Прищевките на Буут бяха много скъпи. Бих предложила спестеното на госпожа Чандлър, само че то не е много повече от това, което един каубой би спечелил за няколко месеца.
— Какви са плановете ти сега, когато чичо ти мъртъв?
— Не съм правила никакви планове — освен да отмъстя за смъртта на Буут.
— Убивала ли си някога човек?
Анабет поклати отрицателно глава.
— Какво те кара да мислиш, че можеш да го направиш?
— Какво те кара да мислиш, че не мога? — отвърна му Анабет. — Аз съм бърза в изваждането на пистолетите и винаги улучвам целта.
— Аз не казвам, че не можеш. А че просто може би няма да можеш.
— Защо не?
— Защото, първо, това няма да те направи по-добра от тях. И второ, ти може да си тази, която ще умре. — Което, осъзна Джейк, беше една учудващо неприятна възможност.
— Значи ти казваш, че аз трябва да простя на мъжете, които предадоха чичо ми и хладнокръвно го застреляха? Не мога да направя това.
— Предполагам, че не — измърмори Джейк.
— Ти вероятно си убил много хора — обвини го Анабет.
Джейк я погледна право в очите.
— Когато нямах друг избор и беше необходимо, да.
Анабет потръпна от студа в очите на Джейк и от вида на гранитните му черти. Рейнджърът можеше да бъде точно толкова безжалостен, разбра тя, колкото и всеки бандит. Тя се чудеше какво го беше направило толкова твърд.
— Как разбираш, че е необходимо? — попита тя накрая.
— Аз направих веднъж грешката да повярвам на един престъпник, който ми каза, че ще се поправи, ако му дам още един шанс. Със сълзи на очи той ме молеше да го пусна. Боби Ладам не беше много по- възрастен от теб. Аз отстраних пистолета си, защото не исках да мисля, че едно дете на неговите години ще прекара най-хубавото си време в затвора.
— И какво се случи?
— След един месец той уби едно цяло семейство. Изкорми бащата. Изнасили и закла майката и дъщерята. Преряза гърлото на малкото момче. И хвърли бебето срещу стената.
Анабет преглътна топката, надигаща се в гърлото й.
— О, Боже!
Когато този път Джейк се обърна към нея, очите му горяха от гняв и болка.
— Аз няма да направя тази грешка отново.
Анабет усети някакво предчувствие и потрепери. Джейк Кърни й казваше, че ако тя му дадеше повод, той щеше да я убие, като всеки друг бандит. Сега стана ясно, ако не беше така преди, че единствената причина, поради която тя не се намираше в затвора, очаквайки бесилото, бе, защото той се нуждаеше от помощта й, за да намери златото на Сам Чандлър.
Анабет не беше осъзнала до този момент в каква сериозна ситуация се намираше. Тя бе една престъпница, задържана от Рейнджър. Джейк нямаше да я пусне. Ако тя не искаше да увисне на въжето, трябваше да открие начин за бягство.
Те се намираха на половината път до Уиндоу Рок, когато се настаниха долу за през нощта. Джейк избра място на върха на един хълм, откъдето можеше да наблюдава околността и същевременно беше скрит сред боровете. Там нямаше вода, но те си носеха достатъчно, ако внимаваха да им стигне до следващия извор. Ако бандитите дойдат да търсят Кид, Джейк искаше да ги забележи, преди те да го направят.
Когато Джейк разстели постелките им, постави нейната до своята.
Анабет я издърпа заедно с одеялото и се премести от другата страна на огъня.
